Jump to content



Guest Andrej

Украинский чуб

Recommended Posts

Друзья,мне кажется спор беспредметным:запорожцы в частности и украинцы вообще называли козацкий чуб "оселедцем",т.е,селедкой.

Хохлом козацкий чуб называли москали.

Хотя о большом пласте тюркской лексики в языке украинцев известно и этот факт не оспаривается.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Друзья,мне кажется спор беспредметным:запорожцы в частности и украинцы вообще называли козацкий чуб "оселедцем",т.е,селедкой.

Селёдка и оселедець - это разные слова.

Запорожские казаки - не тюрки и не татары. В состав казачества входили поляки, будущие украинцы и белоруссы, румыны и др.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Хохлом козацкий чуб называли москали.

Да, запорожские казаки называли чубом или оселедцем, но не хохлом или хохолком. И слово хохол по отношению к казацкому чубу является поздним, оно появилось когда уже казачество установилось.

Edited by Лукас

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ни у кого нет инфы, откуда у украинцев и нек-х групп казаков появилась традиция носить чуб.

"Чуб" (самое вероятно) "появился"/наследился из древнее болгарское (алано-болгарское?) население степях Украйне..

Чуб ("чембас"/чомбас по болг., тоже "перчем" - османо-персийское) - традиционая болгарская "вещ"..

1)Същевременно мъжката коса в отличие от женската е оформена в специална прическа чрез подстригване, при което културният обичай силно противодейства на природните черти. От края на 19 и началото на 20 век по данни на етнографския материал, мъжките прически все още се описват като: „един от мъжете стрижели косата си, а други - на перчен, плитка от темето, останалото - остригано”. Постепенно мъжката плитка и подстриганата около нея глава се свързват със старите мъже и остават в спомените на информаторките за да изчезнат в съвременните представи. Тази прическа не намира място при отразяването на външния вид на мъжа от българското традиционно общество в художествените произведения и днес е непозната и даже буди известно недоумение. Първо точно описание откриваме в пътеписа на Герлах 1573 г. "Българите...оставят отзад на главата |и един дълъг голям перчин (Schopf), а отпред си подстригват косите". Подобно сведение се среща и в пътеписа на Дриш от 1721 - "Косите на мъжете били стригани наоколо, а само на темето - дълга плетеница". През 1865 г. във в. Восток Ф. Каниц отбелязва, че "българите подобно на морлаците, народ в Италия, си оставят дълъг и изплетен перчин, който пада отзад на плешките". Дописка за Софийско от 1860 г. в "Цариградски вестник" допълва описанието "косата му изплетена и завъртяна малко къде дясното ухо". Сведения за все още неповлияни от модата бръснати глави ce намират и във в. "Турция" от 1865 г. в пътеписните очерци на Ив. Богоров: "Хасково в града и цялата област си бръснат още главите". Още сведения намираме и в броя от 1866 относно Панагюрище, както и във в. "Македония" от 1871 г. Подобни са и проучванията на Шишков, отнасящи се до Неврокопско от 1904 г. "До преди 30 години главите си бръснали и оставяли на темето чембас". Относно традициите в употребата на тази мъжка прическа интерес представлява сведението от с. Крамолчин, Габровско. "Докато се яват комитите, все с перчем, а след това си бръснели косите. Тъй като комитите били с перчеми, турците казали на българите да ги стрижат, да не ричат, че са комити". До Освобождението посоченият начин на оформяне на мъжка коса е широко разпространен под различни наименования. Чомбас (Софийско), пискул, плитка (Ловешко), кривулеч, перчани (Старозагорско), перчем (Габровско), перчан (Странджа), перчин (Хасковско), чембер (Смолянско), чомбасе (Панагюрище), чеамбас (Неврокопско), перчин (Пиринско), чумбаси (Лозенградско), перчен (Капанци), куцал (Белослатинско), перчен (Белоградчишко), кичур, спленет на върха (Шуменско), сплетени дълги коси (Силистренско), пелик (Толбухинско).

