Jump to content



Kumuk

Тамги русских князей

Recommended Posts

Доброго времени суток! Интересно, а на основании каких данных Янин и Молчанов реконструировали тамгу Ярополка Святославича, ведь, на сколько мне известно, на сегодняшний день археологических материалов с ее изображением не найдено.

С уважением, Святослав.

Link to post
Share on other sites

У кого есть инфа по тамгам русских князей.

Мне интересно эти тамги заимствованы у тюрок, или достались от варягов или всё тамги применялись и у славян?

У Андрея Никитина есть статья "Первый Рюрик - миф или реальность?". Никитин - археолог и историк. Он в ней писал о "ререге-рореке" -"венедском соколе", "осеняющего своими крыльями земли западных словян по Эльбе и Одеру". Этот родовой знак был у ободритов.Он и представлял собой трезубец-сокол. Севернее, в поселениях варягов он не встречался.

Edited by zhanna
Link to post
Share on other sites

Странный спор. По археологическим материалам Киев и столичный округ имели отношение к Хазарии. Это из академических изданий по археологии, с чем соглашаются также и украинцы (не все конечно). И общий вывод (не хотел бы злить), что Древнерусское государство - это политическом плане продолжение Хазарии. На тему тамги есть интересное исследование Ж. Войникова. Тамги принесли в Европу восточные сарматы, но я не знаю, какая имеется ли связь между киевской и сарматскими. По заключению Сулимирского сарматские тамги имели польские шляхетские орды

Link to post
Share on other sites

Странный спор. По археологическим материалам Киев и столичный округ имели отношение к Хазарии. Это из академических изданий по археологии, с чем соглашаются также и украинцы (не все конечно). И общий вывод (не хотел бы злить), что Древнерусское государство - это политическом плане продолжение Хазарии. На тему тамги есть интересное исследование Ж. Войникова. Тамги принесли в Европу восточные сарматы, но я не знаю, какая имеется ли связь между киевской и сарматскими. По заключению Сулимирского сарматские тамги имели польские шляхетские орды

Можно узнать на какие академические издания по Хазарии вы ссылаетесь?

Edited by zhanna
Link to post
Share on other sites
gabar (29 July 2011 - 01:51 AM): Странный спор. По археологическим материалам Киев и столичный округ имели отношение к Хазарии. Это из академических изданий по археологии, с чем соглашаются также и украинцы (не все конечно). И общий вывод (не хотел бы злить), что Древнерусское государство - это политическом плане продолжение Хазарии.

Можно узнать на какие академические издания по Хазарии вы ссылаетесь?

Древнерусская государственность не имеет никакого отношения к Хазарии:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и культура. София, 2011 - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11861&st=0

Полагане основите на Киевското Княжество и руската държава

Според акад. Б. Греков [1953] държавността на Русия започва с княз Игор, който не само съсредоточава в голяма степен цялата вътрешнополитическа власт в свои ръце, но и във външнополитически план се явява единствен представител на държавата, упълномощен и овластен да контактува с другите държави, за която цел той подписва и съответните международни договори, какъвто е случаят с договора с Византия от 944 г. [308].

Без да обръща особено внимание на собствено лингвистичната страна на проблема и изобщо да се опитва да си даде реална сметка за актуалната етнолингвистична ситуация по тези земи, в сравнително подробно-задълбоченото си историографско специално-индивидуално проучване по въпроса за “употребата на тюркската титла “каган” по отношение на древноруските князе” през IХ-ХII в. И. Коновалова [2001] изброява най-напред източниците, в които тя се упоменава; отбелязва слабата проученост на проблема и постулирайки нейния “източен произход”, също така в предварителен порядък отбелязва, че “нейното наличие в титулатурата на древноруските князе обикновено се тълкува в историографията като свидетелство за източното влияние върху древноруската държавност”. Проводник на това влияние според повечето от изследователите са хазарите, от които древноруският елит заимства титлата през първата половина на IХ в.

Според нея лансираното от З. В. Тоган мнение, че тази титла руските князе дължат на хуните, не само не се подкрепя от материал от изворите, но се дължи и на недоразумение, защото главата на хуните никога не е носил тази титла. Срещаната при отделни средновековни латински автори нейна употреба по отношение на предводителите на хуните е свързана с това, че тази дума те по-често я възприемат не като титла, а като собствено име. Друга слабост на латинската литература е това, че тя обикновено отъждествява хуните и аварите, върховният ръководител на които наистина се титулова каган.

