Перейти к содержанию

nik1

Пользователи
  • Постов

    215
  • Зарегистрирован

  • Посещение

Весь контент nik1

  1. Там где лошади пасут, пасут и барани.. В первой половине 10 веке волжские болгари имеют еще кочевая икономика, 2-го типа класификацию Плетнове; Земледелие, не является основним для их препитания..Летом, весной, и осенем люди кочали (в палатки) со лошадинами стадами, зимой - жили в городах (в деревнях). http://kronk.narod.ru/library/pletnyova-sa-1967-8.htm Кочевое хозяйство в степях может принимать различные формы: [4] 1. Всё население кочует круглый год, не имея постоянных жилищ и не задерживаясь подолгу на одном месте (таборное кочевание). 2. Всё население кочует с весны до осени, а зимой возвращается на постоянные зимовища. 3. Одна часть населения кочует, другая — живет осёдло и занимается земледелием. (Арабски географ, X век) «Ашкал ал-билад» («Видът на страните», 850-934 г) Буртасите са народ, който граничи с хазарите. Между тези два народа не живее никой друг. Буртасите живеят разпокъсано по бреговете на Волга. Езикът на българите е сходен с хазарския. Буртасите говорят на различен език. По същия начин се различава и езикът на русите от езика на хазарите и българите. България е името на страната, чиито жители изповядват ислям и е и име на град, в който се намира главния мечет. Недалеч от този град стои друг град Сивар (Сувар), където се намира също главен мечет. Мюсюлманският свещеник каза, че броя на жителите на двата града достига до 10 000 души. Къщите са дървени и служат за зимни жилища, през лятото жителите живеят в плъстени юрти. Същият проповедник каза и за дългите летни дни и кратките нощи и зимните кратки дни и дългите нощи... --------------------------- Из "Рисаля" , Ибн-Фадлан. /Ибн=Фадлан перебивал в Болгарию в месеце "мая", когда люди кочервали со стадами, он пише что все живут в юрты/ Пища их - просо и мясо лошади.. Так как земля их черная вонючая 517, а у них нет помещений, в которых они складывали бы свою пищу, то, право же, они выкапывают в земле колодцы 517а и складывают в них пищу, так что проходит для нее лишь немного дней, как она портится, воняет [гнилью] и ею нельзя пользоваться.* Неясно какои произход имел их зерно..Думаю - ето некултивироное, самораслое зерно из волжских степях, которое они убирали../иначе они разхищали би, свего труда/ ------------- "Все они живут в юртах 328, с той только разницей, чго юрта царя очень большая, вмещающая тысячу душ и более, устланная армянскими коврами 529. У него в середине ее трон 3293, покрытый византийской парчой." 89) Подобно этому [и] они [жители этой страны] поступают со своими мертвыми 683. Женщины не плачут над мертвыми, но над ними плачут 683а их мужчины, которые приходят в день, в который он умер, останавливаются у дверей его юрты и кричат 639 самым гнусным плачем и самым диким, каким только можно плакать 640. Это - [люди] свободные. Когда же свершится 641 их плач, являются рабы, [неся] с собой сплетенные кожи, и непрерывно плачут и бьют свои бока и выступающие части своих тел 642 этими ремнями 643, пока на их теле не образуются [следы] вроде ударов бича. И они [местные жители] обязательно водружают у 644 /209б/ двери его юрты знамя 645. Они приносят его оружие и кладут его вокруг его могилы и не прерывают плача в течение двух лет. Когда же свершатся 646 два года 647, они снимут знамя и возьмут [часть] своих волос... 648 Родственники умершего созовут званый пир 649, посредством которого дается знать об окончании траура, и если у него была жена, то она выйдет замуж. Это если он был из [числа] главарей 550. Что же касается простого народа, то они делают со своими умершими [только] кое-что из этого [обряда]. Скажу нечего что малоизвестно: Двухлетний траур для волско-болгарских женшин соответствует ритуалом "АС"/"АШ" познат при кочевники киргизы и казахи../Считаестя что душа умервшега сопруга пребивает 2 годи в т.н. "Междинном свете"/.
  2. "Кочевники-воины - кто они?" Имею в виду те кочевники которие заминались /препиталис/ основном войной (грабежами), нежели скотодовством (пастушество).. - Самые известные мне - ето аланы и позные сарматы.. - Хуны (?) - Авары (европейские) - Античные Болгари* (?) *Магнус Феликс Енодий написал "Но какво да направя аз, пред когото се изпречва такава изобилна жътва от твои дела, че всичко ме възпира да направя избор? Не зная кои класове да прибера в житницата, кои да оставя. Пред очите ми е вождът на българите, повален от десницата ти, която защитава свободата. Той не бе убит, за да не изчезне от историята, но той не остана и непокътнат, за да не проявява по-нататък дързост и за да остане там, в своето непобедимо племе, жив свидетел на твоята сила. Ако той беше получил смъртоносна рана, ти щеше да победиш човека, а като остана жив той си унизи потеклото. Това е народът, който преди тебе имаше всичко, които е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планински масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно? А какво ще кажете за това, че те са приучили грижливо към издържливост на глад и тези животни, благодарение на които умеят да избягват глада? По какъв начин ездачът извлича из вимето на гладното животно храна, която той, воден от съобразителността, се е погрижил да не крие? По-рано вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш. ---- Волжские волгари (и/или берсили, и есегели) занималис с те же самые дела (и с торговля).. Интересно и то что Ибн-Фадлан пишеш - он написан что их основная мясная храна била лощадиное мясо, как околние тюрки ели основном овчинное мясо (мясо из овца), и то что тюрки (башкири, печенеги, гузы) заминалис пастушеством- он описал из стада скота (овцы).. Ал Бируни и Ал Масуди пишут о лощадиные стада болгароми. После женитбе все болгаре давали подарок своего "царя"(малика) - онин военный (боевой) лощад..Кроме того они пишут о том что если некоторой человек ездит боевого лошадя, когда лошады пастят, они (болгари)убиваят етого человека. -- Для дунайские болгари не существуют наративы и описания (для их ежедневие), но съшесвуют много изтоки для их военния тактика и действия. Военна тактика болгар (7-9 веке) сходная с тактика Аварами (европейские)- т.е они вели себя скорее как "народ-войска", в опозиция - "народ из индивидиальными воинами" (как болшинстсво атичнами народами, населяющие Пакте (вклчаю античные славяне, и германцы) Что скажете?