Докато при жените съществуват данни, че с вида на сплитането, броя на плитките и оформянето на самата прическа могат да представят принадлежността си към съответната възрастова група (подевки, моми, жени, старици) и положението си в социалната йерархия. При мъжката прическа сведенията се отнасят предимно до съществуването й. Аналогична прическа чубъ, разпространена в Украйна се възприема като "знак за знатен род". Възможно е подобно възприемане на третирането на косата и при българите. Връзката с рода се подчертава при първото оставяне на чумбас (плетенки). Прави се на седемгодишни момчета, като "след обръсването върху чомбасчето връзвали червен конец, стари пари, а космите хвърляли в реката". Свързва се с обичая стрижба и е "знак да се приеме, осинови от рода".

Мъжката плитка се носи "навита под калпака", "на китки под гуглата", „отзад под калпака” или "на темето под калпака". Прави впечатление, че в повечето случаи се свързва с неизменното използване на шапка. "На 15, 16 години ергенчето, шъ вчеше, шъ я заварти под калпакья". В Софийско чомбаса се носи от "младите свободно, старите - скрит в шапката". В Странджа и при капанците може да се носи открито, а в някои случаи се приема като ергенска украса "ергенитес чембер отзад".

Откъс от статията на Р. Ганева. С „дяволска капа” по балканските пътеки. (Към външността на традиционния българин). – сп. Минало, бр. 3., 2001.

-------------------------------

2) Другие:

Ефрем Каранов:

Ако погледнеме на костюмите на населението, то би се зачудили на разнообразието им. Каменичкият костюм и на мъжете, и на жените отива от Кюстендил до над Паланка; тези са чернн шопье, мъжете носят черни дрехи, а жените сукнени шаи с къси ръкави — шарките са червени. По Паланачката река мъжете носят червеникавн потури средня широчина, фермене, червен тесен пояс, елек от черен шаек, черна чалма, перчем на бръсната глава; а жените — къси и шаркани саичкн от бело платно, червени скуталета и червени пояси.

Към Скопье и Тетовско костюмът става пак съвсем друг. Тъй в Горния Полог носят: мъжете — бела долама, бели широки потури със зелени гайтани, боялия ресачка до пояса сяка ресалия, фес без чалма, но повече кече; а жените — зелени и модри долами до земята с червени гайтанци по секой ребреняк (шев), ръкавите и гърдите са везени с черни гайтанци и сърма, пояс свилен. Мъжете си бръснат главите, като остават перчем. Долния Полог: мъжете като в Горния Полог, само гайтаните са черни и гунчето (ресалията) е без реси, но пък с дълга яка, самоцрънка, пъртено; а жените — дълго везени ризи от конопно платно, кожух до коленете, шаркан с модри и червени чохички, бели яшмаци с шарнила по краищата, плетенки (коси) много съединени на долния край под половината с чоха, щото изглеждат четвъртито нещо натрупано с пулове. Кочаникските села, които са смежни със скопските и тетовските: мъжете носят, като в Долния Полог, а жените — везени ризи с черен и малко вез, кусарè (кунтеш) — от клашни самоцрънка с малко черен вез, кожух шаркан и бел яшмак. В смежните села с България откъм Изворско костюмът мин[а]ва в черните дрехи на изворчани.

-------------------------

3) Другие:

По телосложение Ангел войвода бил необикновено „скроен": гърбът му бил много дълъг, като мечи гръб, с тънък кръст и широки плещи, не случайно враговете му го наричали „бясната мечка". Краката му, според дългия гръб, изглеждали къси, но били мускулести и необикновено силни, така че с едно ритване той изкъртвал заключена дъбова врата. Главата си той бръснел до -кожата, но оставял дълъг перчем коса, наречен “кикя”, който, сплетен на плитка, се спущал изпод гъжвата навън. Мустаци имал неголеми, ала черни и внушителни. Очите му също били черни, проницателни, подвижни, а когато трябвало — строги и „корави".

