Jump to content



asan-kaygy

Хунну - Сюнну - Гунны-2

Recommended Posts

Российскам ученым изучающих язык Хунну  предстоит обезятельно знать прежде всего монгольский и китайский..

Монгольский не нужен. Хунны говорили на тюркском

 

Сючжи талакан. Пугу гу тутан. (язык южных хунну, 329 год) Переведите?  ;)

Link to post
Share on other sites

 

 

 

Дуло это монгольский " Чоно Долоон".

 

Я думаю, что в монгольском еще 1000 слов с похожей фонетикой, в тюркских тоже. Но для идентификации имен нужен древний источник. Лингвистические фантазии тут ни к чему. 

Дуло - это тюркютский род Дули. Почитайте Артамонова и Плетневу.

 

http://kitap.net.ru/download/TisjachaletfFebr14.pdf

 

 

ТЫСЯЧА ЛЕТ ИЗ ИСТОРИИ ТАРТАР

Е. Г. ПАРКЕР  1895 год

Профессор китаеведения Университета Виктория Манчестер, Англия

Второе издание, переработанное

Перевод с английского В.С. Мирзаянова

 

Книга IV

Империя тюрков

Глава I

Ранние письмена о тюрках : Период мира с Китаем

 

стр.128:

Шэпоро унаследовал после различных семейных соперничеств и разладов его племянник Дули Каган, к которому император отправил принцессу в качестве невесты. Замысел императора заключался в том, чтобы посеять разлад среди кочевых возбуждением ревности и около 590 года состоялся частый обмен послами. Теперь Дули двинулся с северных частей, где он первоначально располагался, на ´старый город Дукинª. Если имеется другая возможность сказать ´Тукинские холмыª, то мы должны предполагать,что последнее место было недалеко от Северной Шеньси, где стояло центральное племя гиен-ну под руководством Багадура и также Южная Орда под руководством второго Хюганжа.

 

Link to post
Share on other sites

профессор Рассадин на последней международной конференции приготовил доклад в котором говорится , что всё слова  связанные с  животноводством  монголы заимствовали у тюрков .

Большей части из них не тюркские вообще, а булгарские:

8.5. Болгарские заимствования в монгольских языках, где не только самые древние заимствования, вероятно из самого болгарского праязыка, но вполне определенно-категорически дифференцирующие и идентифицирующие, не только по линии ротацизма, но и по линии ламбдаизма, язык источник именно и единственно как болгарским, слова как дагир ”олень”, огузотюрк. йагыз; йукер, совр. чув. въгър, болг. (слав.) въгърец; силегу, болг. (слав.) шиле ”годовалая овца”, турец. шишек; тулай, тур. тавшан ”заяц”, дунайболг. Дван - г. Зайца (Именник);

http://bolgnames.com/Images/Principles.pdf

 

Тази българска дума между впрочем е заета и в монголските езици, където например е монг. диал. залуу “молодой”, вмонг. залуу “юный, молодой” (Б. Тодаева), началният зв. з при което следва да се обясни, за разлика от Г. Санжеев [1986], не като заето от “тюркски й-език”, а от български з-диалект, поради което и съвременните северни буряти ехирити очевидно не са “потомци на някога монголизирало се тюркско племе с й-език без зетацизъм”, а потомци на монголизирани българи, видно също така и от техния етнм екiрiд, ако той наистина е образуван на основата на бълг. *екир “близнак”, от което е и чув. йěкěрешсем “близнецы”, а заето още и в бур. эхир “близнец; близнецы” [94-95, подчерт. – И.Д.] и съответствието на което в огузотюркските езици например е тур. ikiz “близнак”.

 

В действителност мли ZaberganΖαβεργάν (557) на кутригурския хан се вписва и обяснява по един изключително прецизен и достатъчно задоволително-пълен начин на основата и в рамките именно и единствено на огуротюркските, тюркобългарските езици, където в противовес не на “старотюркското”, а на огузт. *yagızи не на “среднотюркското”, ами на огуз. yagız и в никакъв случай yağız (Х. Ерен), защото спирантният зв. ğ се появява в турския език едва след началото на ХVІІ в., трябва да има, основно в турска графика, антично алт. огурт. *daγir, заето и в монголските езици под формата dajir, където е развило и значението “елен” и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z, като тъкмо тук не е изключено тази буква да има за фонетична стойност и зв. дз от цокащ прабългарски диалект или цокащ български език, какъвто като че ли е бил аварският, докато чув. çыр, очевидно е резултат от развитие по друга линия на огуротюркския зв. *d [вж. и срв. ЭСТЯз-й, 64-65; DLT-4, 728; Eren, 439].

 

Липсата на съгласен звук в началото на унгарската заемка може да се обясни достатъчно задоволително и въпреки някои от предложените досега, доста подробни опити (А. Róna-Tas), като пренасяне в староунгарския език на лексема, не от d- или ğ-, а от j-болгарски диалект, при което вторите два начални звука са по-следващо и по-късно развитие на първично-изконния български и общотюркски начален зв- d-, запазен най-напред в наименованието на календарноцикловата год. Дилом от Именника на българските ханове, а така също и в безспорно българската, заради наличието на огуротюркския зв. r, вместо огузотюркския зв. z, много стара, още от времето на протобългаро-протомонголските етнолингвистични контакти от епохата около средата на ІІ хил. пр.н.е., заемка в монголския език, лекс. dajir “олень”редовно огузотюркско съответствие на която е лекс. *jaγïz “бурый; темный; серый” (ЭСТЯз-б).

 

Тази огуротюркска праформа е в основата и преминава по вътрешноинтегративен път и в унгарския език във вида süllö “судак” (MаgOrSz), без обаче нейното по-късно развитие да е включено от проф. З. Гомбоц в кръга на тюркобългарските заемки в унгарския език, но не посредством, много неточно-неуместно, “стария чувашки език” (H. Eren), а с посредничеството на същия, подобно за чувашкия език, или на друг някой, много близко-родствен местен болгарски диалект, както и по външноконтактен път, в монголските езици, още към началото на І хил. пр.н.е., като silüge, и има безспорни успоредици в останалите тюркски езици като огуз. tişek تشك “шиле, овца, която изпълвайки две години, навлиза в третата”, азер., кирг., узб., тур. şişek, tişek, сртюрк. tişek, сткъпч. şişek и др., всички те от изходно-първичното огузт. *tišäq, преминало и развито по пътя на регресивната асимилация в някой огузски или къпчашки диалект в *šišäq, от което е и персšīšāq.

 

...привеждаме тук и много вероятната прабългарска заемка в българския език обл. шпаня “мека вносна вълнена прежда”, вътрешнотюркските съответствия на която са къпчашкото по произход чув. юпах, тат. ябага, кирг., казах. ğabagï, тур. yapağı, сттюрк. jabaqu, като от българските езици, през един много ранен период, думата е заета и в монголските езици във вида даахи, dağagan [вж. и срв. Шапкарев, Близнев 1967, 290; ДТС, 221; ЭСТЯз-й, 125-126; ЭСЧвЯз, 349; Eren, 441].

http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

Link to post
Share on other sites

 

профессор Рассадин на последней международной конференции приготовил доклад в котором говорится , что всё слова  связанные с  животноводством  монголы заимствовали у тюрков .

Большей части из них не тюркские вообще, а булгарские:

8.5. Болгарские заимствования в монгольских языках, где не только самые древние заимствования, вероятно из самого болгарского праязыка, но вполне определенно-категорически дифференцирующие и идентифицирующие, не только по линии ротацизма, но и по линии ламбдаизма, язык источник именно и единственно как болгарским, слова как дагир ”олень”, огузотюрк. йагыз; йукер, совр. чув. въгър, болг. (слав.) въгърец; силегу, болг. (слав.) шиле ”годовалая овца”, турец. шишек; тулай, тур. тавшан ”заяц”, дунайболг. Дван - г. Зайца (Именник);

http://bolgnames.com/Images/Principles.pdf

 

Тази българска дума между впрочем е заета и в монголските езици, където например е монг. диал. залуу “молодой”, вмонг. залуу “юный, молодой” (Б. Тодаева), началният зв. з при което следва да се обясни, за разлика от Г. Санжеев [1986], не като заето от “тюркски й-език”, а от български з-диалект, поради което и съвременните северни буряти ехирити очевидно не са “потомци на някога монголизирало се тюркско племе с й-език без зетацизъм”, а потомци на монголизирани българи, видно също така и от техния етнм екiрiд, ако той наистина е образуван на основата на бълг. *екир “близнак”, от което е и чув. йěкěрешсем “близнецы”, а заето още и в бур. эхир “близнец; близнецы” [94-95, подчерт. – И.Д.] и съответствието на което в огузотюркските езици например е тур. ikiz “близнак”.