  3. Разве печенеги и кипчаки (половци) имели такая мужская прическа? А татари (монголи + Ц. А. тюрки)? Източники? Упоменатие Юлианом жители "Матархи"- християне, в 1237 г (соврем. Тамань, Керчеснки) - являются вероятно наследниками яское/алано-болгарское население ("черние болгари", "хазари"?). Дунайские болгаре (славяно-болгаро-аварская микс) в 10 веке не кочевники, а уседлие..Чего скажем о 15 и 16 веке? В 1237 г. венгерский миссионер Юлиан посетил Матраху-Матарху-Тмутаракань и оставил нам ее описание. Князь и народ, по его свидетель­ству, христиане, имеют книги и греческих священников, но у князя, «гово­рят» (сам Юлиан, очевидно, этот факт не мог проверить), сто жен. Внеш­ность населения Матархи также отличается от русского типа того времени. «Все мужчины бреют головы, а бороды ростят умеренно, за исключением благородных, которые в знак своего благородства над левым ухом остав­ляют немного волос, причем вся остальная голова обрита»
  4. "Чуб" (самое вероятно) "появился"/наследился из древнее болгарское (алано-болгарское?) население степях Украйне.. Чуб ("чембас"/чомбас по болг., тоже "перчем" - османо-персийское) - традиционая болгарская "вещ".. 1)Същевременно мъжката коса в отличие от женската е оформена в специална прическа чрез подстригване, при което културният обичай силно противодейства на природните черти. От края на 19 и началото на 20 век по данни на етнографския материал, мъжките прически все още се описват като: „един от мъжете стрижели косата си, а други - на перчен, плитка от темето, останалото - остригано”. Постепенно мъжката плитка и подстриганата около нея глава се свързват със старите мъже и остават в спомените на информаторките за да изчезнат в съвременните представи. Тази прическа не намира място при отразяването на външния вид на мъжа от българското традиционно общество в художествените произведения и днес е непозната и даже буди известно недоумение. Първо точно описание откриваме в пътеписа на Герлах 1573 г. "Българите...оставят отзад на главата |и един дълъг голям перчин (Schopf), а отпред си подстригват косите". Подобно сведение се среща и в пътеписа на Дриш от 1721 - "Косите на мъжете били стригани наоколо, а само на темето - дълга плетеница". През 1865 г. във в. Восток Ф. Каниц отбелязва, че "българите подобно на морлаците, народ в Италия, си оставят дълъг и изплетен перчин, който пада отзад на плешките". Дописка за Софийско от 1860 г. в "Цариградски вестник" допълва описанието "косата му изплетена и завъртяна малко къде дясното ухо". Сведения за все още неповлияни от модата бръснати глави ce намират и във в. "Турция" от 1865 г. в пътеписните очерци на Ив. Богоров: "Хасково в града и цялата област си бръснат още главите". Още сведения намираме и в броя от 1866 относно Панагюрище, както и във в. "Македония" от 1871 г. Подобни са и проучванията на Шишков, отнасящи се до Неврокопско от 1904 г. "До преди 30 години главите си бръснали и оставяли на темето чембас". Относно традициите в употребата на тази мъжка прическа интерес представлява сведението от с. Крамолчин, Габровско. "Докато се яват комитите, все с перчем, а след това си бръснели косите. Тъй като комитите били с перчеми, турците казали на българите да ги стрижат, да не ричат, че са комити". До Освобождението посоченият начин на оформяне на мъжка коса е широко разпространен под различни наименования. Чомбас (Софийско), пискул, плитка (Ловешко), кривулеч, перчани (Старозагорско), перчем (Габровско), перчан (Странджа), перчин (Хасковско), чембер (Смолянско), чомбасе (Панагюрище), чеамбас (Неврокопско), перчин (Пиринско), чумбаси (Лозенградско), перчен (Капанци), куцал (Белослатинско), перчен (Белоградчишко), кичур, спленет на върха (Шуменско), сплетени дълги коси (Силистренско), пелик (Толбухинско). Докато при жените съществуват данни, че с вида на сплитането, броя на плитките и оформянето на самата прическа могат да представят принадлежността си към съответната възрастова група (подевки, моми, жени, старици) и положението си в социалната йерархия. При мъжката прическа сведенията се отнасят предимно до съществуването й. Аналогична прическа чубъ, разпространена в Украйна се възприема като "знак за знатен род". Възможно е подобно възприемане на третирането на косата и при българите. Връзката с рода се подчертава при първото оставяне на чумбас (плетенки). Прави се на седемгодишни момчета, като "след обръсването върху чомбасчето връзвали червен конец, стари пари, а космите хвърляли в реката". Свързва се с обичая стрижба и е "знак да се приеме, осинови от рода". Мъжката плитка се носи "навита под калпака", "на китки под гуглата", „отзад под калпака” или "на темето под калпака". Прави впечатление, че в повечето случаи се свързва с неизменното използване на шапка. "На 15, 16 години ергенчето, шъ вчеше, шъ я заварти под калпакья". В Софийско чомбаса се носи от "младите свободно, старите - скрит в шапката". В Странджа и при капанците може да се носи открито, а в някои случаи се приема като ергенска украса "ергенитес чембер отзад". Откъс от статията на Р. Ганева. С „дяволска капа” по балканските пътеки. (Към външността на традиционния българин). – сп. Минало, бр. 3., 2001. ------------------------------- 2) Другие: Ефрем Каранов: Ако погледнеме на костюмите на населението, то би се зачудили на разнообразието им. Каменичкият костюм и на мъжете, и на жените отива от Кюстендил до над Паланка; тези са чернн шопье, мъжете носят черни дрехи, а жените сукнени шаи с къси ръкави — шарките са червени. По Паланачката река мъжете носят червеникавн потури средня широчина, фермене, червен тесен пояс, елек от черен шаек, черна чалма, перчем на бръсната глава; а жените — къси и шаркани саичкн от бело платно, червени скуталета и червени пояси. Към Скопье и Тетовско костюмът става пак съвсем друг. Тъй в Горния Полог носят: мъжете — бела долама, бели широки потури със зелени гайтани, боялия ресачка до пояса сяка ресалия, фес