-------------------

http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%A1+%D0%B5+%D1%84+%D1%82+%D0%B5+%D1%80+%D1%81+%D0%BA+%D0%B8%2C+%D0%A0.+%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81+%D0%BA%D1%8A%D0%BC+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%E2%80%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BC%D0%B0%22+%D0%B8%D0%BB%D0%B8+%E2%80%9E%D0%A7%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B0%22+%D1%83+%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8.+...&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5

4) Цитат:

"При българите чембаса, наричан още кика (стблг. кыка - коса, чембас се е срещал от V-ти век (може би и по-рано) почти до края на XIX-ти в. Подобна мъжка прическа, съдържаща три дълги плитки е използвана и от възрастните мъже в чирпанските села до 1878 г. Тази прическа и това название е използвано от мъжете в Предбалканските селища до около 1870 г. Например, еленският учител-реформатор от 40-те години на XIX-ти век Юрдан Ненов пише: “Тук за пръв път в град Елена ...принудих учениците да си стрижат главите, защото до сега се бръснеха, като оставяха на върха кика, перчем или чомбас”"

------------------------------------------------

5)Безмhръ [Г лhтъ а родъ емоу Доуло а лhтъ емоу шегор вhчемъ. сии [Е кънiasъ дръжаше кнiaжение wб оноy страноу Доунаia лhтъ [Ф и [EI wстриженами главами. И потомъ приде на страноу Доунаia Исперихъ кн'зъ тожде и доселh.

------------------------------------------------

6)Сведение за прическата на българите, от Лиупранд, лангорбандски летописец, който бива низвергнат в родината си, и започва да служи за немската държава, която го изпраща като посланник във Византия. Ето какво пише той:

Той(Императора) заповяда на мене, въпреки че бях доста изморен от празничните церемонии, а също и на българските пратеници, които бяха пристигнали предния ден, да се срещнем с него в църквата Св.Апостоли. И когато след многословните песнопения и отслужване на литургията бяхме поканени на трапезата, той, очевидно за да ни унижи, мой августеиши, господари, постави пред мене на отсамната й страна, която беше дясна и дълга, българския пратеник, който беше остриган по унгарски обичай, беше препасан с медна верижка, и правеше впечатление на оглашен(езичник).

----------------------------------------------------

7)Левобережная Украйна:

....

Не указывают ли эти данные на то, что потомки сармат — ясы, болгаро-аланы, создавшие на южной окраине Северской земли салтово-маяцкую культуру, после ее исчезновения под ударами кочевников в известной сво­ей части продвинулись на север и, смешавшись с туземным славянским элементом, в то же самое время привнесли в него свои специфические этнокультурные особенности?

В 1237 г. венгерский миссионер Юлиан посетил Матраху-Матарху-Тмутаракань и оставил нам ее описание. Князь и народ, по его свидетель­ству, христиане, имеют книги и греческих священников, но у князя, «гово­рят» (сам Юлиан, очевидно, этот факт не мог проверить), сто жен. Внеш­ность населения Матархи также отличается от русского типа того времени. «Все мужчины бреют головы, а бороды ростят умеренно, за исключением благородных, которые в знак своего благородства над левым ухом остав­ляют немного волос, причем вся остальная голова обрита»

---------------------------------

8) Болгари в 16 веке:

bulgari2..jpg

index.php?app=core&module=attach&section=attach&attach_rel_module=post&attach_id=16263

---------------------------------

9) Иначе, прическата е позната и при аланите* .. Добила е нарицателност като "хунска", поради фактът че аланите (т.н. "алани-масагети") са част от хуните:

Най-напред привържениците на цировите партии въприели нов начин на носене на косата, защото я остригали съвсем не като другите ромеи. Те именно не докосвали мустаците и брадата, но ги оставяли съвсем свободно да растат, както винаги това правели персите. Косата на главата пък я остригвали отпред чак до слепите очи, а отзад безпричинно я оставяли да се спуща колкото може по-надолу, както правели масагетите.

Прокопий, "Тайна история"

Share this post


Link to post
Share on other sites

Чуб - это общее для кочевников. Поэтому происхождение чуба не нужно искать.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Чуб - это общее для кочевников. Поэтому происхождение чуба не нужно искать.