По-нататък, надявайки се и апелирайки към изворите най-после да дадат отговор на всичките тук най-разнообразно-многобройни въпроси (Sic!) и недоумявайки дали все пак Хазария има отношение към формирането на древноруската държавност, авторката пише в една не особено ясно-определена модалност буквално следното:

Что касается источника заимствования титула “каган”, то очевидно, что от Хазарии, крупнейшего восточноевропейского государства в VIII-IХ вв. и ближайшей соседки Руси, абстрагироваться нельзя, но в каком смысле можно (и можно ли вообще) говорить о ее влиянии на становление древнерусской государственности.

Следва хронологичен преглед на появата и употребата на титлата в отделните извори, при което неизбежно се преминава и през проблема за народа “рос”, който пък от своя страна, кой знае защо, се явява поредната загадка за проучвателката. И след една екскурзия съвсем слепешком из Западна Европа, за руския върховен глава през 839 г., какъвто според нас все още няма, което обаче изобщо не му пречи да бъде признат и международно, тя заключава и пише отново буквално следното, от което се оказва, че за произхода на титлата най-накрая проучвателката знае също така толкова малко, колкото и в началото на проучването си:

Таким образом, на основании Бертинских анналов можно утверждать, что в 839 г. русский правитель носил титул “каган”, который признавался на международной арене в качестве официального. Это заключение с очевидностью потверждают сразу несколько источников различного происхождения второй половины IХ-начала Х в.

Остается предположить, что термин “каган” вошел в древнерусский язык в результате непосредственных контактов восточных славян с аварами или хазарами. А. П. Новосельцев считает, что следует учитывать и возможность заимствования через булгарскую среду. И хотя ни аварская, ни булгарская, ни хазарская формы титула нам неизвестны, в пользу того, что именно тюркские языки должны были послужить источником заимствования... [108-135].

Така по същество именно и единствено княз Олег започва да полага основите и да изгражда в известна степен и донякъде върху местните славянски племена една военно-феодална по вид и характер държава. Ето защо тъкмо по силата на всичко това пък от този момент нататък безспорно-очевидно следва да се приеме и говори не само за наличието на държавност и при източните славяни по принцип, но и за началото на полагането основите и на руската държава в частност. Образуването на всяка държава е повече или по-малко продължителен процес, който се проточва във Времето.

При това положение вече изобщо и в никакъв случай не може и не бива да се твърди, че началото на древноруската държава се полага с обединяването на полянския и словенския племенен съюз при активното участие на варягите нормани (Ем. Михайлов; П. Третяков) [вж. и срв. Артамонов 2011й, 2-3; Боева 1983а, 36-38; Брайчевский 2009, 13-27; Воейков 2010а, 5-6; Геллер 2009, 6,14-15; Греков 2010, 6-8; Гумилев 2009, 9; Лебедев 2009; Никитин 2009а, 87; Пивоваров 2009, 7, срв. Михайлов 1989, 97,119; Третяков 1970, 70-72].

Княгиня Елена-Олга начело на Русия

Неподправено-чистата българка княгиня Елена-Олга застава начело на младата руска държава през 945 г. по предложение и след одобрението на дружината на княз Игор. С това тя незабавно пристъпва към довършване полагането на основите и нейното укрепване под формата на централизация, като по време на няколкото военни експедиции в провинцията, които ръководи лично, тя умиротворява околните славянски племена и най-безмилостно-жестоко, но и чисто по женски коварно-хитро, без тук да се подценява, разбира се, и азиатската кръв на нейните деди, ликвидира някои от сепаратистки настроените племенни вождове и старейшини:

В лýт̑ s҃ у҃ н҃д [6454 (946)] Ѡльга съ съıномъ своимъ Ст҃ославомъ собра вои много и храбръı и иде на Дерьвьску землю и изидоша Деревлѧне противу и съ не мъшемъсѧ ѡбѣма полкома на скупь суну копьємъ Стославъ на Деревлѧнъı и копьє летѣ сквозѣ оуши коневи и оудари в ноги коневи....