без чалма, но повече кече; а жените — зелени и модри долами до земята с червени гайтанци по секой ребреняк (шев), ръкавите и гърдите са везени с черни гайтанци и сърма, пояс свилен. Мъжете си бръснат главите, като остават перчем. Долния Полог: мъжете като в Горния Полог, само гайтаните са черни и гунчето (ресалията) е без реси, но пък с дълга яка, самоцрънка, пъртено; а жените — дълго везени ризи от конопно платно, кожух до коленете, шаркан с модри и червени чохички, бели яшмаци с шарнила по краищата, плетенки (коси) много съединени на долния край под половината с чоха, щото изглеждат четвъртито нещо натрупано с пулове. Кочаникските села, които са смежни със скопските и тетовските: мъжете носят, като в Долния Полог, а жените — везени ризи с черен и малко вез, кусарè (кунтеш) — от клашни самоцрънка с малко черен вез, кожух шаркан и бел яшмак. В смежните села с България откъм Изворско костюмът мин[а]ва в черните дрехи на изворчани. ------------------------- 3) Другие: По телосложение Ангел войвода бил необикновено „скроен": гърбът му бил много дълъг, като мечи гръб, с тънък кръст и широки плещи, не случайно враговете му го наричали „бясната мечка". Краката му, според дългия гръб, изглеждали къси, но били мускулести и необикновено силни, така че с едно ритване той изкъртвал заключена дъбова врата. Главата си той бръснел до -кожата, но оставял дълъг перчем коса, наречен “кикя”, който, сплетен на плитка, се спущал изпод гъжвата навън. Мустаци имал неголеми, ала черни и внушителни. Очите му също били черни, проницателни, подвижни, а когато трябвало — строги и „корави". ------------------- http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%A1+%D0%B5+%D1%84+%D1%82+%D0%B5+%D1%80+%D1%81+%D0%BA+%D0%B8%2C+%D0%A0.+%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81+%D0%BA%D1%8A%D0%BC+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%E2%80%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BC%D0%B0%22+%D0%B8%D0%BB%D0%B8+%E2%80%9E%D0%A7%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B0%22+%D1%83+%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8.+...&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5 4) Цитат: "При българите чембаса, наричан още кика (стблг. кыка - коса, чембас се е срещал от V-ти век (може би и по-рано) почти до края на XIX-ти в. Подобна мъжка прическа, съдържаща три дълги плитки е използвана и от възрастните мъже в чирпанските села до 1878 г. Тази прическа и това название е използвано от мъжете в Предбалканските селища до около 1870 г. Например, еленският учител-реформатор от 40-те години на XIX-ти век Юрдан Ненов пише: “Тук за пръв път в град Елена ...принудих учениците да си стрижат главите, защото до сега се бръснеха, като оставяха на върха кика, перчем или чомбас”" ------------------------------------------------ 5)Безмhръ [Г лhтъ а родъ емоу Доуло а лhтъ емоу шегор вhчемъ. сии [Е кънiasъ дръжаше кнiaжение wб оноy страноу Доунаia лhтъ [Ф и [EI wстриженами главами. И потомъ приде на страноу Доунаia Исперихъ кн'зъ тожде и доселh. ------------------------------------------------ 6)Сведение за прическата на българите, от Лиупранд, лангорбандски летописец, който бива низвергнат в родината си, и започва да служи за немската държава, която го изпраща като посланник във Византия. Ето какво пише той: Той(Императора) заповяда на мене, въпреки че бях доста изморен от празничните церемонии, а също и на българските пратеници, които бяха пристигнали предния ден, да се срещнем с него в църквата Св.Апостоли. И когато след многословните песнопения и отслужване на литургията бяхме поканени на трапезата, той, очевидно за да ни унижи, мой августеиши, господари, постави пред мене на отсамната й страна, която беше дясна и дълга, българския пратеник, който беше остриган по унгарски обичай, беше препасан с медна верижка, и правеше впечатление на оглашен(езичник). ---------------------------------------------------- 7)Левобережная Украйна: .... Не указывают ли эти данные на то, что потомки сармат — ясы, болгаро-аланы, создавшие на южной окраине Северской земли салтово-маяцкую культуру, после ее исчезновения под ударами кочевников в известной сво­ей части продвинулись на север и, смешавшись с туземным славянским элементом, в то же самое время привнесли в него свои специфические этнокультурные особенности? В 1237 г. венгерский миссионер Юлиан посетил Матраху-Матарху-Тмутаракань и оставил нам ее описание. Князь и народ, по его свидетель­ству, христиане, имеют книги и греческих священников, но у князя, «гово­рят» (сам Юлиан, очевидно, этот факт не мог проверить), сто жен. Внеш­ность населения Матархи также отличается от русского типа того времени. «Все мужчины бреют головы, а бороды ростят умеренно, за исключением благородных, которые в знак своего благородства над левым ухом остав­ляют немного волос, причем вся остальная голова обрита» --------------------------------- 8) Болгари в 16 веке: --------------------------------- 9) Иначе, прическата е позната и при аланите* .. Добила е нарицателност като "хунска", поради фактът че аланите (т.н. "алани-масагети") са част от хуните: Най-напред привържениците на цировите партии въприели нов начин на носене на косата, защото я остригали съвсем не като другите ромеи. Те именно не докосвали мустаците и брадата, но ги оставяли съвсем свободно да растат, както винаги това правели персите. Косата на главата пък я остригвали отпред чак до слепите очи, а отзад безпричинно я оставяли да се спуща колкото може по-надолу, както правели масагетите. Прокопий, "Тайна история"