Разве печенеги и кипчаки (половци) имели такая мужская прическа? А татари (монголи + Ц. А. тюрки)?

Източники?

Упоменатие Юлианом жители "Матархи"- християне, в 1237 г (соврем. Тамань, Керчеснки) - являются вероятно наследниками яское/алано-болгарское население ("черние болгари", "хазари"?).

Дунайские болгаре (славяно-болгаро-аварская микс) в 10 веке не кочевники, а уседлие..Чего скажем о 15 и 16 веке?

В 1237 г. венгерский миссионер Юлиан посетил Матраху-Матарху-Тмутаракань и оставил нам ее описание. Князь и народ, по его свидетель­ству, христиане, имеют книги и греческих священников, но у князя, «гово­рят» (сам Юлиан, очевидно, этот факт не мог проверить), сто жен. Внеш­ность населения Матархи также отличается от русского типа того времени. «Все мужчины бреют головы, а бороды ростят умеренно, за исключением благородных, которые в знак своего благородства над левым ухом остав­ляют немного волос, причем вся остальная голова обрита»

Share this post


Link to post
Share on other sites

Булгары когда были и когда появились казаки?

Первыми казаками были узбеки. Вот от туда и надо исходить.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Посмотрите внимательнее у Клейна. Обычай сбривания и ношения оследца (и кажется косы,но не уверен, что точно помню)он отмечает у арийцев. Да и вообще, зачем мы спорим, они же описаны в книгах по археологии. Было бы хорошо, если бы кто то свел их воедино. Подобные прически носили таштыкцы (они рода R1a), пазырыкцы. Видимо,это царский обычай и встречается в царских курганах. Эфталиты, авары, тюрки но носили косы. В древней части не опирайтесь на обычаи монгол, тогда народ не законодателями моды

Share this post


Link to post
Share on other sites

В каких "царских" курганах встречается оселедец?

Что описано в книгах по археологии?

Кто показал, что таштыкцы "рода R1a"?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Булгары когда были и когда появились казаки?

Первыми казаками были узбеки. Вот от туда и надо исходить.

Первыми казаками были северные/черные болгары между Приднепровья и Приазовья:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2011: http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf

Всъщност тъкмо този момент в историята на прабългарите, макар и в една малко по-различна фразеология, достатъчно добре го забелязва също така и Р. Бариев [2010], само че той съвсем неоправдано-неоснователно според нас орязва и смалява “етноноосферата” на българите, поради което в никакъв случай не може да се придобие съответната реалнообективна представа за нейните мащаби и дълбочина. Както вече се опитахме да покажем, през Късната Античност и Ранното Средновековие тази “етноноосфера” в действителност се проявява от Тихия до Атлантическия океан от изток на запад и от Северния Ледовит Океан до Средиземно Море от север на юг. При това българите в никакъв случай не са “народ побежденный и расколотый”, защото и днес те продължават да съществуват и живеят не единствено и само в лицето на чувашите, но и на всички онези племена и народи, в които те се преливат и примесват, а те изобщо не са никак малко:

Пространственно этноноосфера булгар охватывала земли от Северного Ледовитого океана до Каспийского моря и Северного Кавказа, от Уральских гор, реки Яика до бассейна рек Дон и Ока. И это не преувеличение. Дело в том, что в последующие века, когда булгары потеряли политическую самостоятельность, их имя стало скрываться под другими названиями - черные клобуки, черкасы, асы (ясы), бродники, казаки, татары [18,45-46].

Тюркизмы в русском языке давно изучены, но вместе с тем, для простого обывателя может показаться странным, что такие слова как: чулок, казакин, халат, каблук, тулуп, сапог, сарафан, балахон, кайма, чувяки, башмак, тесьма, жилет, кепка, армяк, шлык, фата, кольчуга, кумач, бязь, тент являются заимствованиями из тюркских языков.