 

В действителност мли ZaberganΖαβεργάν (557) на кутригурския хан се вписва и обяснява по един изключително прецизен и достатъчно задоволително-пълен начин на основата и в рамките именно и единствено на огуротюркските, тюркобългарските езици, където в противовес не на “старотюркското”, а на огузт. *yagızи не на “среднотюркското”, ами на огуз. yagız и в никакъв случай yağız (Х. Ерен), защото спирантният зв. ğ се появява в турския език едва след началото на ХVІІ в., трябва да има, основно в турска графика, антично алт. огурт. *daγir, заето и в монголските езици под формата dajir, където е развило и значението “елен” и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z, като тъкмо тук не е изключено тази буква да има за фонетична стойност и зв. дз от цокащ прабългарски диалект или цокащ български език, какъвто като че ли е бил аварският, докато чув. çыр, очевидно е резултат от развитие по друга линия на огуротюркския зв. *d [вж. и срв. ЭСТЯз-й, 64-65; DLT-4, 728; Eren, 439].

 

Липсата на съгласен звук в началото на унгарската заемка може да се обясни достатъчно задоволително и въпреки някои от предложените досега, доста подробни опити (А. Róna-Tas), като пренасяне в староунгарския език на лексема, не от d- или ğ-, а от j-болгарски диалект, при което вторите два начални звука са по-следващо и по-късно развитие на първично-изконния български и общотюркски начален зв- d-, запазен най-напред в наименованието на календарноцикловата год. Дилом от Именника на българските ханове, а така също и в безспорно българската, заради наличието на огуротюркския зв. r, вместо огузотюркския зв. z, много стара, още от времето на протобългаро-протомонголските етнолингвистични контакти от епохата около средата на ІІ хил. пр.н.е., заемка в монголския език, лекс. dajir “олень”редовно огузотюркско съответствие на която е лекс. *jaγïz “бурый; темный; серый” (ЭСТЯз-б).

 

Тази огуротюркска праформа е в основата и преминава по вътрешноинтегративен път и в унгарския език във вида süllö “судак” (MаgOrSz), без обаче нейното по-късно развитие да е включено от проф. З. Гомбоц в кръга на тюркобългарските заемки в унгарския език, но не посредством, много неточно-неуместно, “стария чувашки език” (H. Eren), а с посредничеството на същия, подобно за чувашкия език, или на друг някой, много близко-родствен местен болгарски диалект, както и по външноконтактен път, в монголските езици, още към началото на І хил. пр.н.е., като silüge, и има безспорни успоредици в останалите тюркски езици като огуз. tişek تشك “шиле, овца, която изпълвайки две години, навлиза в третата”, азер., кирг., узб., тур. şişek, tişek, сртюрк. tişek, сткъпч. şişek и др., всички те от изходно-първичното огузт. *tišäq, преминало и развито по пътя на регресивната асимилация в някой огузски или къпчашки диалект в *šišäq, от което е и персšīšāq.

 

...привеждаме тук и много вероятната прабългарска заемка в българския език обл. шпаня “мека вносна вълнена прежда”, вътрешнотюркските съответствия на която са къпчашкото по произход чув. юпах, тат. ябага, кирг., казах. ğabagï, тур. yapağı, сттюрк. jabaqu, като от българските езици, през един много ранен период, думата е заета и в монголските езици във вида даахи, dağagan [вж. и срв. Шапкарев, Близнев 1967, 290; ДТС, 221; ЭСТЯз-й, 125-126; ЭСЧвЯз, 349; Eren, 441].

http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

 

 не тюркские а булгарские ?  булгары они кто ? тюрки ? славяне ? фино угры ?  

Link to post
Share on other sites

 

профессор Рассадин на последней международной конференции приготовил доклад в котором говорится , что всё слова  связанные с  животноводством  монголы заимствовали у тюрков .

Большей части из них не тюркские вообще, а булгарские:

8.5. Болгарские заимствования в монгольских языках, 

 

:lol:

Link to post
Share on other sites

 

 

профессор Рассадин на последней международной конференции приготовил доклад в котором говорится , что всё слова  связанные с  животноводством  монголы заимствовали у тюрков .

Большей части из них не тюркские вообще, а булгарские:

8.5. Болгарские заимствования в монгольских языках, где не только самые древние заимствования, вероятно из самого болгарского праязыка, но вполне определенно-категорически дифференцирующие и идентифицирующие, не только по линии ротацизма, но и по линии ламбдаизма, язык источник именно и единственно как болгарским, слова как дагир ”олень”, огузотюрк. йагыз; йукер, совр. чув. въгър, болг. (слав.) въгърец; силегу, болг. (слав.) шиле ”годовалая овца”, турец. шишек; тулай, тур. тавшан ”заяц”, дунайболг. Дван - г. Зайца (Именник);

http://bolgnames.com/Images/Principles.pdf

 

Тази българска дума между впрочем е заета и в монголските езици, където например е монг. диал. залуу “молодой”, вмонг. залуу “юный, молодой” (Б. Тодаева), началният зв. з при което следва да се обясни, за разлика от Г. Санжеев [1986], не като заето от “тюркски й-език”, а от български з-диалект, поради което и съвременните северни буряти ехирити очевидно не са “потомци на някога монголизирало се тюркско племе с й-език без зетацизъм”, а потомци на монголизирани българи, видно също така и от техния етнм екiрiд, ако той наистина е образуван на основата на бълг. *екир “близнак”, от което е и чув. йěкěрешсем “близнецы”, а заето още и в бур. эхир “близнец; близнецы” [94-95, подчерт. – И.Д.] и съответствието на което в огузотюркските езици например е тур. ikiz “близнак”.

 

В действителност мли ZaberganΖαβεργάν (557) на кутригурския хан се вписва и обяснява по един изключително прецизен и достатъчно задоволително-пълен начин на основата и в рамките именно и единствено на огуротюркските, тюркобългарските езици, където в противовес не на “старотюркското”, а на огузт. *yagızи не на “среднотюркското”, ами на огуз. yagız и в никакъв случай yağız (Х. Ерен), защото спирантният зв. ğ се появява в турския език едва след началото на ХVІІ в., трябва да има, основно в турска графика, антично алт. огурт. *daγir, заето и в монголските езици под формата dajir, където е развило и значението “елен” и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z, като тъкмо тук не е изключено тази буква да има за фонетична стойност и зв. дз от цокащ прабългарски диалект или цокащ български език, какъвто като че ли е бил аварският, докато чув. çыр, очевидно е резултат от развитие по друга линия на огуротюркския зв. *d [вж. и срв. ЭСТЯз-й, 64-65; DLT-4, 728; Eren, 439].

 

Липсата на съгласен звук в началото на унгарската заемка може да се обясни достатъчно задоволително и въпреки някои от предложените досега, доста подробни опити (А. Róna-Tas), като пренасяне в староунгарския език на лексема, не от d- или ğ-, а от j-болгарски диалект, при което вторите два начални звука са по-следващо и по-късно развитие на първично-изконния български и общотюркски начален зв- d-, запазен най-напред в наименованието на календарноцикловата год. Дилом от Именника на българските ханове, а така също и в безспорно българската, заради наличието на огуротюркския зв. r, вместо огузотюркския зв. z, много стара, още от времето на протобългаро-протомонголските етнолингвистични контакти от епохата около средата на ІІ хил. пр.н.е., заемка в монголския език, лекс. dajir “олень”редовно огузотюркско съответствие на която е лекс. *jaγïz “бурый; темный; серый” (ЭСТЯз-б).