  5. The name "Olga" is equal to vangardian name "Helga".. http://www.promacedonia.org/em/mihajlov_rusi_i_bylgari.pdf Със своята многостранна енергична дейност Олга е остазила траен спомен в съзнанието на руския народ. За нея са създадени редица предания и легенди, които, от една страна, допълват оскъдните летописни известия, но, от друга, затрудняват възсъздаването на историческата действителност. Един от най‐спорните и неясни моменти от биографията ѝ е проблемът за нейния произход. Според една версия Олга произхожда от района на град Псков в Северозападна Русия от княжески род, според друга — от незнатни родители от варяжкото население на същия район [671]. Но през 1888 г. архимандрит Леонид публикува едно неизвестно сведение от един руски исторически сборник от втората половина на XV в., в което се казва, че по произход Олга с българка: „Игоря же [Олег] жени в Болгарѣхъ, поятъ за него княжну именемъ Олгу. И бѣ мудра велми” [672]. От това сведение не е ясно за кои българи става дума: за дунавските, за волжските или за черните българи по Долен Днепър, но то бе възприето от редица автори, които в случая виждаха дунавските българи [673]. Според тях българският произход на кн. Олга обяснявал редица черти в характера и дейността на руската княгиня и на първо място нейната ревностна привързаност към християнската религия [674]. Но несъстоятелността на това съобщение бе доказана своевременно [675] и архим. Леонид още на следната година се отказал от своето становище [676]. Какви са доводите, които говорят против българския произход на княгиня Олга. Доколкото сведенията за нейния произход са твърде противоречиви и носят изключително легендарен характер, то в случая трябра да изходим от някои данни на нейната биография: 1. Че княгиня Олга не може да бъде българка, личи на първо място от нейното име. Мнението на някои автори, че първоначално Олга е носила християнско име (Елена) и че тя е наречена с езическо име в чест на княз Олег, който уж я довел от България за княз Игор, е произволно [677]. Нейното име недвусмислено говори за варяжкия ѝ (нормански) произход, от какъвто е бил и самият княз Игор. В края на X в. в Русия е имало много варяги и напълно естествена е женитбата на първите руски князе със своите сънароднички [678]. 2. Невъзможно е да си представим сключването на един подобен брак между българска княгиня християнка и руски езически княз. В отношенията между българи и руси от началото на X в. няма такива събития, които биха го оправдали. Княз Владимир е имал жени християнки преди покръстването си („грекиня”, „болгарыня”), но те са били пленнички [679]. 3. Че княгиня Олга не е била християнка по рождение, а езичница, личи много ясно от данните на руския летопис и редица други извори: след убийството на княз Игор тя се разправила най‐жестоко с древляните съгласно езическите обичаи и нормите на езическата религия. В самия замисъл и начина на тройното отмъщение личи по‐скоро спазване на езическата традиция, отколкото личната жажда за отмъщение [680]. По‐късно когато Олга се запознава с християнството и приема неговите принципи, тя се стреми да получи кръщение от самия цариградски патриарх, при което тя казва за себе си: „Азъ погана есмъ, да аще мя крестити, то крести мя самъ; аще ли, то не крещюся”. След кръщението патриархът ѝ казва: „Благословена ты в женах руских, яко возлюби свѣтъ, а тьму остави” [681]. В нейната възхвала във връзка със смъртта ѝ се казва: „Си бо омыся купѣлью святою, и совлечеся греховныя одежа вехтаго человѣка Адама, и въ Новый Адамъ облечеся, еже есть Христось. Мы же рцѣмъ к ней: радуйся, руское познанье къ Богу, начатокъ примиренью быхомъ” [682]. Преминаването в лоното на християнството е свързано с църковен обряд, предписван от религията. Ако Олга е била християнка по рождение, всичко това не би имало смисъл. Освен това в Проложното житие на Олга се казва: „Сии блаженнаа Олга оставльши елиньскую прелесть [т. е. езичеството — Е. М.] отчию, паче же Дия вземши Еленину мудрость” [683]. Яков Мних в своята „Память и Похвала” на княгиня Олга пише: „Та бо блаженая княгинъ Олга, по смерти мужа своего Игоря, князя русского, освѣщене бывши Божиею благодатию и въ сердци приимши Божию благодать. . . просвѣщена Святымъ Духомъ истиннаго, творца небу и земли, вставши иде в землю грѣческую, въ Царьградъ, идѣ же цари крестьянин и крестианьство утвердися, и пришедши проси крещения, и приимши святое крещение возратися в землю русскую. . . По святомъ же крещении си блаженая княгиня Олга живе лѣтъ 15” [684]. От всички тези както и от редица други свидетелства може да се приеме за безспорно, че по своя произход Олга е била езичница [685]. 4. Когато Святослав се отправя на поход срещу България от руските летописи по нищо не личи, че това е родината на неговата майка. При завръщането си в Киев, след отбиването на печенежската опасност през 968 г., киевчани казват на Святослав: „Ты, княже, чюжея земли ищеши и блюдеши, а своея ся охабивъ [686], малы бо нась не взяша печенъзи, и матерь твою и дѣти твои.” Самата Олга, чувствайки приближаването на смъртта, казва на сина си: „Видиши мя болну сущю; камо хощеши отъ мене ити?. . . Погребъ мя, иди, ямо же хочеши” [687]. („Погреби ме, пък върви където искаш.”) От думите ѝ към Святослав по нищо не личи, че България е нейната родина. По‐скоро за нея това е една чужда страна [688]. Следователно сведението за българския произход на кн. Олга трябва да се разглежда като етнологическа грешка на късния руски летописец. Но не е изключено тук да виждаме и намек за българския произход на руското християнство, първата и най‐видната представителка на което била кн. Олга [689]. ------ http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:h9xxTe8QM_cJ:www.lrc-lib.ru/rus_letopisi/let_dubr/dubr2.pdf+%D0%98%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%8F+%D0%B6%D0%B5+%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8+%D0%B2+%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%85&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESiMUpxoBVhWoyXoK16Av1ucETlu6i0y5v_kN_II1jWVe3ZwmS6qkz--2OYLEQsE4tJ2AbmSTGg-yIcvDUBVU0Gq5DtQ4VemhZ_onceMM4FcolipAozBDakNOBSL5goivlyUvT7C&sig=AHIEtbTf5oSUPgdGwQogC9fhg_zlcVfiYQ http://www.lrc-lib.ru/rus_letopisi/let_dubr/dubr2.pdf В лет(о) 6466. Крешение Олжино..
