Jump to content



проф. Добрев

Пользователи
  • Content Count

    1011
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    2

Everything posted by проф. Добрев

  1. тур. sadak, -ğı is. İçine ok konulan torba veya kutu biçiminde kılıf , т.е. "колчан".
  2. Большое спасибо, уважаемый Эльтебер, попытку сделал, но Сервер отвечает: Ошибка загрузки. У вас нет прав для загрузки файла с таким расширением. Я не очень-то справляюсь, мой инженер отдыхает, я тоже уезжаю на неделью, Спасибо и всего доброго.
  3. Прошу, проверьте основательности и правомерности ваших утверждении и вопросов, уточните для себя время появления куманов-половцев къпчаки в Европе, какова хронология и какие пути миграций тюркских племен и народов на запад, какова точно ваша классификация тюркских языках и народов.
  4. Ваша ирония здесь болee чем неуместна, хорошо было бы извиниться. Германское предположение для букву не удовлятворяет с точки зрения семантики, а не совсем подходят и культурно-исторические условия. Следует извлечение из моей книги, резюме которой можно увидеть на http://bolgnames.com/text/Treasure.html Понятно, наш добрый друг Сервер не работает шрифтом Izhica и поэтому не выходит староболгарская графика, но вы, надеюсь, и так справитесь. И във връзка с другата болгарска заемка в унгарския език “betû” (letter)”, пак тук трябва да се каже, че разпространената в почти всички тюркски езици, лекс. biti- “писать; вырезать надпис”, в унгарския език, идва, съвсем изключено от сирийския език (G. Clauson; M. Räsänen), поради липсата на подходящи културно-исторически условия предпоставка за етнолингвистичен контакт и взаимодействие; много малко вероятно и от индоиранския праезик или от индоевропейския тохарски език (K. Menges), поради хронологическа инконгруенция и морфолого-семантическа неизводимост или по-конкретно, както вече много точно е забелязано (И. Шервашидзе), поради необходимостта да се предположи вторично преразлагане на основата на тюркска почва, т.е. обособяване на глаголната основа biti- от съществителното име bitig, докато нещата стоят съвсем обратното, както ще се види малко по-долу, а повече от сигурно и единствено от китайския език (Н. Баскаков; И. Шервашидзе; G. Doerfer; ЭСТЯз), където нейната основа има вида pi, piĕt “кисть, перо, карандаш; взмах кисти, росчерк, черта (о иероглифе); запись; стиль, манера письма, почерк, прием (техника) письма” и преминава и се заема в огуротюркските, т.е. българските езици и диалекти, под формата на гл. *бити- “пиша”, още преди средата на І хил. пр.н.е., а от тях, най-късно до края на същото хилядолетие, преминава и се заема и в останалите тюркски и по-точно в огузотюркските езици. Пак преди средата на І хил. пр.н.е. и пак в рамките на огуротюркските, българските езици и диалекти, на основата на гл. *biti- “пиша”, посредством общотюркския, тогава субстантивно-адективен, двувариантен суфикс -iγ/-üγ със значението “неодушевен предмет резултат и продукт от действието, обозначено посредством производящата глаголна основа”, се образува новата за всички тюркски езици дума, лекс. *bitiγ/bitüγ “написанное; надпись; письмо; документ; книга”, наследена, развита и запазена най-напред в единствения жив понастоящем български език, какъвто е чувашкият, под формата pĕtü, фонетически максимално близка до която е унгарската лекс. betû и ако не с най-старото, то поне с доста специфичното значение “амулет”, а така също заета и преминала през различни епохи и времена пак от българските, огуротюркските в огузотюркските езици и диалекти, където са например сттюрк. bitig, от което и перс. bitik بتك, тур. диал. biti, тат. büti, bütü, якут. бiт, бÿт “знак, примета; предчувствие”, от което най-вероятно и тмандж. бит “предвидение, предвещание” и др. Именно поради всичко това и като се има предвид етнолингвистичната ситуация в Източна Европа през Късната Античност и Ранното Средновековие, при която единствените представители на тюрките тук са огуротюрките или което е същото, но вече като наименование от вътрешна гледна точка, българите, включващи прабългарите или болгарите, аварите и хазарите, вече може преспокойно да се приеме и твърди, че общотюркската лекс. bitiγ “книга”, безспорно е достигнала до унгарския език единствено и само чрез посредничеството на болгарските, т.