 

Тази огуротюркска праформа е в основата и преминава по вътрешноинтегративен път и в унгарския език във вида süllö “судак” (MаgOrSz), без обаче нейното по-късно развитие да е включено от проф. З. Гомбоц в кръга на тюркобългарските заемки в унгарския език, но не посредством, много неточно-неуместно, “стария чувашки език” (H. Eren), а с посредничеството на същия, подобно за чувашкия език, или на друг някой, много близко-родствен местен болгарски диалект, както и по външноконтактен път, в монголските езици, още към началото на І хил. пр.н.е., като silüge, и има безспорни успоредици в останалите тюркски езици като огуз. tişek تشك “шиле, овца, която изпълвайки две години, навлиза в третата”, азер., кирг., узб., тур. şişek, tişek, сртюрк. tişek, сткъпч. şişek и др., всички те от изходно-първичното огузт. *tišäq, преминало и развито по пътя на регресивната асимилация в някой огузски или къпчашки диалект в *šišäq, от което е и персšīšāq.

 

...привеждаме тук и много вероятната прабългарска заемка в българския език обл. шпаня “мека вносна вълнена прежда”, вътрешнотюркските съответствия на която са къпчашкото по произход чув. юпах, тат. ябага, кирг., казах. ğabagï, тур. yapağı, сттюрк. jabaqu, като от българските езици, през един много ранен период, думата е заета и в монголските езици във вида даахи, dağagan [вж. и срв. Шапкарев, Близнев 1967, 290; ДТС, 221; ЭСТЯз-й, 125-126; ЭСЧвЯз, 349; Eren, 441].

http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

 

 не тюркские а булгарские ?  булгары они кто ? тюрки ? славяне ? фино угры ?  

 

Попробуй проснуться и прочитать внимательнее все то, что я написал выше.

Link to post
Share on other sites

Видно, вам вообще неизвестна програмно-фундаментальная в этой области статья

китайско-канадского профессора Chen:

SANPING CHEN, SOME REMARKS ON THE CHINESE “BULGAR” (Ottawa)

The ethnic, linguistic and cultural identity of the Buluoji, an ethnic group in China during the Northern dynasties, is examined to show that it represented the Altaic remnants of the Xiongnu confederation with an Iranic/Caucasian admixture. The author solves an age-old puzzle regarding the name Buluoji which exemplifies the epochal three-way interactions between Chinese, Altaic and Iranic cultures. Evidence suggesting possible connections between the Buluoji and the European Bulgars is presented, with implications for other issues, particularly the long-hypothesized Xiongnu-Hun equation.

In the early sixth century when the Tuoba Wei dynasty disintegrated in the wake of the Six-Garrison Revolt, there appeared in northern China a Hu “Barbarian” group with the name Buluoji (middle Chinese pronunciation b’uo lak-kiei)[1], also known as Jihu. The late Peter Boodberg was the first to identify this ethnonym with that of the Volga and Danube Bulgars[2]. Boodberg’s insightful paper unfortunately does not seem to have attracted much attention.[3]

At the time, the etymology bulga, “to mix, to become mixed” for the ethnonym Bulgar, which Boodberg followed regarding the Buluoji in China without providing substantiating data, was well-entrenched. Boodberg took Bulgar as a generic name, and considered the Bulgars in northern China just another “mixed” race, not at all related to the other Bulgar groups. Given the generally accepted view that various Bulgars groups in Europe and Inner Asia were not only related but also of the same origin, it seems worthwhile to reexamine this issue of the Bulgars of China, which also has implications for several topics related to the Xiongnu.

According to Zhou shu[8], the Buluoji were minor or subordinate tribes (bie zhong) of the Xiongnu, and were the descendants of the followers of Liu Yuan, the founder of the Former Zhao Dynasty (304—329), generally regarded as a Xiongnu regime.

This earliest account appears to be at least partially accurate, namely in that the Buluoji contained in great part the remnants of the Xiongnu confederation that had not been absorbed by the Xianbei. Besides the Zhou shu testimony, additional evidence includes:

(i) As convincingly demonstrated by Tang Changru [9], the geographic distribution of the Buluoji as reflected in various records well matched that of the Southern Xiongnu during the Western Jin.

(ii) Several Buluoji clan names, particularly that of the leading clan Liu, plus Huyan and Qiao , were well-recognized Xiongnu names [10].

(iii) The Bei Qi shu biography of Poliuhan Chang, whose surname was but a variant of Buluoji, states unambiguously that the clan descended from the Xiongnu [11].

 

(iii) If as Tang Changru has concluded that the Buluoji was the final amalgamation of various Zahu tribes, then it naturally included the Jie, well known their Caucasian physical features [16].

 

Modern archeology has revealed that, contrary to classical records, both the Xiongnu and European Huns had maintained substantial agricultural activities[17].

To summarize, the Buluoji/Bulgars of China appear to be a group consisting of the remnants of the Xiongnu confederation that were not absorbed by the succeeding Xianbei conglomerate, with a conspicuous Europoid admixture. Their cultur and linguistic affinity seems mostly Altaic.

 

We would like to point out more prominent evidence for the -r ending in the name Buluoji, which in fact creates a direct correspondence between the names Buluoji and Bulgar/Bular.

 

Were the Buluoji related to European Bulgars?

If the name Buluoji is a cognate to Bulgar as Boodberg has proposed, then a natural question is: were the Bulgars of China in any way related to their European and Inner Asian namesakes? Boodberg apparently did not think so. However, we think there are several indications suggesting such a link:

(i) The use of the animal cycle as shown by the famous Bulgarian Prince’ List.[55] Though the underlying dizhi cycle was attested as early as in Shang oracle bones, there has been some doubt on the true origin of the animal “mapping”.

The apparent historical fact remains that other Inner Asian peoples namely the Turks, the Tibetans, the Mongols, and various ancient Indo-Iranic groups in the region who used the animal cycle had all been in direct contact with the Chinese cultural world. Louis Bazin for example has documented this fact in the case of the Turks.[59] It would be very hard to explain why the Bulgars, of whose calendar the animal cycle was a centerpiece, should be an exception.

 

(iv) Omeijan Pritsak has suggested that the most prominent “Geschlecht” (род) Dulo on the Bulgarian Princes’ List be identified with the Xiongnu clan name Tuge (Old Chinese pronunciation *d’o-klak).[64] The leading clan of the Buluoji in China was repeatedly identified as Liu. This clan name among the Xiongnu and the Zahu has been proven to refer to none other than Tuge.[65] The prestige carried by the clan name Tuge may indeed be partially based on this connection, for Liu was the name of the Han imperial house and the Xiongnu nobles’ adoption of the name was allegedly based on them being the descendants of some Han imperial princess.

 

We submit that the ethnonym Buluoji/Bulgar may serve as the missing link for the change of the primary meaning of the hu designation, which happened to coincide with the appearance of the Zahu in the Northern dynasties. The fact that Buluoji/Bulgar was the last name for the Zahu was not a mere accident. As we have examined earlier, the evolution of the Zahu included the increasing Caucasian elements in the former Xiongnu groups. With the continued intermixing between the Xiongnu remnants and the Indo-Europeans both native in northern China and from Central Asia, coupled with the westward movement of many such groups, the name Hu acquired in a relatively short time its new primary designation. Besides, this may also have been a harbinger of Central Asia’s turkicization.

Another related topic is the enormously popular identification of the European Huns with the Xiongnu in Chinese records. W. B. Henning’s study of the “ancient Sogdian letters”,[84] particularly about the Sogdian name xwn, was once acclaimed as having finally proved such a link.[85] But Maenchen-Helfen soon pointed out the problems in this “final proof’.[86] Denis Sinor has also discounted this evidence and considers the theory yet unproven.[87] The possible connection between the Buluoji in China and the European Bulgars may provide some fresh arguments on this old question.

As we have demonstrated, the link between China’s Bulgars and the Xiongnu confederation is well-substantiated. On the other hand, the European Bulgars’ connection to the Huns has also been recorded ever since the nomad’s first appearance in European history. In fact contemporary European sources kept equating the Bulgars with the Huns.[88] At the very least, the Hun-Bulgar connection was much more tangible than the Hun-Xiongnu identification. Therefore, if the Buluoji in China can be successfully identified with the European Bulgars, the prolonged controversy on the Hun-Xiongnu identification may for the first time be examined using more than just a plausible phonetic correspondence.