С другой стороны, это влияние наблюдается у народов Северного Кавказ. Такими являются элементы традиционной кавказской одежды: башлык, бурка, кафтан, наборные мужские пояса, наколенные повязки, войлочные шляпы (калпак) и кепки, гебенек (короткий войлочный плащ). Сапоги с твёрдой подошвой у всех народов Северного Кавказа называются «башмак», со швом-«чарыкъ». Тюркскими являются названия шубы-«тон», «тен», штанов-«кёнчек», «шарбар», «беш-мет» (Н. Будаев).

Межэтнические браки между булгарами-ясами на Дону, а также между булгарами-черкасами на нижнем Днепре, на нижнем Дону и на Кубани с русскими и принятие ими православия привела к полной их ассимиляции с последними и образованию в составе русского суперэтноса таких субэтносов, как донские и кубанские казаки, а в составе украинского этноса - запорожских казаков. Третью составную часть казаков представили половцы, которые вошли не только в состав казаков, но и в исконно русскую часть населения России, а также волжских булгар, украинцев, казахов, узбеков, башкир, ногайцев и еще множества других народов (Р. Бариев).

По пътя и в условията на асимилационно-интеграционните междуетнически процеси северните българи донасят и предават на най-южния дял от източните славяни, а така също и на най-източната група западни славяни и редица социално-индивидуални структури, дейности, умения, опит, предмети и вещи, думите наименования за които към края на ХII в., когато например е съставена героическата поема Слово о пълку Игореве [2007], отдавна вече са преминали и остават в местните славянски езици и диалекти като аламъ “нагръдно украшение” (СлДРЯз), алачюга, багряный, бояринъ, бояр, боæр (ИпатЛт), богатыр, боклага, бурый, буй “господин”, буйтур “бахадур”, бунчук, бълван “статуя”, был­ “боила”, ватага, вира “дань” (Г. Лебедев), вогер “жребец”, галка “хора, народ” от ар. halk “народ”; дерга “конско покривало, чул”, емшанъ, жемчуг “бисер”, казна, капторга “пряжка, застежка, украшающая пояс”, капшук “мешочек, кисет”, канчук, капшук, карабчийив “надзорник; наглеждач”, карач “высокий сановник; министр” в никакъв случай от неясно как попаднало толкова рано в Никоновски Летопис уйг. karaču “министр” (Фасм), а по-скоро от *karači “надзорник; наглеждач”, производно, както и карабчийив, от гл. *kara- “гледам”; карый, клобук/колпак “княжеская шапка; митра, тиара; монашескiй клобукъ”, кендюх, кобеняк, коберецъ/ковьръ “ковьор”, кобыла, коврига “хлеб цельный”, коган, козак от болг. *каз- “скитам, бродя” (Н. Будаев), коморг, комяга “лодка, выдолбленная из одного дерева” (ЭСТЯз), кормак “ключок с блесной”, корча “кузница” (Срезн), кошара, кощей “злодей, проклетник; роб” (Б. Рыбаков), кудесник “магьосник”, кунтушъ, кура “крепостна стена”, лоша, орьтма “покривало; наметка”, пан, пановать, парус, пъртъ “бойна брадва”, дунболг. фрът; сабля, сан, стрикусы “войско” от šerig sü “войско, рать” (В. Воронцов), сукманъ, таборъ, телега, терем, тиун “управител; надзорник” (Н. Баскаков), тлумачить, товаръ “стан, военен лагер” (ПВЛт), толмач, тулуп, тълковинъ, харалужный “стоманен”, хобот “бунчук конска опашка”, хорюгва, чеботъ “вид обувки”, чимбур, чолка “конска опашка; грива”, чаша, чърлен “изрисуван; боядисан”, чьпаг “джоб”, шавар, шан “слава, чест”, шатер, шишак “шлем”, шурка “вид овца”, япончиця “наметало, ямурлук”, яруга и др., а така също и топоними, лични имена, родови, племенни названия и титли като Актеву, Апубкар, българин мюсюлманин с име от араб. абу и етнм болкар, Асланчук, Балачук, Батура, Батурин, Бахмативци, Баян, Бирюки, Болехивци, Болохов, Борис, Боян, Гоголь, Гонгур, Джурин, Есенчук, (Борис) Ізеболк, Киев, Кол, Колчя, Копылович, Корман, от араб. курбан; Кочкар, Кукши (М. Брайчевский), Кукшин, Кунтувдій, Охматив, Рахдай (С. Гедеоновъ), Рахманович, не персонаж от мюсюлманския Изток (Ив. Добродомов), а от племе от северните българи мюсюлмани, без да е изключено, разбира се, да е и от волжските българи мюсюлмани; Руар, Сагайдак, Самара, Торчин, Тумир, (Іван) Турович, Тъмуторокан (Ив. Добродомов), Хоракул (В. Татищев) “черна река”, Шавари, Шарокань, ковуи, колимагъ “военен стан”, кълбягъ “варяг член союза” (Фасм); команы, коморгь, коргчии, къдманъ, могуты, торки, ольберы, ревугы, сорочины, татраны, тиун, най-вероятно от турун/тудун, по редуването р-й, както при чув. ура “крак”, топчакы, хынове “хуни; восточные половцы”, от северноболгарския етнм huŋ като наименование не на неясно кой народ қун или пък на друго място, “друг половецки народ - қȳн” (Ив. Добродомов), а на едно от севернобългарските племена по тези земи; шельбиры.