е. прабългарските езици и диалекти, било по време, донякъде възможно, на съвместното обитаване на южноруските степи от болгари и маджари през V-VІ в., било пък в резултат почти сигурно на вътрешната интеграция и претопяване на някое болгарско племе, най-вероятно на секелите, в унгарската народност след Х-ХІІІ в., по силата на което и самите етнолингвистични контакти между болгари и маджари продължават “близо 2 хил. години” (П. Юхас) [вж. и срв. Баскаков 1987, 70,72; Владимирцов 1989, 183; Добродомов 1972, 109; Николова-Маркова 1983, 164,170; Тодаева 1981, 153; Фехеръ 1926, 287-289; ~*~1925, 485-498; ~*~1997, 102; ~*~2000, 31-77; Шервашидзе 1989, 59; Юхас 1985, 9-17,48-103,281; Carpelan, Parpola 2001, 73-79,109; Doerfer 1965, 262-264; Eren, 388-390,396,439; Fodor 1982, 14-127,219-248; Golden 1980, 69,98,138; Gombocz 1912, 41-44; Györffy 1942, 13; ~*~1988, 12-60,184; Kuzmina 2001, 291-292; Lipták 1983, 28-31,145-162; Menges 1983, 17; Németh 1932, 84; ~*~1962, 262-264; Róna-Tas 1976, 174; ~*~82, 133-141; ДТС, 103-104; ЭСТЯз-б, 155-158; ~*~-й, 64-65,70-71; ЭСЧвЯз, 326,332-333; ЛтИзв-5.1, 15; РЧвСл, 270; ССТМЯз-1, 85-86; Claus, 299-300,303,563; DLT-1, 387; ~*~-4, 626; Räsän, 77,424; Skok-3, 392-393, срв. Боев 1965, 12]. Към всичко това, ние пък драговолно-щедро прибавяме още и сега унгарската, но, много добре и широко известно, прабългарската по произход, унгарокултурологически, да се надяваме, особено значимата и съществена за случая, дума könyv “книга”, която има своята основа, очевидно-безспорно, в секейската дума könyü, родствена на разпространената в почти всички славянски езици, най-старата заемка не изобщо от тюркските, а достатъчно конкретно, но все още малко общо, на първо време, от огуротюркските или което е същото – от българските, и възможно най-конкретно и точно най-накрая, от прабългарските, болгарските езици и диалекти, българската лекс. книга, стб. êúíèãû, наред с която дума, пак в старобългарския език от местния дунавскоболгарски диалект е преминала и производната форма êúíèãú÷èè “книжовник; писател”, заета от тук и в староруския език. Между впрочем И. Добродомов [1971] е един от малкото езиковеди по Света, които полагат необходимите и достатъчни в известна степен усилия да открият и докажат именно като прабългарски по произход редица общославянски лексеми и все пак именно тук в никакъв случай не бива да се подминават някои неточности или пропуски, намерили място в специалната му статия за руската лекс. книга, при научно-популярното описание на която изобщо или само донякъде неоснователно-некоректно се твърди, че “Съвременните славянски езици получават тази дума като наследство от древния общославянски език основа, от която те произлизат.”; тя е “стара китайска заемка, достигнала до славяните с посредничеството на тюркоезичните народи, преди всичко на булгарите”; в основата на общославянската дума лежи “умалителното съществително име кÿйниг”; дунавските булгари “скоро се претопяват сред славяните, като оставят на последните само названието болгары с няколко заети думи”; “От вече изчезналия булгарски диалект е заета в славянските езици умалителната форма кÿйниг” и тази форма лежи в основата и на староруската дума кънига, значението на която “напомня значенията в старославянския език”, по силата на това, че “староруският и старославянският са особено близки” [83-88]. В действителност и именно поради всичко това, българите са дали не само “на вси славяни книга да четат”, в това число и най-напред на русите, но така също и преди всичко и на унгарците, което трябва да е въпрос на национална чест и достойнство за самите унгарци да го знаят и признават велегласно пред целия Свят, защото нищо друго не принизява даден народ в очите на друг народ, колкото премълчаването или непризнаването на приносите и заслугите на този, втория народ за неговото, на първия в това изречение народ, морално-интелектуално въздигане и развитие, от което съвременният български народ ни най-малко няма да пострада или обеднее морално или материално, но все пак, по този начин се стига до преиначаването и дори до фалшификацията на един доста продължителен период от най-ранната история на унгарците, което в морално-етичен план изглежда някак си, доста некрасиво. Тази изключително важна и значима в културно-просветно отношение дума êúíèãû, прабългарите са заели едновременно, разбира се, с присъщия й денотат, т.