По този път и начин княгиня Олга окончателно привлича и обединява под егидата на държавата си всички по-близки или по-далечни източнославянски племена и на ръководните длъжности в нея назначава предимно славянски вождове и старейшини; успокоява и урегулирва взаимоотношенията между славяните езичници и варягите християни в собствената и в някои други дружини, като така не само пресича варяжската експанзия от север, но и слага край на варяжското господство в държавата; организира подготовката и лично ръководи защитата на Киев срещу печенегите, като предприема мащабно военно-отбранително строителство и очертава държавните граници, по които разполага и гранични застави; поставя началото на каменното строителство на църкви, обществени сгради и собствен извънградски дворец, а наред с това се построяват и много нови градове:...

С цел да доизгради и укрепи вътрешно държавата, княгиня Елена-Олга извършва административна реформа и усъвършенства системата на държавното управление, като я разделя на административни области, наречени становища, в центровете на които се разполагат назначените от нея държавни служители и осигуряващият ги военен гарнизон; реформира и усъвършенства данъчната система, като определя размера на данъка, който трябва да плащат отделните области и учредява по места данъчни служби и тържища, наречени погосты, в които се установява назначената от нея данъчна администрация със спомагателно-осигуряващия нейната дейност военен гарнизон (Б. Рыбаков); създава всички необходими и достатъчни условия за развитието на занаятите, така че за съвсем кратко време Киев се превръща в голям занаятчийски център (Б. Греков); изгражда в отделните области също и съдебни центрове; определя границите на ловните райони на отделните племена и селища и др.:...

Пред всичко това вече може преспокойно да се приеме и твърди, че именно и единствено българката по произход княгиня Олга като цяло подготвя и създава необходимите и напълно достатъчни условия и предпоставки за етно-културното сближаване и обединение на отделните славянски племена на територията на киевската руска държава в качествено новата по форма и съдържание руска народност в рамките също така пак на новата руска държава:

И иде Олга по ДеревостЂи землЂ съ сыномъ своимъ и с дружиною своею, уставляющи уставы и урокы; и суть становища ея и ловища. И прииде въ свои град Кыевъ съ сыномъ своимъ Святославомъ, и пребывши лЂто едино.

В лЂто 6455 [947]. Иде Олга к Новугороду, и устави по МьстЂ погосты и дань; и ловища ея суть по всеиземли, и знамение и мЂста по всеи земли, и погосты; а санхи ея стоять во Пьско†и до сего дни; по ДнЂпру перевЂсища и села, и по ДеснЂ есть село ея и доселЂ (НовгЛт).

Время княгини Ольги, очевидно, действительно было временем усложнения феодальных отношений, временем ряда запомнившихся реформ, укреплявших и юридически оформлявших обширный, чересполосный княжеский домен от окрестностей Киева до впадающей в Балтийское море Луги и до связывающей Балтику с Волгой Мсты.

Государство Киевская Русь выглядит уже вполне оформившимся и, в меру исторических условий, устроенным. Эпоха Ольги завершала собою большой, полуторасотлетний период истории Руси от «каганата русов» начала IХ века до Киевской Руси середнины Х века, описанной авторами разных стран (Б. Рыбаков).

Ольга не дала расспадца еще слабой государственности, подавив восстания древлян, разделила Русь на волостей, явилась про матерью христианства на Руси. Без сомнения Ольга сделала все для блага и рассвета государства.

После смерти народ назвал ее хитрой, церковь – святой, история мудрой (М. Меньшиков).

Всичко това има за краен резултат формирането на по-сплотени общности и преодоляването на битови, културни, езикови отличия, характерни за периода на господство на родово-племенните отношения.

Ролята на държавата като важен етнообразуващ фактор може да бъде констатирана при образуването на редица народности в Европа и в останалите континенти през средновековната епоха. Със създаването на силни и сравнително централизирани държави се утвърди напр. народността във Франция и в Англия, а също така в някои славянски страни (като напр. Сърбия и Киевска Русия) (Д. Ангелов) [вж. и срв. Ангелов 2009, 11-12; Брайчевский 2009, 78; Греков 1953, 107-108,300-303; Гумилев 2009, 120-178; Ден памяти 2009, 2-4,9; Карамзин 2009, 3; Киевская Русь 2009, 7-8; Меньшиков 2009, 1-3; Пивоваров 2009, 1-7; Русь в Х в. 2009, 6-9; Рыбаков 1988, 7-10; ~*~2009, 176-310; Скрынников 2009, 10-16; Шевченко 2009, 4-7; ЛаврСп, 39-47; НовгЛт, 10-11].