Специално за полския език такива думи наименования на специфично прабългарски реалии са bojarzyn “боец, войн” (Вл. Шаур), книга, капчук, кобиержец, кобила, контош, корунга, пан, сабя, сановник, сукман, тиун, тълмач и др., дадени сега и тук в тяхната не полска, а българска фонетико-графична форма [вж. и срв. Аракин 1974, 112-148; Бариев 2010, 53-83; Баскаков 1982, 14-29; ~*~2009; ~*~2010, 1-9; Божилов, Димитров 1995, 49-52; Болдырев 1974, 44-61; Будаев 2009, 125; Воронцов 2010, 1-9; Гедеоновъ 2010, 49,276-330; Державин 1945, 62; Димитров 1987, 133-163; Добродомов 1974, 34-42; ~*~1978, 102-129; ~*~1981, 101-108; ~*~1984, 138; Егоров 2009, 91; Журавский 1974, 79-97; Исхаков, Измайлов 2010, 27; Козырев 1974, 9-25; Лебедев 2009, 5; Луценко 2010, 62-82,96-132; Брайчевский 2009, 198; Никитин 2009, 8,14; Рыбаков 2009, 254; Сетаров 1974, 229-238; Слово о пълку Игореве 2007; Супрун 1974, 61-79; Татищев 2009а, 4; Толочко 1999, 80-107; Хънтов 2010, 7-10; Шаур 1988, 115; Schmitt 2010, 6; Stetsük 2011, 2-7; БЕР-2, 462; ЭСТЯз-а, 103; ИмПок-1, 8-68; ИпатЛт, 9; ПВЛт, 89; ЭСТЯз-к; ЭСЧвЯз-Фед; СлДРЯз-3, 244-248; СлДСЯз, 45,80; СлРЯз-7, 346; Срезн; Фасм-2].

Share this post


Link to post
Share on other sites

Слово "ХОХОЛ" совсем не соответствует истинному названию этого народа. Правидьно будет - "ХАХАЛЬ", то есть жених. В подражание своему тотему, селезню-гоголю мужчины и стали носить хохолки. Вспомните национальность - гагаузи-гагаузы, они потому так и назывались, что носили узи, как у гаги.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Будьте столь любезны. приведите хоть один текст где писалось бы "хахаль" , а не "хохол")))

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мне вообще хотелось бы, чтобы привели хоть один источник того, что хохлами украинцев называл еще какой-то народ, кроме русских - поляки, немцы, турки, татары и тп. Если нет таких источников - значит, это прозвище дали русские за их прическу и точка, больше нечего обсуждать.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ребята вы чё? серьёзно не знаете для чего у украинцев и Русов имелся ЧУБ?

С помощью чуба крепился на голове шлем

Прядь волос пропускалась через отверстие в верхней части шлема. и завязывался узел

Косы на голове маньчжур и китайцев предохраняли шею от повреждений в бою

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ребята вы чё? серьёзно не знаете для чего у украинцев и Русов имелся ЧУБ?