  6. "Елинобактрийские слова в монголском язике", Будисткие переводи титэм - "корона" (διάδημα); ном - "канон, религиозно правило" (νόμος); Другие?
  7. "The human race loses another child" Заголовие взято из: http://www.facebook.com/group.php?gid=26305240880 "Beyond the Last Village" http://www.npr.org/programs/morning/features/2001/oct/myanmar/011017.myanmar.excerpt.html http://www.canyonsworldwide.com/tibet/tibetNewsletter/Pygmy%20Newsletter%20-%20The%20Search%20for%20Dawi.pdf http://www.npr.org/programs/morning/features/2001/oct/myanmar/011017.myanmar.excerpt.html
  8. Из „Хроника на Франция" от Филип Муске Френският историк Филип Муске (before 1220 – February 24, 1282) е автор на обемиста хроника на Франция в стихове. Превод на Г. Меламед и В. Гюзелев от Chronique rimee de Philippe Mouskes, publie par le baron de Reiffenberg, II, Bruxelles 1838, ст. 30747—30762. От Константинопол дошла вест, която бе много добре дошла, че беше умрял цар Асен, който бил много ценен и разумен.. . За татарите дойде вест, която навсякъде бе приета добре, че кралят на земята на власите [българите] почти ги разбил. Смотрите болг. или англ.версия: http://en.wikipedia.org/wiki/Ivan_Asen_II_of_Bulgaria Имя "Асен" (прозвище "Белгун"): "Асѣнъ, име на царе от ВБД. Това име е сигурно тюркско и е еднакво с тюркските ЛИ Esän, Esän Buqa, Esän Qaja, Esän Tegin, Esän Temür ~ esän “здрав, невредим” (Древнотюркский словарь, с. 183). Широката гласна [ä] се предава на старобългарски с широката ятова гласна. Името няма общо с българското ясен, което в старобългарски гласи ıаснъ." http://www.altaica.ru/LIBRARY/dts.htm http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%8C_II /чепуха:"Имя Асень по переводу поэта Драгомира Петрова означает «благородный волк» и имеет староболгарские корни"/ ------ Волжская Болгария: http://www.i-gagin.ru/content_art-18.html ------ ------ Не существует "Татарская цивилицация". Татарская "цивилизация" - част из Ислямской цивилизации. Казанские татари например, наследили та комерческая част из ислямскои цивилицации (в покрайнинах Европе), каторая состовляли волжскоболгарские городи-держави - Биляр, Булгар и Сувар.. /Волжская Болгария является некотором аналогом на Североевропейской Ханзе, но Волжские болгари - телуроторговци. Ханзейци - таласоторговци/ "Пакс Номадика" не предствляет цивилизация как "Пакс" (Мир)- а култура (култура - начин препитания, жизни, отношения с ок.среде, обичай и традиции). Цивилизации - ето модели, основани на базе религии и идеологии (религия как идеология, и моралние, културние и социалние норми). Сущесвуют: Християнская цивилизация, Ислямская цивилизация, Будисткая цивилизация, Синская цивилизация, Хиндуская цивилизация,...; /неясно положение Японии - состовляет ли она собственая цивилизация, или является част из Синкои цивилизации?/; Современая западная цивилизация, съществует/создана на базе: а) национализм; б) секуларизъм; в) демокрация; в) свободная пазарная икономика..
  9. + "Скифи" ("западние" Саки) + Юеджи + Усуни + Алани "Саки" - влк.територии Алтая + Вост. казахстане ("Сае" - кит. източники)
  10. Немного документи и история - предназначена для т.н. "етнические македонци", и их советсткие (сейчас рускоязичние) защитники и сторонники в форуме (надеюс вторие знают где находятся/находилис Охрид, Прилеп, Битоля, Дебър, Костур) http://4.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/TFtFGyjvZsI/AAAAAAAADss/XVFzOrOixyo/s1600/Ivanoff.jpg http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/TFoxQ_XvoVI/AAAAAAAADis/JHwuGa2HUSM/s1600/rekl3.jpg http://4.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/TFoxnNYbQKI/AAAAAAAADi0/RpPt1skq7vg/s1600/rekl4.jpg http://1.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/TFox1Zonw7I/AAAAAAAADi8/h0slBstvK9A/s1600/rekl8.jpg http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/TFpA2vbDw5I/AAAAAAAADks/psDZO1uieIM/s1600/Palcheff010.jpg http://4.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/TF7CWFOTmiI/AAAAAAAAD1k/i_t9UUn2woE/s1600/39829_455709689611_729839611_6248233_2264670_n.jpg http://1.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/TFs_uu9p7uI/AAAAAAAADqk/popjUvj2zA8/s1600/Bosheff.jpg http://1.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/TFtALeIq5WI/AAAAAAAADq8/4hQ8mzhq4-0/s1600/Christoff001.jpg http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/TFtCTqmaP5I/AAAAAAAADrs/62AN6nEy5No/s1600/Gitcho.jpg http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/TFtDHm87uNI/AAAAAAAADsM/Pw73xueZomw/s1600/Gitchoff.jpg http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/TFtDHWcAQwI/AAAAAAAADsE/wyo9gDcdohU/s1600/Gitchoff002.jpg http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/TFtEHB28jDI/AAAAAAAADsc/eIGARs4B6GM/s1600/goshev.jpg и, так дале..