е. заедно с предмета, който тя обозначава, около началото на І хил. пр.н.е., което в действителност означава и това, че те още тогава са започнали и да пишат и четат буквите, не например от арменския език заедно с осетините, защото тогава най-малкото остава без етимологическа връзка и обяснение уйг. kuin, kuinbitig “книга”, а единствено и само от стария китайски език, където е лекс. *kung, гласната от която най-вероятно е субституирана в съответния огуротюркски диалект или език, пак със зв. u, поради което прабългарската, но терминологически много по-точно и ясно, болгарската праформа като че ли трябва да изглежда не като възстановената лекс. *küinig, неясно на какво основание представяна за старотюркска; още по-малко пък като лансираните за старочувашка *końįv или пък за дунавскоболгарска *küiniv (М. Фасмер), нито пък като *kьniγъ (А. Львов), а по-скоро би трябвало да има, според нас, вида *kuŋ, въпреки че се предлага и кит. küen küyæn “свиток книжный” (А. Львов), заето и запазено като че ли и в тмандж. kuŋ mu “архивариус”, а в китайския език пък – в името на древнокитайския мъдрец и философ Конфуций, потвърждение на което като че ли е и еднаквият йероглиф, посредством който се изписват Името и неговият апелатив с кирилска транскрипция [кўн] (КитРк, 433-434). Впрочем единствено с оглед на този гласен зв. u намира достатъчно задоволително обяснение и старобългарският зв. ú, който безспорно е краен резултат от съответната и характерна за старобългарския език етимологична фонетична промяна с по-следващо преразлагане на носовата сонорна и дифтонгизация на гласната, в резултат на което се стига и до различни нейни фонетични варианти в тюркските езици като уйг. kuin, kuinbitig, но особено показателна за който фонетичен процес е не руската, а тъкмо кавказоболгарската заемка в осетинския език, където е обликът ќiunugæ, докато угрофинските заемки като морд. końov, унг. könyv, по линията на първата си гласна най-вероятно са собствено угрофинска субституция и по-късно развитие на болгарската тясна закръглена гласна към широка закръглена гласна с типично болгарски преход γ-v, срв. титл. Qunwes, според издателя равно на Könyves, т.е. “Книжовник, Книжник”, на маджарския крал Каломан, който “книгите познава” и “Светите места посещава”, където още “еt exercitum Soldani Babilonie cum Hungaris et Zaculis effugavit” [Gombos-3, 2151]; чув. йывăр “тежък”, çăвар “уста”, но тур. ağır, ağız, за първото от които, между впрочем, обектно-исторически съвсем неадекватно-погрешно се постулира развитие и произход от несъществуващо сртюрк. ağır, производно посредством суф. -ır от корена на пак несъществуващото *ağ (Eren), защото не само в старотурския език, но и в неговия предшественик огузския език в действителност и фактически няма зв. ğ, а единствено и само зв. g, именно поради което и формата на думата е не ağır, а agır (DLT). След пренасянето и заемането на кит. *kuŋ в болгарските езици и диалекти, болгарската вече по принадлежност и употреба лексема се адаптира и видоизменя според фонетичната структура на прабългарския език, в резултат на което се разлага крайният носов звук и между двата нови звука, получени на негова основа, се вмъква тясната незакръглена гласна - *kunig, така че и тук, подобно на случая с прабългарското мли Борис, се осъществява специфично тюркската по принцип и прабългарската в частност фонотактична реинтерпретация на едносричния фонетичен модел в двусричен [Dobrev 2004, 14-15], тъкмо която форма се и заема по вътрешноинтегративен път и в старобългарския език, като самата лексикална единица се насочва и включва в парадигмата на съществителните имена от женски род, благодарение на което тя придобива и словоизменителния суф. -а... [вж. Младенов 1979, 117-118; Иванова-Мирчева, Хараламбиев 1999, 64; Цейтлин 1977, 121-122; ССТМЯз-1, 433-434; РЧвСл, 679,803; DLT-4, 9-10, вж. и срв. Львов 1972, 226-227; Discussions in sci.lang 1999; БЕР-2, 496-498; Фасм-2, 262-263; Eren, 3-5, срв. Добрев П. 1991, 152-155, подчерт. – И.Д.].