In addition to their connections and implications beyond China discussed in this essay, the Buluoji also had an enormous impact on Chinese history, political as well as cultural, which went largely unrecognized in the traditional sinocentic historiography. We have already touched upon the Buluoji’s political role. The best example must’be the Six-Garrison Revolt which eventually brought down the Tuoba Wei regime. It was first started and led by a person named none other than Poulihan Baling.[89] What may have been neglected even more was the Buluoji’s significant contributions to China’s cultural and religious heritage. For example arguably the most prominent real-life figure in the vast Dunhuang grotto arts the Buddhist monk Liu Sahe who was of well-documented Buluoji ethnicity.[90] But perhaps the least noted case was the author Lu Fayan of the single most important historical treatise on Chinese phonology, namely Qieun.[91] Here the clan name Lu was but the sinified form of Buliugu, yet another variant of the root Buluoji. Even today, one cannot but marvel at the great accomplishments of such a presumably “marginal” “barbarian” group in medieval China.

 

Link to post
Share on other sites

 

Видно, вам вообще неизвестна програмно-фундаментальная в этой области статья

китайско-канадского профессора Chen:

SANPING CHEN, SOME REMARKS ON THE CHINESE “BULGAR” (Ottawa)

 

 

 

Я прекрасно знаю эту статью.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Sanping_Chen_SOME_REMARKS_ON_THE_CHINESE_BULGARIAN.pdf

 

Это куцая часть более развернутой части в книге этого автора:

 

https://play.google.com/store/books/details/Sanping_Chen_Multicultural_China_in_the_Early_Midd?id=ugbWH-5OjegC

Multicultural China in the Early Middle Ages

17 апреля 2012 г.
 
 
К сожалению, автор не совсем понимает о чем пишет. Это любитель, а не ученый. Хотя, этот факт ничего не значит, как известно. Он не знает, какие факты в его работах являются определяющими для взятой им проблемы. Не знаком с важнейшими работами других авторов на эту тему. Не знает вообще тюркские языки, не знает их классификацию. Не понимает, кто же такие на самом были и есть до сих пор! эти самые болгары. Хотя, мы ему, конечно, благодарны, за то, что он вытащил некоторые важнейшие факты (не встречающиеся в работах российских авторов) из работ китайских ученых (Сиратори, Tang Changru, к примеру) на наш суд.
 
 

Вот этих подробностей (указанных в книге) нет в приведенном вами тексте автора:

 

The Jihu are also known as the Buluoji. They represent several separate clans of the Xiongnu and are said to be the offspring of the five branches of [the Southern Xiongnu headed by] Liu Yuan (?-315, the founder of the self-claimed Xiongnu dynasty of the Former Zhao 304-29)...

 

This earliest account of the origin of the Buluoji appears to be at least partially accurate, namely in that they contained in great part the remnants of the Xiongnu confederation that had not been absorbed by the Xianbei. Besides the Zhou shu testimony, additional evidence includes the following:

 

1. As convincingly demonstrated by Tang Changru (p. 443), the geographic distribution of the Buluoji as reflected in various records matched well that of the Southern Xiongnu during the Western Jin (265-316). In particular, the heavy concentration of the Jihu on the west bank of the Fen River coincided with the region occupied by "the five branches of the Southern Xiongnu" as recorded in Jin shu. This strongly supports the opening statement of the Jihu biography. In addition, the county of Lishi mentioned repeatedly by the Jihu biography happened to be the very first capital of Liu Yuan, the founder of the Xiongnu Former Zhao dynasty...

 

Link to post
Share on other sites

К сожалению, автор не совсем понимает о чем пишет. Это любитель, а не ученый. Хотя, этот факт ничего не значит, как известно. Он не знает, какие факты в его работах являются определяющими для взятой им проблемы. Не знаком с важнейшими работами других авторов на эту тему. Не знает вообще тюркские языки, не знает их классификацию. Не понимает, кто же такие на самом были и есть до сих пор! эти самые болгары. Хотя, мы ему, конечно, благодарны, за то, что он вытащил некоторые важнейшие факты (не встречающиеся в работах российских авторов) из работ китайских ученых (Сиратори, Tang Changru, к примеру) на наш суд.

А я не понимаю к чему все эти претензии и квалификации, особено то, является ли он ученым или нет?! Зачем ему знать тюркские языки и их классификацию, когда задача у него совсем другая - прочесть летописи и вынуть из небитие факты насчет болгаров, то, которое не сделал никто другой до него.
 
Я не понимаю еще что такое "Не понимает, кто же такие на самом были е есть до сих пор! эти самые болгары.", когда единственное, что нужно делать, это изучать и описывать их средствами и методами конкретной науке и в этом отношении, по моему, проф. Чен был и останется капацитетом.
 
Если хорошо вспоминаю, Сиратори, точнее Ширатори, не китайский, а японский ученый. 
Link to post
Share on other sites

 

К сожалению, автор не совсем понимает о чем пишет. Это любитель, а не ученый. Хотя, этот факт ничего не значит, как известно. Он не знает, какие факты в его работах являются определяющими для взятой им проблемы. Не знаком с важнейшими работами других авторов на эту тему. Не знает вообще тюркские языки, не знает их классификацию. Не понимает, кто же такие на самом были и есть до сих пор! эти самые болгары. Хотя, мы ему, конечно, благодарны, за то, что он вытащил некоторые важнейшие факты (не встречающиеся в работах российских авторов) из работ китайских ученых (Сиратори, Tang Changru, к примеру) на наш суд.

А я не понимаю к чему все эти претензии и квалификации, особено то, является ли он ученым или нет?! Зачем ему знать тюркские языки и их классификацию, когда задача у него совсем другая - прочесть летописи и вынуть из небитие факты насчет болгаров, то, которое не сделал никто другой до него.
 
Я не понимаю еще что такое "Не понимает, кто же такие на самом были е есть до сих пор! эти самые болгары.", когда единственное, что нужно делать, это изучать и описывать их средствами и методами конкретной науке и в этом отношении, по моему, проф. Чен был и останется капацитетом.
 
Если хорошо вспоминаю, Сиратори, точнее Ширатори, не китайский, а японский ученый. 

 

Известный филолог Амангельды Бекбалаев из соседнего Кыргызстана утверждает, что легендарный правитель гуннов Аттила является прямым предком кыргызов.

Подробнее:http://tengrinews.kz/strange_news/kazahov-nazvali-potomkami-kyirgyizov-206195/

Любое использование материалов допускается только при наличии гиперссылки на Tengrinews.kz

Link to post
Share on other sites

Монгольский не нужен. Хунны говорили на тюркском

Российскам ученым изучающих язык Хунну  предстоит обезятельно знать прежде всего монгольский и китайский..

 

Сючжи талакан. Пугу гу тутан. (язык южных хунну, 329 год) Переведите? 

Стишок не на очень неясно каком тюркском языке вообще, а на болгарском.

 

Я уже перевел его, при том не как прежние, которые не зная болгарского языка и игнорируя

фундаментально-существенные особенности фонетики древне-китайского языка,

в главном только повторяют друг друга:

THE COUPLET FOR PUGU - THE EARLIEST TEXT IN BOLGARIAN LANGUAGE

The earliest fully connected text in the Bolgarian language was found in the ancient Chinese chronicles. In the 4th century the south Xiongnu conquered North China, the khans of the various tribes started proclaiming themselves Emperors of China and began to fight each other. Around 328 AD khan Shi Le - the khan of one of Bolgars' tribes neighbouring Pugu - was getting ready to come to the rescue to one of the besieged towns nearby, when his dignitaries decide to oppose this. Then Shi Le requested advice from the courtier soothsayer, the Buddhist monk Fotu-chen. He needed to know what the outcome of the forthcoming event would be. The monk heard a prophecy in the ringing of the bells of his pagoda and he uttered it in the language of Xiongnu:...

 

Despite the fact that it was written within Chinese context and without such, despite the many different researches done on it, the Poem for Pugu has a fully defined form. It is being transcribed and translated on the bases of different languages and in many possible ways, many of which sound not only illogical, but also strange and comical. What’s more the obligatory quality-competent, comparatively-etymological rationale and - proof are either missing or are too poor, even scarce. Exactly here it must be noted, that while the historians demonstrate again their utmost linguistic ignorance, for example Azgar Muhamadiev, one great expert in Sinology such as E. Pulleyblank wholeheartedly confesses, that he is not capable to offer his own reconstruction of the distich. Speaking about the truth the reason for this is that he is on the very wrong opinion that Xiongnu were Samodians:...