Link to post
Share on other sites

Судя по всему по-русски вы писать не умеете.... Да и странную книгу приводите... Кем является автор и в чем его заслуги?

Link to post
Share on other sites

Судя по всему по-русски вы писать не умеете.... Да и странную книгу приводите... Кем является автор и в чем его заслуги?

Я подумал, что вы интересуетесь Хазарией, но оказывается, что вы интересуетесь мною. Ну, что-жь, спасибо!

Судя по всему вы вообще думать и соображать не умеете, потому что я уже и адрес дал, на котором можно видеть и самую книгу, и первые отзивы!

Я написал по-русски только следующее, где мои ошибки: Древнерусская государственность не имеет никакого отношения к Хазарии:...

Автором этой книги являюсь я, проф. д-р Иван Добрев:

http://bolgnames.com/text/Treasure.html

http://bolgnames.com/text/Principles.html

http://bolgnames.com/text/Publications.html

http://www.google.bg/#hl=bg&source=hp&q=%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&rlz=1R2ADRA_enBG354&aq=f&aqi=&aql=&oq=%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA&gs_rfai=&fp=478b43f5099af759

Вот и мои заслуги, в состоянии ли вы оспорить их, будучи так аннонимно-незнакомой, но точнее, никто:

През първата половина на VII в. на Кавказ под предводителството на княз Кубрат прабългарите изнасят основната тежест и решават изхода на заключително-последната гръко-персийска война. След нея е върнат на мястото му похитеният преди това Кръст Господен, поради което българите стават първите кръстоносци на Света.

Масовото Свето Кръщение от княз Борис на прабългарите и славяните през май 866 г. дава силен тласък на славянодоминантната взаимна интеграция на тези два етноса и води до образуването на смесено-кръстосаната по своите расово-антропологически белези и черти и по своята материална и духовна култура, но единната и славянска по език българска народност.

Цар Симеон Велики построява Велики Преслав; създава и непосредствено ръководи Преславската Книжовна Школа с крайна цел и задача развитието, утвърждаването, разпространението и налагането вътре и вън от страната на българската писменост, книжнина и православна култура; довършва изграждането на българската народност и създаването на съвсем новата и коренно различна Българо-Християнска Цивилизация.

Към 923 г. цар Симеон жени дъщеря си Елена за киевския княз Игор, който я преименова на Олга. През периода 923-969 г. княгиня Елена-Олга и нейният личен духовник презвитер Григорий пренасят в Киев Симеоновия Сборник и друга религиозно-светска книжнина на старобългарски език; кръщават и обучават на четмо и писмо на български език немалък брой руси; доизграждат основите, централизират, усъвършенстват и укрепват административно-правно и данъчно-финансово руската държава; издигат и утвърждават Русия като трета велика европейска държава.

През и след 989 г. български духовници и книжовници от Велики Преслав и Охрид начело с архиепископите митрополит Михаил Болгарин и митрополит Йоан Дебърски кръщават княз Владимир и го венчават с дъщерята на цар Борис II, княгиня Анна; кръщават руския народ, дават му за богослужебен и книжовен старобългарския език, още религиозно-светска книжнина на старобългарски език; служат в съществуващите и строят нови църкви и манастири, учат русите на четмо и писмо на български език, преписват или съчиняват на старобългарски език нови религиозно-светски произведения; учредяват Руската Православна Църква, основават Руското Училище и Руския Съд; полагат и изграждат основите и начертават насоките за развитие на руската научно-художествена литература, книжовния руски език, руската народност и руската православна култура.

Съществено-значими също така са влиянието и приносите за руския народ, държава и култура и на северните, южните и волжските българи.

Link to post
Share on other sites

Судя по всему по-русски вы писать не умеете.... Да и странную книгу приводите... Кем является автор и в чем его заслуги?