  11. Имею в виде "кам" со значением "дух", "существо верхнем мире","человек, которой общает с духи". Корен етого слово или то самое слово - палеоазиатское или тунгусуманждурское (съществуят и другие взгляди о его произхождение); Шаманизъм разпростанен при все евразийские народи в древности. Некоторое или почти все сегодняшние евразийские народи (изключая ортодоксалние католики, и мюсюлмани) практикуят шаманизъм в некотором виде, или запазили реликти из шаманистичном периоде. Собствено при сегодняшние болгари почти все християнские празници и верования являются езические реликти или "коктейл" из християнство и езичество (с славянское, болгарское или другое произхождение).Существуют и типично езические празники и верования - "мартеница", т.н. "кукери" (см. ниже) http://www.google.bg/images?client=firefox-a&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&hl=bg&q=%D0%9A%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B8&um=1&ie=UTF-8&source=univ&ei=-gK4TPiCEojIswb7tuW2DQ&sa=X&oi=image_result_group&ct=title&resnum=1&ved=0CCYQsAQwAA&biw=1024&bih=607
  12. Татари в Болгарии, основном мюсюлмане. В Ислям амулети запрещени.. --- В етом ритуале вероятно сочетани вероятно будисткие традиции (изготовления шнурами из нити, и изготовления амулетами из те шнури), и палеоазиатские, и соответно алтайские - монголские, тунсусоманджрурские, японские* традиции (изотовления амулетами в виде человеческих фигур).. * Японци имеют свои корни и верования в алтаезичное население. Т.н. "ками" - ето духи и същества верхново мира, божества, Здес имеем сходство с собствено (езическо) монголские, Т.М., и палеоазиатские (ескимоские) верования. Ср. слова "шаман", "qam"; "qōmio" означает "помагащи духове" при нанайци; "kumtu (Bik.); qōmio (Он.) 'helping spirit, human-shaped figurine of a god'"; cam /xam/ означает жрец при ойрати (монголи). Qammi(Kammi) в Ескимо означает "бог", "дух".. стр 29, 30 http://books.google.bg/books?id=h1xcc4cGL5cC&pg=PA28&lpg=PA28&dq=OBAYASHI+Taryo&source=bl&ots=sUXB59TGRC&sig=c7J-m-G0dUqbPnbT08ZnQz5TYOo&hl=bg&ei=H3P6SueiEcv5_AbvzZ3CDA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CA8Q6AEwAjgK#v=onepage&q=OBAYASHI%20Taryo&f=false http://books.google.bg/books?id=sOUBiAPxfigC&pg=PA429&lpg=PA429&dq=Altaic+Kami&source=bl&ots=8-UolJsXZr&sig=ZJQqbLYlGEf58zCAOYpbHUDvUU4&hl=bg&ei=7QUJS8nIBs_9_AarsYGTBA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CCMQ6AEwBQ#v=onepage&q=Altaic%20Kami&f=false "The words musubi, mikoto and kami for instance are of north-asiatic origin" The Etymology of Kami "..Both Yamamoto (1933, pp.33-42) and Holtom (1940, pp.5-16) discuss other proposed etymologies, but none, as I have noted above, is at all persuasive. The entry for "kami/god" in the Nihon kokugo daijiten lists thirteen etymological explanations, and the only important one that does not appear in the surveys by Yamamoto and Holtom is the suggestion that the word derives from an Altaic root. This suggestion can be interpreted in either of two ways. It may be that Japanese borrowed the word from some Altaic language at some time in prehistory, but this is probably not what the compilers of the dictionary meant to suggest. The more likely interpretation involves the claim that Japanese and the Altaic languages (Mongolian, Manchu, Turkish, etc.) are related, all changed forms of a single "parent" language which was spoken at some time in the remote past. Some scholars, such as Miller (1971, 1980), have argued vociferously that Japanese and the Altaic languages are related in this way, but as Street (1982, p.432) points out, the claim is by no means universally accepted. In any event, i f "kami/god" is Altaic under either of of these interpretations, it will not have any etymology within Japanese."