 

Not more successful in meaning are the reading and translation of the Poem for Pugu on the basis of the Turkic languages as a whole, at that with the extremely illiterate presumption that the Turkic protolanguage and the “Bulgarian” are one and the same thing, having in mind that both languages simultaneously represent a later and separate continuation of the Altaic protolanguage. Exactly this thoughtlessness is further guaranteed by the “genius insight”, that the Xiongnus were only some kind of “early Turks”. From here originnates the pretentious and narcissistic desire and aim “in one fell swoop” to be received “an early Turkic poem as well as a proof for the Turkic nature of the Xiongnus”, which remains simply as one very noble but rather a voluntaristic intent because it is not based on the real and realistic chronology during the decay of the Turkic languages, and what's more it ignores on the one hand the extremely important and essential place and role in this decay of the Bulgarian dialects and languages and on the other the sufficient knowledge and use of the recently discovered and proved as such grammar and vocabulary of the Bolgarian. And all this happens despite the most drastic dissonance with the long adopted theory by many other researchers, as well as the numerous references and emphasis in the ancient Chinese chronicles, that Pugu is a tribe within the Xiongnu unity and nothing more! It is utterly unjustified and unacceptable to take for granted the translation in the 7-century chronicle, having in mind its vague historical ties and retrospections towards the year 310, when the Poem was created. Here is why it is more than unnecessary and quite abnormal to admit and accept that we are talking about some kind of “book”, rather than accept that it is about the Bulgarian tribe in question. And how come the Buddhist monk, the sage(!) Fotu-chen, suddenly and most unexpectedly in the very end turns into a shaman, whose name is formed by the basis of the common noun “quail”(Sic!)??? Very inappropriately counterproductive here are also the frivolously chaotic excursions in the “Altaistics” lacking even the essential feel, that there is absolutely nothing, what’s more - there rules the Nothingness. The morphology represents a chaotically accumulated eclecticism, which doesn't clarify when and how the past tenses turn into imperative constructions; irrespective of the unnecessary detailed explications and allusions, still the combination of dativ and causative is not and by no means is equal to dativ and accusative. Here is why the final translation of the Poem is in absolutely no consilience and is even contrary to the logic and the course of the real events:

Я предлагаю следующее тюркское прочтение и истолкование:

sü-ge taλi-t-kan

bökö-g göt-ök-ta-ŋ

войскo-Dat. переправляться, выходить наружу-Caus.-Part.Pf.

бёке-Acc. поднимать, уносить, хватать-Subst.-Denom.Verb.-Imp.вежл.2 Prs.

Войско заставив выйти наружу,

бёке захватите, пожалуй.

Сам шаман, произнесший пророчество, носит в китайском тексте имя Фотучэн 佛圖澄, что для среднего постклассического древнекитайского читается как bwit-dō-dhiŋ. По-видимому, небольшой натяжкой будет предположить, что это - ПТ *budurčin ‘перепелка’ (А. Дыбо).

Thus, perfectly obvious, along with the strictly specific phonetics and morphological traits and characteristics of the Bolgar's language, when it comes to translation and transcription of the Poem for Pugu, the characteristics of the ancient Chinese phonetics and more specifically - the absence in the end of the word of the sound r (С. Яхонтов), are not being taken into consideration.

 

So the transcription of the Poem for Pugu, before being written through the means of the Chinese hieroglyphs, fully acquires a certain form, within which its lexico-phonetical and grammatical components are being further motivated and proven:

Süčig täligar

Puguγ tоγuduγar

 

Therefore the Poem for Pugu must be translated in the following manner, which best matches and repeats the logic and the course of the real events:

If the commander-in-chief goes to war,

The Pugu tribe will be defeated.

The Poem for Pugu is the oldest and most precious fully-connected text in Bolgarian language, and by and large in Bulgarian and more generally in Turkic language. That is why it is one of the most powerful and extremely important testimonies and evidences for the Bolgarian origin and the ethnicity of the Central Asian Xiongnu.

 http://bolgnames.com/Images/Xiongnu.pdf

Link to post
Share on other sites

Добрев , вы когда пишите на сайте пишите на русском , а то ваши тексты не прочесть без переводчика , понятно что славянский язык , но какойто непонятный , в ссср был главным языком русский  Казахстан был с составе ссср  это должно быть вам известно  , ваши тексты не прочесть не как без переводчика .

Edited by АксКерБорж
Цензура хамства
Link to post
Share on other sites

Добрев , вы когда пишите на сайте пишите на русском , а то ваши тексты не прочесть без переводчика , понятно что славянский язык , но какойто непонятный , в ссср был главным языком русский  Казахстан был с составе ссср  это должно быть вам известно  , ваши тексты не прочесть не как без переводчика .

Стишок не на очень неясно каком тюркском языке вообще, а на болгарском.

Я уже перевел его, при том не как прежние, которые не зная болгарского языка и игнорируя

фундаментально-существенные особенности фонетики древне-китайского языка,

в главном только повторяют друг друга:

Вы английского текста ли не понимаете или мои русские предложения. Тогда исправте их и

отметите где мои ошибки, а то, мне кажется, что и ваш русский не совсем в порядке.

Link to post
Share on other sites

 

 

Большей части из них не тюркские вообще, а булгарские:

 .

8.5. Болгарские заимствования в монгольских языках, где не только самые древние заимствования, вероятно из самого болгарского праязыка, но вполне определенно-категорически дифференцирующие и идентифицирующие, не только по линии ротацизма, но и по линии ламбдаизма, язык источник именно и единственно как болгарским, слова как дагир ”олень”, огузотюрк. йагыз; йукер, совр. чув. въгър, болг. (слав.) въгърец; силегу, болг. (слав.) шиле ”годовалая овца”, турец. шишек; тулай, тур. тавшан ”заяц”, дунайболг. Дван - г. Зайца (Именник);

http://bolgnames.com/Images/Principles.pdf

 

Тази българска дума между впрочем е заета и в монголските езици, където например е монг. диал. залуу “молодой”, вмонг. залуу “юный, молодой” (Б. Тодаева), началният зв. з при което следва да се обясни, за разлика от Г. Санжеев [1986], не като заето от “тюркски й-език”, а от български з-диалект, поради което и съвременните северни буряти ехирити очевидно не са “потомци на някога монголизирало се тюркско племе с й-език без зетацизъм”, а потомци на монголизирани българи, видно също така и от техния етнм екiрiд, ако той наистина е образуван на основата на бълг. *екир “близнак”, от което е и чув. йěкěрешсем “близнецы”, а заето още и в бур. эхир “близнец; близнецы” [94-95, подчерт. – И.Д.] и съответствието на което в огузотюркските езици например е тур. ikiz “близнак”.

 

В действителност мли ZaberganΖαβεργάν (557) на кутригурския хан се вписва и обяснява по един изключително прецизен и достатъчно задоволително-пълен начин на основата и в рамките именно и единствено на огуротюркските, тюркобългарските езици, където в противовес не на “старотюркското”, а на огузт. *yagızи не на “среднотюркското”, ами на огуз. yagız и в никакъв случай yağız (Х. Ерен), защото спирантният зв. ğ се появява в турския език едва след началото на ХVІІ в., трябва да има, основно в турска графика, антично алт. огурт. *daγir, заето и в монголските езици под формата dajir, където е развило и значението “елен” и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z, като тъкмо тук не е изключено тази буква да има за фонетична стойност и зв. дз от цокащ прабългарски диалект или цокащ български език, какъвто като че ли е бил аварският, докато чув. çыр, очевидно е резултат от развитие по друга линия на огуротюркския зв. *d [вж. и срв. ЭСТЯз-й, 64-65; DLT-4, 728; Eren, 439].

 

Липсата на съгласен звук в началото на унгарската заемка може да се обясни достатъчно задоволително и въпреки някои от предложените досега, доста подробни опити (А. Róna-Tas), като пренасяне в староунгарския език на лексема, не от d- или ğ-, а от j-болгарски диалект, при което вторите два начални звука са по-следващо и по-късно развитие на първично-изконния български и общотюркски начален зв- d-, запазен най-напред в наименованието на календарноцикловата год. Дилом от Именника на българските ханове, а така също и в безспорно българската, заради наличието на огуротюркския зв. r, вместо огузотюркския зв. z, много стара, още от времето на протобългаро-протомонголските етнолингвистични контакти от епохата около средата на ІІ хил. пр.н.е., заемка в монголския език, лекс. dajir “олень”редовно огузотюркско съответствие на която е лекс. *jaγïz “бурый; темный; серый” (ЭСТЯз-б).