Помнится в таком же "ключе" нам, детям, тыкали в детстве русские старухи: "Ты что, русского языка не понимаешь?" Как будто казачата обязаны были его знать... :ozbek:

Link to post
Share on other sites

И где же Ольга говорит на греческом, в каком же месте это указывается? И разве переводчиков тогда не было (коим мог быть и священник Григорий)? Это не доказательство, а необоснованное предположение.

А в каком же месте указывается, что болгарыня княгиня Елена-Ольга не говорит по-гречески?

И вообще, могло ли бы случится нижеследующее в присуствии постороннего человека, тем менее ее личного духовника, презвитера Григория:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2011

БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ ЕЛЕНА-ОЛГА НАЧЕЛО НА РУСИЯ

Последно-други свидетелства и доказателства за княгиня Елена

От своя страна пък А. Никитин [2009а] обяснява високото ниво на приема чрез много неясно какво точно и по каква линия роднинство на княгинята с тогавашния български цар Петър, който е и византийски зет, следователно Олга е роднина и на императора:

Однако была ли Ольга/Эльга в глазах императора представительницей «варваров»? На этот вопрос уже сейчас можно ответить отрицательно, и не только потому, что она была христианкой и ее сопровождал священник. Сам факт неординарного приема княгини росов в императорском дворце таким блюстителем этикета, каким был Константин VII, заставляет вспомнить происхождение Ольги «из Плиски», что является недвусмысленным свидетельством ее родства с царствующим домом Первого Болгарского царства и непосредственно со здравствующим в то время царем Петром Симеоновичем, который был женат на Марии-Ирине, внучке Романа Лакапина. В таком случае Ольга/Эльга приходилась императору, как бы он того не хотел признавать, свойственницей, почему и была принята во внутренних покоях дворца, куда не допускались иностранные послы и вообще иноземцы. Следует также помнить, что Константин VII оставил описание только торжественных приемов Ольги/Эльги, на которых ее сопровождала свита, официальные послы и купцы, как то требовалось по этикету, в то время как между ними должны были происходить и полуофициальные встречи с императорской семьей в жилых помещениях, закрытых для посторонних [185].

Освен това едва сега ние си даваме сметка и разбираме защо направо болният по протокола и церемониала и иначе с бистър ум Константин Багрянородни не иска да спомене княгинята с нейното моминско име – ами че нали навремето цар Симеон искаше да я жени точно за него, пък те му натресоха друга жена. А тази друга негова жена не може да се мери и на малкия пръст на българката, която и на тези си години не изглежда никак зле. Тъкмо и единствено поради това престарелият вече император няма как да не се изкуши и да не се опита да поправи отдавнашната стара грешка, като предложи на княгинята да сподели поне веднъж и спалнята му. Само че тя не е дошла за това и то изобщо не я интересува, въпреки че носи някои облаги за нея самата, но не и за нейния народ и държава. Затова, най-напред тя се прави, че не разбира за какво точно става дума и насочва разговора в търсената от нея посока, а след това се позовава на вече установената с кръщението й духовна връзка “баща-дъщеря”, нарушаването на която се санкционира и от християнския закон.

Така тя в действителност го изиграва не само по отношение на спалнята, след което на него не му остава нищо друго освен да си признае най-чистосърдечно, че го е надхитрила:

В лэт ¾s. yz. ¿zг. Wлга иде въ Греки прииде към Црюграда. и бе тогда црь КостЇнтинъ снъ Леwновъ. и видэвъ ю красну sэло лицемъ и см¥слену умомъ и удивис црь разyму еЇ. и бесэдова к неи и речь еи слово к любви. подбна еси црствовати с нами въ граде семъ. Да аще мЇ хощеши видэти царицею ровну собэ то первэе крести мЇ.

И призва ю царь, рече еи‡: хощ¹ тЇ ровнЇтй жене. Wна же wтвэща: како мЇ хощеши ровнЇти женэ, а крестивъ мЇ самъ, и нарекъ мЇ дьщерь а бо христианехъ того нэсть закона, т¥ и самъ веси.

и рече царь преклика мЇ Wлга. Како хочещи мЇ ровнЇти женэ, а крестивъ мЇ самъ. и нарекъ мЇ дщерь, - а въ христйанэхъ того нэсть закона, т¥ и самъ веси [Оболенскiй 2010, 42-44,67,77].

Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×
×
  • Create New...