  13. У дунайских болгар съществует обичай, названим "мартеница". В начале месеца марта (весна) женщини изговотвляют шнури из красних и белах нитях.Ети шнури люди обматавают вокрук своих руках для здорове (и долголетие). Тоже притовляются (из те нити) амулети в виде чевеловеческих фигур, которие люди приносят со собой в етом месяце. В конце месеця марте те амулети (условно назив. "Закрилники") люди похоронят или под камней, или увешивают на древях. Етот обичай считается неславянский и непалеофракийский. Не найдени славянские и палеофракийские/фракийские/ успоредици вопреки то, що греки из Северной Греции практикуют етово обичая, так и румъни практикуют обичая. Считается в болгарската и в некоторие историографии - западние, что прарумъни (кочевники) населели сегодн. територия Ромънии после татарские нашествия, когда регион, прежде населен восточ. половцами - т.н. "кумани", обезлюдился; или они первоначално поселили ту територию как пограничное венгерское население. Считася что их прародина являются теротории на юге Дуная /Смотрите Великая(старая)Влахия, на територии Епире, и северной Греции/; Ромънский язик заполнен болгаризмами и албанизмами. Болгаризми сменилис позже с неолатинизми, или с собсвеноми румънские слова. Албанци (тоже палеофракийци) не практикуют етот обичай В етом обичае видними две централно-азиатские успоредици (паралели): 1) Изготовления шнурами и амулетами в виде человеческих фигур, и обозначение начале весни споредсвом етом ритуале. 2) Увешивание амулетами на деревях - как символические жертвопринишения*, или похоронения "закрилниками" централноазиатскими способоми. *В многих древних култур в Евразии (вкл. западная част) считается что "дерево" - ето път к верхмном свете (к Бог), и в те дрeвн. култури и веровония, люди приносили человеческие жертви, повешивая их на деревях (обично жертви - знатние и способние люди, для которими считалос, что они будут служит хорошим способом Бога).Такои обичай разпространен не толко в Ценралной Азии , но и при келтоми и германцами. Древние келти практикували повешивания Повешивали свои жреци и предводители что би они служили Господа. Сегодня в некоторие места в Швеции и в Ирландии, люди повесоваят человеческие амулети, фигури (кукли) на деревях (как символические жертвоприношения). --- Обичай повешивание (знатними, и спообноми - чужими и своими), не описан для Дунайских болгар (толко Никифор пишет что Крум делал человеческие жертвоприноишения перед воротоми Константинополя). Он описан для волжских болгар. Тоже описан и обичай (Волжских болгар) похоронения (кладбище) в повесеном состояние на дервями (в ящике или нет.) Здес в ту статию, описани центарлноазиатские паралели, вкл. монголские/монголоязиние/ паралели.. (вероятно обичай имеет палеоазиаткое произходжение) http://www.eurasica.ru/articles/kyrgyz/gyu_sitnyanskiy_o_proishozhdenii_drevnego_kirgizskogo_pogrebalnogo_obryada/ ---- Насчет болгарские "мартеници" (обичай и амулети) и их киданские паралели, они описани в "ИСТОРИЯ ГОСУДАРСТВА КИДАНЕЙ", автор Е Лун-ли. (Амулети в виде человеческих фигур същесвуют и при современние тунгусоманджурские народи) http://www.vostlit.info/Texts/rus/Zidan/frame27.htm
  14. "WHO ARE YOU, HOMO SAPIENS SAPIENS" "Фолк", или не совсем? http://www.nostratic.ru/books/%2875%29blazek-sapiens1992.pdf http://www.merrittruhlen.com/files/Global.pdf
  15. Факти такие: 1) в 19 веке не съшествует народ или етнос с имени "македонци" (ето хороним). В Македонии в 19 веке живут болгаре, греки, турки, власи и аромане, албаци..(сотни източники)..И цитат из етой стаии потвеждает етого (ето для вас): "The introduction of the Bul-garian language among the Bulgarians of Macedonia will be of great aid in the rapid development of the Bulgarian language, which is of no less glory than the Greek..," 2) Да, име "македонци" видумано еще в 19 веке (в соответствие со сербской буржоазной доктрине для деболгаризации македонских болгар - названая "Македонизъм"), но она не имела интелектуалное (научное) и практическое приложение* - она осталас как белая ворона.. *националная борба в македонии имела болгарски характер, т.е люди считалис болгароми 3) Творения и деятелност Кръсте Мисиркова в конце 19 веке и начале 20 веке с македонисичной насочености - тоже остали толко в поле интелектуалних занимания и путаници. В конце свое жизни он написал проболгарская статия ''The national identity of the Macedonians'' Вот що написал Иван Михаилов (последнии лидер ВМРО) о Кръсте Мисиркове: http://www.promacedonia.org/misirkov.html http://www.youtube.com/watch?v=edyC1QvIbxE (интервю с Ивана Михайлова взято Кеворка Кеворкяна, в Риме, где Иван Михайлов жил в нелегалности) http://www.youtube.com/watch?v=gOo_4tlsffI И 4) Македонский литературнои язик действително создан во время сербокомунистическои окупации Македонии http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/ik/ik_3.html (стат. проф Ото Кронщайн) http://www.online.bg/kultura/my_html/2216/makedon.htm (Кристиан Фос) http://www.promacedonia.org/en/other/clarke.html http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/ik/ik_2.html Str.319 - 332 http://www.hungarian-history.hu/lib/balkan/balkan.pdf str.10,9: http://www.macedoniaontheweb.com/forum/slavic-history-slavic-migration/449-ethnic-historical-origins-fyrom-10.html http://macedoniaontheweb.com/forum/slavic-history-slavic-migration/449-ethnic-historical-origins-fyrom-9.html
  16. "Кръвта вода не става" [Марковски, Венко] http://www.veni.com/venko/kravtavodanestava3-cc-by-nc.pdf http://www.veni.com/venko/kravtavodanestava1-cc-by-nc.pdf http://www.veni.com/venko/kravtavodanestava2-cc-by-nc.pdf http://www.veni.com/venko/kravtavodanestava4-cc-by-nc.pdf http://books.google.bg/books?id=EHxqxk8U-akC&printsec=frontcover&dq=%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B2%D1%82%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0+%D0%BD%D0%B5+%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0+#v=onepage&q&f=false
  17. Дорогие друзя осетини, Вии не помяли что наши друзя тюрки произходят из Юговосточной Европе? А иранци и славяне - из Китай (Манджурия точнее)? :)
  18. PS Етимология: "ст.-бълг. влахъ „румънец“ (Ман.хр.). Праслав. *volxъ. Старинна германска заемка, герм. *walha, ст.-в.-нем. walah, walh, ср.-в.-нем. walch „романоговорещ чужденец, келт, римлянин“, англ. Wales МИ „Уелс, област, където живеят нероманизирани келти“, Welsh „уелски“ (*walhisc), walnut „орех“, букв. „романски орех“ (*walh-hnut-) от името на келт. племе Volcae. Първоначално името се е отнасяло до романизираните келти във Франция, но на герм. или слав. почва е пренесено върху романските народи, срв. пол. włóch „италианец“. [/i] --- Греческие автори в 11, 12 веке (Ана Комнина, Никита Хониат) различают "Волохами" и "Скифами" (Кумани)- как народи и как местообитание . Кумания и кумани (т.н. "скифи"), в 12 веке находятся на Севере от Дуная.. http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/Xoniat/2_1.htm http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/Xoniat/2_2.htm Кекавмен: Волохи в Тесалии (см. болгаро-влашкое востание в 1066г в Ларисе, стр 2, и 3-тая, тоже "о произходжение Влахами") http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Byzanz/XI/Cecaumenos/text2.htm http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Byzanz/XI/Cecaumenos/text3.htm Праромъни (влахи) населили територии современной Румънии (т.е Кумания) чут в 12-13 веке.Возможно там пребивали, или кочевали некоторие рудименти, преди етого периода.. Иначе т.н. Великая (Стара) Влахия находится в Тесалии, а они как пастухи жили почти везде на Балканском полуострове..(изключая територии Кумании) -- Abu l - feda говорит за тн. "тюрковласи" ("тюрковолохи") на територию на соврем. Румънии (бившая "Кумания"). Очевидно - ето население имеет тюркские корни (смотрите и молдавский правител Йоан Бесараб - фамилия/клан "Бесароба")
  19. Асѣнъ, име на царе от ВБД. Това име е сигурно /тюркско/ и е еднакво с тюркските ЛИ Esän, Esän Buqa, Esän Qaja, Esän Tegin, Esän Temür ~ esän “здрав, невредим” (Древнотюркский словарь, с. 183). Широката гласна [ä] се предава на старобългарски с широката ятова гласна. Името няма общо с българското ясен, което в старобългарски гласи ıаснъ."