 

Тази огуротюркска праформа е в основата и преминава по вътрешноинтегративен път и в унгарския език във вида süllö “судак” (MаgOrSz), без обаче нейното по-късно развитие да е включено от проф. З. Гомбоц в кръга на тюркобългарските заемки в унгарския език, но не посредством, много неточно-неуместно, “стария чувашки език” (H. Eren), а с посредничеството на същия, подобно за чувашкия език, или на друг някой, много близко-родствен местен болгарски диалект, както и по външноконтактен път, в монголските езици, още към началото на І хил. пр.н.е., като silüge, и има безспорни успоредици в останалите тюркски езици като огуз. tişek تشك “шиле, овца, която изпълвайки две години, навлиза в третата”, азер., кирг., узб., тур. şişek, tişek, сртюрк. tişek, сткъпч. şişek и др., всички те от изходно-първичното огузт. *tišäq, преминало и развито по пътя на регресивната асимилация в някой огузски или къпчашки диалект в *šišäq, от което е и персšīšāq.

 

...привеждаме тук и много вероятната прабългарска заемка в българския език обл. шпаня “мека вносна вълнена прежда”, вътрешнотюркските съответствия на която са къпчашкото по произход чув. юпах, тат. ябага, кирг., казах. ğabagï, тур. yapağı, сттюрк. jabaqu, като от българските езици, през един много ранен период, думата е заета и в монголските езици във вида даахи, dağagan [вж. и срв. Шапкарев, Близнев 1967, 290; ДТС, 221; ЭСТЯз-й, 125-126; ЭСЧвЯз, 349; Eren, 441].

http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

 

это  по вашему  вы на русском языке написали ?

Link to post
Share on other sites

 

 

Большей части из них не тюркские вообще, а булгарские:

 .

8.5. Болгарские заимствования в монгольских языках, где не только самые древние заимствования, вероятно из самого болгарского праязыка, но вполне определенно-категорически дифференцирующие и идентифицирующие, не только по линии ротацизма, но и по линии ламбдаизма, язык источник именно и единственно как болгарским, слова как дагир ”олень”, огузотюрк. йагыз; йукер, совр. чув. въгър, болг. (слав.) въгърец; силегу, болг. (слав.) шиле ”годовалая овца”, турец. шишек; тулай, тур. тавшан ”заяц”, дунайболг. Дван - г. Зайца (Именник);

http://bolgnames.com/Images/Principles.pdf

 

Тази българска дума между впрочем е заета и в монголските езици, където например е монг. диал. залуу “молодой”, вмонг. залуу “юный, молодой” (Б. Тодаева), началният зв. з при което следва да се обясни, за разлика от Г. Санжеев [1986], не като заето от “тюркски й-език”, а от български з-диалект, поради което и съвременните северни буряти ехирити очевидно не са “потомци на някога монголизирало се тюркско племе с й-език без зетацизъм”, а потомци на монголизирани българи, видно също така и от техния етнм екiрiд, ако той наистина е образуван на основата на бълг. *екир “близнак”, от което е и чув. йěкěрешсем “близнецы”, а заето още и в бур. эхир “близнец; близнецы” [94-95, подчерт. – И.Д.] и съответствието на което в огузотюркските езици например е тур. ikiz “близнак”.

 

В действителност мли ZaberganΖαβεργάν (557) на кутригурския хан се вписва и обяснява по един изключително прецизен и достатъчно задоволително-пълен начин на основата и в рамките именно и единствено на огуротюркските, тюркобългарските езици, където в противовес не на “старотюркското”, а на огузт. *yagızи не на “среднотюркското”, ами на огуз. yagız и в никакъв случай yağız (Х. Ерен), защото спирантният зв. ğ се появява в турския език едва след началото на ХVІІ в., трябва да има, основно в турска графика, антично алт. огурт. *daγir, заето и в монголските езици под формата dajir, където е развило и значението “елен” и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z, като тъкмо тук не е изключено тази буква да има за фонетична стойност и зв. дз от цокащ прабългарски диалект или цокащ български език, какъвто като че ли е бил аварският, докато чув. çыр, очевидно е резултат от развитие по друга линия на огуротюркския зв. *d [вж. и срв. ЭСТЯз-й, 64-65; DLT-4, 728; Eren, 439].

 

Липсата на съгласен звук в началото на унгарската заемка може да се обясни достатъчно задоволително и въпреки някои от предложените досега, доста подробни опити (А. Róna-Tas), като пренасяне в староунгарския език на лексема, не от d- или ğ-, а от j-болгарски диалект, при което вторите два начални звука са по-следващо и по-късно развитие на първично-изконния български и общотюркски начален зв- d-, запазен най-напред в наименованието на календарноцикловата год. Дилом от Именника на българските ханове, а така също и в безспорно българската, заради наличието на огуротюркския зв. r, вместо огузотюркския зв. z, много стара, още от времето на протобългаро-протомонголските етнолингвистични контакти от епохата около средата на ІІ хил. пр.н.е., заемка в монголския език, лекс. dajir “олень”редовно огузотюркско съответствие на която е лекс. *jaγïz “бурый; темный; серый” (ЭСТЯз-б).

 

Тази огуротюркска праформа е в основата и преминава по вътрешноинтегративен път и в унгарския език във вида süllö “судак” (MаgOrSz), без обаче нейното по-късно развитие да е включено от проф. З. Гомбоц в кръга на тюркобългарските заемки в унгарския език, но не посредством, много неточно-неуместно, “стария чувашки език” (H. Eren), а с посредничеството на същия, подобно за чувашкия език, или на друг някой, много близко-родствен местен болгарски диалект, както и по външноконтактен път, в монголските езици, още към началото на І хил. пр.н.е., като silüge, и има безспорни успоредици в останалите тюркски езици като огуз. tişek تشك “шиле, овца, която изпълвайки две години, навлиза в третата”, азер., кирг., узб., тур. şişek, tişek, сртюрк. tişek, сткъпч. şişek и др., всички те от изходно-първичното огузт. *tišäq, преминало и развито по пътя на регресивната асимилация в някой огузски или къпчашки диалект в *šišäq, от което е и персšīšāq.

 

...привеждаме тук и много вероятната прабългарска заемка в българския език обл. шпаня “мека вносна вълнена прежда”, вътрешнотюркските съответствия на която са къпчашкото по произход чув. юпах, тат. ябага, кирг., казах. ğabagï, тур. yapağı, сттюрк. jabaqu, като от българските езици, през един много ранен период, думата е заета и в монголските езици във вида даахи, dağagan [вж. и срв. Шапкарев, Близнев 1967, 290; ДТС, 221; ЭСТЯз-й, 125-126; ЭСЧвЯз, 349; Eren, 441].

http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

это  по вашему  вы на русском языке написали ?

 

Первый абзац по-русски, следующие - по-болгарски, но они для языковедов тюркологов и

я думаю, что им это понятно, поскольку там довольно много примеров.

Link to post
Share on other sites

 

 

 Булгаро-монгольские этнические связи домонгольского времени

В записках Ибн Фадлана есть упоминание о роде Баранджар, название которого практически полностью совпадает (учитывая арабскую транскрипцию) с названием монгольского рода Барунгар...

D83DDD39.png "Мы видели у них домочадцев [одной семьи/рода] в количестве пяти тысяч душ женщин и мужчин, уже всех принявших ислам. Все они известны [под названием] Баранджар. Для них построили мечеть из дерева, в которой они молятся. Они не умеют читать [молитв], так что я научил [одну] группу [из них] тому, как [какими словами] молятся." 

Есть ещё одна любопытная вещь; булгарский праздник #Нардуган, известный с домонгольских времён, который празднуется 25 декабря (в день, когда зенит Солнца начинает становиться выше над горизонтом), название которого означает "Рождение Солнца", содержит монгольское слово: "Нар" - Солнце.

Link to post
Share on other sites

 

Булгаро-монгольские этнические связи домонгольского времени

В записках Ибн Фадлана есть упоминание о роде Баранджар, название которого практически полностью совпадает (учитывая арабскую транскрипцию) с названием монгольского рода Барунгар...