С помощью чуба крепился на голове шлем

Прядь волос пропускалась через отверстие в верхней части шлема. и завязывался узел

Косы на голове маньчжур и китайцев предохраняли шею от повреждений в бою

Запорожцы шлемы не использовали. А кроме запорожцев ни одна этнографическая группа украинцев чуб не носила.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Запорожцы шлемы не использовали. А кроме запорожцев ни одна этнографическая группа украинцев чуб не носила.

а ШИШАК-носили?

Share this post


Link to post
Share on other sites

а ШИШАК-носили?

Разве что в отдельных случаях, когда раздобудут у турок. Иногда надевали шлем в втде сетки из металлических прутьев. Но зачастую не только без шлема, но и в отдельных случаях шли на битву без рубашки с голым торсом.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Слыхали об этом... но речь идёт о Чубе или о Хохле?

Князя Святослава Игоревича ведь тоже изображают с хохлом-оселедцем- или он тоже с голым торсом в атаку бегал?

Хороший воин-вояка всегда имел хорошее оружие и снаряжение что хохлы, что новгородцы, хоть запорожцы

Share this post


Link to post
Share on other sites

\\С помощью чуба крепился на голове шлем\\

Да вроде бы как первое апреля давным-давно прошло! :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

\\или он тоже с голым торсом в атаку бегал?\\

Идем учить матчасть! А пока ликбез - и до Святослава, и во время его, и много позднее, профессиональные воины на Руси, имевшие лучший КВД, скидывали бывало не только рубашки, но и портки с сапогами и в таком вот виде вступали в бой.

Share this post


Link to post
Share on other sites

\\или он тоже с голым торсом в атаку бегал?\\

Идем учить матчасть! А пока ликбез - и до Святослава, и во время его, и много позднее, профессиональные воины на Руси, имевшие лучший КВД, скидывали бывало не только рубашки, но и портки с сапогами и в таком вот виде вступали в бой.

Однажды Новгородцы идя на сечу против войск отца Александра Невского, действительно скинули портки, чтоб не намочить

Share this post


Link to post
Share on other sites

Квасной патриотизм? это конечно здорово.

Фуражка крепится на голове- сами знаете как.

А как крепился шишак?

Share this post


Link to post
Share on other sites

\\А как крепился шишак?\\

Ну, конечно не гвоздями прибивали! А крепился шлем с помощью подбородочного ремня.

Как тут

helm_germundbu_4.jpg

Либо тут

1315503900.jpg

1315503909.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

\\Однажды Новгородцы идя на сечу против войск отца Александра Невского, действительно скинули портки, чтоб не намочить \\

Хм, вообще-то там слово "портки" в значении "одежды", да и не только портки, но и сапоги новгородцы сняли. А сняли они свои одежды готовясь к смерти. С этого момента они уже, как бы не принадлежали этому миру. Древний обычай идущих на смерть. Так же поступали кельты идущие в бой. Подобное описывается в "Круге земном" - "а его люди шли в бой без доспехов и были словно бешеные собаки и волки, кусали щиты и сравнивались силой с медведями и быками. Они убивали людей, и их было не взять ни огнем, ни железом". А это уже из Прокопия Кесарийского, где он пишет о славянах: "...иные не носят ни рубашек, ни плащей, а одни только штаны, подтянутые широким поясом на бёдрах, и в таком виде идут на сражение с врагами". Много-много позже времен князя Святослава, уральский казак Иоасаф Железнов, описывая идущих в бой на шведов яицких казаков, рассказывает, что шли они в атаку с одними пиками в руках сняв с себя кафтаны и рубахи в одних штанах и сапогах, повязав головы платками, а дело между прочим было зимой.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Казаки шлемы носили.

Как Вы думаете, чьи это доспехи? Да, и где тут дырка под хохол?)))

MWP_Pancerni_2_polowa_17_wieku.jpg

00046.JPG

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×
×
  • Create New...