  20. "Волох/Волохи" в източноевропейскими язиками имеет две значения: 1) "латиноезиноезичние люди" 2) "пастухи" - ето значние вторичное, потому что волохи (восточнолатиноязичние, изключая аромъни, которие явля/тся земледелцами) в Средневековие занималис основном пастушестве. Корен етнонима (скорее екзонима) является ИЕ-ским (келским); Коренное название използувалос древеними германцами для обозночение "чуджих" , вкл. романоязичними. Таким способом, слово превратилос в романским екзониме в осталними язиками.. --- Болгарская фамилия Асеневци (от Асен*) имеет печенежкое (печенежко-болгарское), а не куманское произходжение. *Асѣнъ, име на царе от ВБД. Това име е сигурно /тюркско/ и е еднакво с тюркските ЛИ Esän, Esän Buqa, Esän Qaja, Esän Tegin, Esän Temür ~ esän “здрав, невредим” (Древнотюркский словарь, с. 183). Широката гласна [ä] се предава на старобългарски с широката ятова гласна. Името няма общо с българското ясен, което в старобългарски гласи ıаснъ." http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9915&st=80 Смотрите: #89 Ka40 Публикувано: Вчера, 07:21 Смотрите тоже: #85 nik1 Публикувано: Вчера, 04:44
  21. Тоже: Комана (Добруджа), Команещи (Comăneşti, Молдавия), Куншаг и Кишкунхалаш (Kun un sбg, Kiskun un halas, Панония) средневековние имена: "Котян"
  22. "Цивилициация" не означает "империя".. В средневековие существуют толко 4 евразийские цивилизации: Християнская Ислямская Синская Индийская/Будисткая --- Татаре являются/преставляют "пролетариат" для мюсюлманской цивилизацию. Они били асимилировани в мюсюлманской цивилизацию. Волжская Болгария принадлежала на ту цивилизацию.
  23. Ну давайте поговорим если хотите, о: 1. Печенеги в Византии/Болгарии 2. Кумани и "куни" (венгерские кумани) в Болгарии. 3. Кумани в Венгрии. 4. Другие ----- Печенеги заселилис в теми "Паристрион" ("Задунавие") и "Болгария" Кумани во время управления Асеневци, преди и после татарское вторжение в Восточной Европе, заселялис на територии Болгарии (смотрите село "Куманово" в Болгарии, и город "Куманово" на тер. совремной Македонии, собствение имена "Куман", "Кумана", фамилии "Куманови", влашко-ромънское "Команенчи" ("Надя Команенчи") произходят из етого екзо/етнонима). Кумани населяли територии на севере от Дунае (сегодняшная Ромъния, част из "Кумании"), вместе с славяноезичноми (болгароезичнами); Власи (кочевники) т.е. "Волохи" населили сегодняшная Ромъния и Молдова основном в 13 веке, когда територия опразнилас..Иначе, т.н. "Великая Влахия" ("Стара Валахия") находилас на територии Византии/Болгарии..Влахо-ромънскии язик изполнен болгаризмами и албанизмами..Иначе, сегодняшние румънские "историчари" говорят о непреривности и приемственост (О Боже, какая приемственост и непреривност , ета територия после даками, населялас последователно сарматами, восточно-германскими племенами (основном готи), хуни, авари, славяни, болгари, и после их - маджари, руси (смотрите "Переяславец" Владимира), печенеги и кумани..) "Куни" (част из них, вигнати из Унгарию) во время управления Асеневци тоже заселилис в Болгарии..(Собствение болг. имена "Кунчо", "Куньо", "Куна", "Кунка", фамилние имена Куневи, Кунчеви произходят из етого екзо/етнонима) --- Известние люди с тюркские корни и произхождение (частично, или вполне) в средневековном Християнском Мире (Цивилизация) ето: Болгарская династия "Асеневци" (Име "Асен" безспорно тюркское, вероятно печенежкое) Болгарская династия "Тертер" (Тертероба) Династия/правител Бесараб (Бесароба?) Болгарская династия Шишмановци (Шишман) Правители "Куделин" и "Дърман" http://en.wikipedia.org/wiki/Darman_and_Kudelin --- Самие известние люде - люде из фамилии "Асен" -- Все ети люди из православное (ортодоксалное) изповедание.. Кроме венгерские "Куни" - их потомки после Рефоформацию стали "лютерани" --
×
×
  • Создать...