D83DDD39.png "Мы видели у них домочадцев [одной семьи/рода] в количестве пяти тысяч душ женщин и мужчин, уже всех принявших ислам. Все они известны [под названием] Баранджар. Для них построили мечеть из дерева, в которой они молятся. Они не умеют читать [молитв], так что я научил [одну] группу [из них] тому, как [какими словами] молятся." 

Есть ещё одна любопытная вещь; булгарский праздник #Нардуган, известный с домонгольских времён, который празднуется 25 декабря (в день, когда зенит Солнца начинает становиться выше над горизонтом), название которого означает "Рождение Солнца", содержит монгольское слово: "Нар" - Солнце.

 

Ради культурно-исторических основании все то, что вы хотите намекнуть, абсолютно невозможно.

 

Впрочем, случайно ли вы пропустили пояснить для несведующих, что монг. барун-гар обозначает "правая рука".

 

Род Баранджар Фадлана, видно, выходцы из Кавказа, где имеется город Баланджар.

 

Болгарское двусоставное слово нар-дуган обозначает "Солнце, восходи!" и

так кричали празнующие Рождение Солнца.

 

Здесь глагол дуган- собственно болгарский и он имеет регулярные соответствия во всех тюркских языках. Слово нар "солнце" - общее и для болгаров, и для монголов слово в условиях Алтайского Языкового Союза намного до Новой Еры в Северной Центральной Азии.

Edited by проф. Добрев
Link to post
Share on other sites

 

Хүннүгийн хаадын ургийн тамгатай Монголын эзэнт гүрний хаадын тамгыг харьцуулан үзвэл сонирхолтой ижил төстэй байдлыг ажиглаж болно. Тухайлбал, Б.Нямаагийн тодруулснаар наран буюу онгин тамга, тэр дундаа ширээтэй онгин тамга Чингис хааны овгийн тамга, сүүлтэй онгин тамга нь Зүчи, бундан тамга нь Цагадай, дэгрээ тамга нь Өгөдэй, харин гурван шүдтэй сэрээ буюу гал тамга нь Тулуй ба түүний  удмынхны тамгадын үндсэн дүрс байх үндэслэлтэй ажээ [Нямаа 2005: 29-83].

 

 

Тамги хуннской знати и чингизидов почти одинаковы.

 

 

https://www.academia.edu/11997325/XIONGNU_ARCHAEOLOGICAL_TAMGA_S_ARE_AS_THE_LUANTI_CLAN_PROPERTY_SIGNS

Link to post
Share on other sites

 

 

Southern Huns in China[edit]

Tongdian states that around 349-370 CE a leader of Southern Huns Heloγ Tou (i.e. Alat Tou), with a title Shanyu, brought his tribe of 35 thousand people to the Former YanXianbei state and submitted to its dynasty. The Shanyu Helai Toy was bestowed a title of General Pacifying the West, and settled in the Daizong district. It adds that apparently, the tribe Yanto are their descendants. Yanto lived intermixed with tribe Se[disambiguation needed], therefore they are called Se-yanto (Pin. Xueyantuo), that surname of Kagan clan was Ili-tu, that from generation to generation Se-yanto were a strong tribe, and that Se-yanto was a Tele (Pin. Tiele) tribe.[4] Fang Xuanling in Jin Shu stated that Helai (Alats) were one of 19 tribes of the Southern Hun Shanyu.[5]

Hephthalites[edit]

According to the Chinese annals, the home of the Eastern Hun tribe Alat was in the basin of the Narym River. From the Alat tribe originated one of the Eastern Hun Shanuys called Helog Tou, i.e. Alat Tou, most likely named after his maternal tribe. Under Arabicized name Khalajes, Alats are known to constitute one of the major tribes of the 5th-6th century CE Hephthalites.[6] Tangshu tells about Alats: "They are north from the Türks, 14,000 li from the Chinese capital. They follow grass and water, but mostly live in the mountains. Their standing army is 30,000 men. There is always snow, and foliage does not fall down. They plough fields with horses. All horses are skewbald colors, therefore the state is also given the same name. They live in the north near a sea. Though they have horses, they do not ride them, but use their milk for food. They are frequently at war with Kirgizes". Jiu Tangshu mentions a tribe of skewbald horses among Basmyls, Kirguts, Tuhsi, etc., who in 638 submitted to the Western Türkic Torok-kagan Du-lu ke-han.Tundyan cites as a comment a fragment from an unknown composition that "Tu-jüe (Türks) call the skewbald horses e-la (а-la), and the state is also called "e-la".[3]

 

 

 

1. Хар тугчин овогт Балдангийн Нямжаргалыг Алаг адуу овогт Гомбосүрэнгийн Алтангэрэлийн бие махбодид хөнгөн гэмтэл санаатай учруулсан гэмт хэрэг үйлдсэн гэм буруутайд, Алаг адуу овогт Гомбосүрэнгийн Алтангэрэлийг Боржигон овогт Балдангийн Нэргүйгийн бие махбодид хөнгөн гэмтэл санаатай учруулсан гэмт хэрэг үйлдсэн гэм буруутай тус тус тооцсугай.

2. Эрүүгийн байцаан шийтгэх хуулийн 208 дугаар зүйлийн 208.1.2 дахь хэсэгт зааснаар Алаг адуу овогт Гомбосүрэнгийн Алтангэрэлийг Булгадар овогт Далайн Батнавчийн бие махбодид хөнгөн гэмтэл санаатай учруулах гэмт хэргийг хэрэгсэхгүй болгосугай.

 

http://shuukh.mn/eruuanhan/9131/view

 

Helog Tou,=Алаг Адуу

 

род  "алаг адуу" сейчас в основном среди монгольских сартуулов.

Link to post
Share on other sites

Он бред пишет, исследовал не Спенсер Уэллс а Татьяна Зержал.

В статье Зержал сказано не про ген Чингиз-хана а про Монгольское наследие Чингиз-хана и его родственников, только "ген Чингиз-хана" разрекламировали потом журналисты. А Муратов Б. не читающий научных статей на английском языке пишет то о чем слушал из уст журналистов.

бред ты пишешь Жаксылык. В статье дана ссылка, так что не гони тут в моё отсутствие... Остальное выскажу тебе при личной встрече.

 

Здесь http://suyun.info/index.php?p=sabitov  подробно указаны материал и аргументы, подтверждающие что в истории и этногеномике ты Жаксылык являешься типичным шарлатаном и псевдоученым.

 

Вот только некоторые из них;

 

4) В "рецензиях" которые вы пишите Ж.М.Сабитов вы самовольно меняете цитаты из работ ваших оппонентов, изменяете текст их работ, иногда доходит и до того, что вы Жаксылык меняете имя автора. Это недопустимо, вы нарушаете Ж.М.Сабитов все нормы научной этики. Причины такого вашего поведения Ж.М.Сабитов понятны - вы хотите дезинформировать читателей ваших "рецензий", приписав вашим оппонентам фразы которых нет в их работах, утрируя и искаженно подавая материал об их исследованиях в ваших "рецензиях".

 

Link to post
Share on other sites

Российскам ученым изучающих язык Хунну  предстоит обезятельно знать прежде всего монгольский и китайский..

 

Перетягивание тюрков-хунну в монголы мягко сказать несерьезно.  :osman6ue:  :az1:  Попробую обосновать свои слова.  

 

О тюркском языке и руническом письме хуннов:

 

О том, что тюрки 6 века наследовали руническое письмо от хуннов, считали многие ученые - В.В. Бартольд, Н.Я. Бичурин, В.В. Радлов, С.В. Киселев, С.П. Толстов, Е. Блоше, Г.Е. Спасский, А. Ремюза, М.И. Иванин, П. Савельев, П.К. Коковцев и многие другие. В частности, Киселев писал, что: "время зарождения тюркской руники обязательно к 3-4 вв.", т.е. во времена хуннов. По мнению многих ученых, подтвержденных глубокими исследованиями, язык хуннов является старым языком древних тюрков. И уйсуни, и хунны, говорили на древнем тюркском языке. Их язык был одинаков с языком Гао-Гюй."

 

А. Штеин отмечал, что: "В китайской летописи говорится, что буквы письма тюрков походят на буквы народа Ху (древнее названин хуннов)."

 

С.В. Киселев писал: "Можно считать вполне установленным наличие в Семиречье рунической письменности и притом более архаического типа, чем орхонские... Из Семиречья тюркоязычный алфавит широко распространился на восток до Енисея."

 

С.Е. Малов, к примеру, считал началом возникновения Енисейского письма 5 век.

 

А.Х. Маргулан писал: "У хуннов было свое письмо, которое было древней формой Орхонского письма. О нем упоминается в записках буддийского миссионера Сон Юаня, посетившего хуннов еще в начале 5 века, до образования первых Тюркских каганатов. Он проехал через область Лоб-Нор "через землю царства Тугю-Хунь (hun). По свидетельству Сон Юаня, письмо Тугю-Хунь (т.е. "тюркских хуннов" или "тюрков-хунну") схоже с письмом Тоба Вэй. Во времена царства Тоба Вэй (386 – 558 гг.) существовали битикчи (писари), писавшие на камне, которые в китайских источниках именуются Пи-Тэ. Такие же битикчи были и у хуннов (Бартольд, V, 38, 508)."

 

Л.Н. Гумилев со ссылкой на английского ученого Д. Холла, упоминает о китайском посольстве в Фунань, один из участников которого, Кань Тай, сообщает, что: "Их письменность напоминает письменность хуннов." Гумилев подчеркивает: "Китайский дипломат говорит о хуннской письменности в придаточном предложении как о вещи абсолютно известной и нужной лишь для сравнения и пояснения."

 

"Академиком Бартольдом был выяснен тюркский язык хуннов: По сообщению Птолемея,  во 2 веке н.э., когда хунны находились в районе реки Урал (АКБ: каз. Джаик), они называли реку Даик. Позже Менандр передавал ее название как Дайх. Можно считать это название одним из самых первых зафиксированным словом тюркского языка."

 

"Другим таким словом является Картасым или Кардасым. Курция при написании событий об Александре Македонском упоминает некоего Картазиса, родственника царя скифов/саков, населявших земли за Сыр-Дарьей. На его имя обратил внимание исследователь Нёльдек, который называет его древнетюркским словом "Кардашы", его мнение поддерживает Гутшмид."

 

По Бартольду, много сведений можно почерпнуть из трудов Геродота. Особо он делает акцент на встречающемся у него в языке аргимпеев слове "асi" (ащы), обозначающим кислый напиток, приготовляемый путем смешения айрана с молоком." 

 

"Древнейшие тюркские слова можно обнаружить и в китайских исторических хрониках 1022 года до н.э., в языке хуннов. Согласно исследованиям Ф.Хирта "это самое древнее известное тюркское слово" - "the oldest Turkish word on record". Это слово "кынлук" (позднее "кынжар" или "канжар"). Это слово встречается и при заключении мирного соглашения между хуннами и китайцами в 47 г. до н.э. (китайское написание "цин-лу", в старом написании "цин-лук" или "кин-лук" - парадный меч хуннов)." 

 

Ширатори отмечает я языке хуннов, которых он называет "кун", тюркские слова: "Тäнгри" со значением "небо " и "мы сыны неба", "тоз" (по-казахски "төзім", "төзу" - мудрец, мыслитель) и другие.

 

Исследователь хуннских слов В.А. Панов первым выявил в китайской истории 14 слов из языка хуннов, среди которых особое значение имеют: "Чэн-ли" - турук, турак (стоянка), "Гу-ту" - кут (счастье), "Ен-чи" (Ян-чи или Янь-ши) – женщина (по-казахски "ен-чи" - женге), «Оу-то» - одак или отау, "Ци-лынь - сiлiк (чистый, сверхчистый) и т.д.

 

Древним руническим письмом написана также надпись, обнаруженная на Алатау, в Кегенском районе у реки Каркара на высоком более 2 м. надмогильном камне (памятнике): "Ашина каган".

 

Сохранилась также хуннская официальная грамота на дощице длиной 30 см., адресованная китайскому правителю: "Мы рожденные небом и землей, посаженные на престол солнцем и луной хуннский Тенгри."

Link to post
Share on other sites

О тюркской этничности хуннов:

 

Академик В.В. Радлов [К вопросу об уйгурах, F.Hirth. Uber Wolga-Hunnen. С.78-79] на основе китайских известий писал: "В середине 3 века до н.э. многие тюркские племена соединились в одно могущественное государство, которое китайцы называют государством Хун-Ну, достигшим в царствование Моде (Боде) наибольшего значения (209 – 179). Они распадаются на тюрков западных и восточных, враждующих друг с другом, которые соединились вместе лишь благодаря походам Боде. На севере жили Кипчаки, Канны, Кыргызы и Дин-лины (Теленгиты). В числе западных тюрков китайцы называют Усунь к югу от Балхаша, далее на запад Канглы (Канн-гюи) до Аму-Дарьи, к юго-западу от них до Каспийского моря Юэ-джи. Боде покоряет все эти племена."

 

Н.Я. Бичурин [Собрание сведений о народах, обитавших в Средней Азии в древние времена… с.224] на основе китайских известий писал: "Китайская история об этом пишет открыто: "Предки тукюеского дома есть отдельная отрасль дома хунну (гуннов)."

 

Академик В.В. Бартольд также утверждал, что "Китайцы в своей истории тюрков 6 века называют потомками хуннов."

 

Академик А.Х. Маргулан был одинакового мнения с упомянутыми учеными: "Хунны были тюрки. С небольшим через 400 лет возникает на месте хуннской империи новое, бесспорно тюркское государство... Хунны и гунны один и тот же народ – тюрки. Это было полно доказано всеми учеными.... В.В. Радлов в своих исследованиях отмечал: "Местожительство этих древнейших тюркских народов указываются в нынешних провинциях Шеньси, Хэнань и Ганьсу и в горах, лежащих отсюда к северо-западу." Китайцы называли Алтайские горы "Горами хуннов". Согласно исследованиям ученных, наследниками богатой культуры хуннов и уйсуней стали казахи, кыргызы и алтайцы, которые сохранили ее до настоящего времени. И среди которых до настоящего времени сохранилось не мало хуннских родоплеменных этнонимов."

 

"Одним из тех, кто с очевиднойстью обосновал общее происхождение хуннов и тюрков, был Нейман. По его утверждению, тюрки представляют собой основное ядро хуннов, которые говорили тюркским языком."

 

Советские ученые В.С. Таскин, Л.Л. Викторова и другие также бесспорно считали тюрков прямыми потомками хуннов.

Link to post
Share on other sites

О традициях и обычаях хуннов:

 

По описаниям китайских и византийских историков традиции и обычаи хуннов одинаковы с тюркскими.

 

А.Х. Маргулан: "Для них и для более поздних племен было характерно деление общества на 24 племенных объединений. Традиция административного деления племен на 24 составные части присуща как хуннам, так и огузам, кыпчакам... и сохранилась до позднейших времен... Легенда об Огуз-кагане родилась несомненно в среде хуннов... По свидетельствам древних китайских хроник хунны особо почитали быка, а также волка.... Согласно исследованиям ученных, наследниками богатой культуры хуннов и уйсуней стали казахи, кыргызы и алтайцы, которые сохранили ее до настоящего времени. И среди которых до настоящего времени сохранилось не мало хуннских родоплеменных этнонимов."

 

А.Х. Маргулан: "В одном из китайских анналов, относящихся к 105 году до н.э., в повествовании о власти хуннов упоминается хуннская (древнетюркская) традиция ханских ярлыков и ямской службы: "Владения, лежащие от усуни далее на запад до Аньси (Бухары) были близки к хуннам (гуннам). Если посланник от хуннов проезжал с Шаньюевым (ханским) ярлыком, то в каждом владении препровождали его по почте и не смели не давать съестных припасов."

 

Таких данных много, достаточно вспомнить традицию аменгерства, и т.д. и т.п.

Link to post
Share on other sites

О местах обитания хуннов:

 

прородина хуннов  -  долина двух рек "Хануй"и "Хунуй" в Центральной Монголии.

 

Имхо, это тоже фейк. :osman6ue::az1:  Китайские исторические хроники однозначно локализуют хунну в Северном Китае (тогда собственно Китай был намного южнее нынешнего), в Ордосе и Ганьсу. Если даже они и были на территории современной Монголии, то это была периферия хуннского мира.

 

Хунну были родственниками с Уйсунями и контактировали с ними от Северо-Западного Китая к Восточному Туркестану (Джунгарии), точно также, как позже Каракитаи, Татары (Монголы то есть).   

Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now




×
×
  • Create New...