  5. Уважаемый Аксакал, Большое спасибо, что обратили внимания и позвольте мне добавить еще кое-что к предыдущему тексту, беря на себя обязанность впоследствие прокоментировать конкретнее некоторые из затронутых Вами вопросов. Все написанное и сказанное для гуннов после Приска в своей большей части является выдумкой. Их именовали по разному, но в основном это были болгары, которые шли во главе Великого переселения народов; именно они являются первопричиной воздвижения Великой китайской стены и гибели Римской империи и таким образом и свержения робовладельческого строя и установления феодального строя в истории всемирного человечество. Болгарский хан Атила создал и руководил империей с Урала до Рейна, но некоторые авторы принимают, что она простиралась и до Ламанша, которая империя в действительности не что другое кроме европейских объединенных штатов со своим парламентом, председателем которого был Атила и в котором заседали вожды отдельных племен Империи и, заметьте, вожды некоторых готских германских племен славились тем, что хорошо шутили и забавляли Атилу. Хан Атила подготовил, организовал и провел в 451 г. первую в Мире Великую битву народов, участники в которой с обеих сторон насчитывали между 300-700 тыс. человек, а только убитых и раненных – свыше 165 тыс. человек. Хан Атила был бесстрашным войном, умелым полководцем, вещим руководителем и дипломатом, любящим отцом – у него было 7-8 жен и около 30 детей. Рукой своих хана Атилу отровил византийский император, но начавшиеся еще при жизни Атилы сказания и легенды нескончаемы, его славой не мог похвастаться ни один другой император или царь в Мире, недаром в наше время о нем поставляют оперы, делают картины и пишут поэмы и романы. Хан Атила/Авитохол был с рода Дуло болгарского племени оногуры, а с того же рода не только создатель и руководитель кавказской Великой Болгарии хан Курт/Кубрат, но и основатель в 681 г. Первой Болгарской Империи в Европе хан Ишпор/Аспарух, со времени которого, в форме славянизации болгар, началась этнолингвистическая интеграция численно близких друг к другу местных болгарских и славянских племен, конечным результатом которой было формирование к концу Х в. единой, славянской по языку, болгарской народности. В Поздней Античности и Раннем Средневековии, на Кавказе, в Анатолии и в Европе, не имея в виду родственных им аварских и хазарских племен, болгарские племена насчитывали около десяти и их называли пятьнадцатью именами (Моравчик). Болгары принесли европейским народам, в том числе и славянским, латную конницу с ее новой боевой тактики, саблю, седло, стремя, штаны(!!!), а также и слова "книга", "буква"(!!!), "бан", "жупан", которые около Новой Эры они заимствовали у китайцев.
  6. Уважаемая/ый Елеко, Извините, но я пока не берусь коментировать вопросные этнонимы. Все написанное и сказанное для гуннов после Приска в своей большей части является выдумкой. Их именовали по разному, но в основном это были болгары, которые шли во главе Великого переселения народов; именно они являются первопричиной воздвижения Великой китайской стены и гибели Римской империи и таким образом и свержения робовладельческого строя и установления феодального строя в истории всемирного человечество. Болгарский хан Атила создал и руководил империей с Урала до Рейна, но некоторые авторы принимают, что она простиралась и до Ламанша, которая империя в действительности не что другое кроме европейских объединенных штатов со своим парламентом, председателем которого был Атила и в котором заседали вожды отдельных племен Империи и, заметьте, вожды некоторых готских германских племен славились тем, что хорошо шутили и забавляли Атилу. Хан Атила подготовил, организовал и провел в 451 г. первую в Мире Великую битву народов, участники в которой с обеих сторон насчитывали между 300-700 тыс. человек, а только убитых и раненных – свыше 165 тыс. человек. Хан Атила был бесстрашным войном, умелым полководцем, вещим руководителем и дипломатом, любящим отцом – у него было 7-8 жен и около 30 детей. Рукой своих хана Атилу отровил византийский император, но начавшиеся еще при жизни Атилы сказания и легенды нескончаемы, его славой не мог похвастаться ни один другой император или царь в Мире, недаром в наше время о нем поставляют оперы, делают картины и пишут поэмы и романы. Болгары принесли европейским народам, в том числе и славянским, латную конницу с ее новой боевой тактики, саблю, седло, стремя, штаны(!!!), а также и слова ‘книга’ и ‘буква’(!!!), которые около Новой Эры они заимствовали у китайцев.
  7. Игорь написал: Великолепно сказанно, уважаемый Игорь, позвольте поздравить, Д.
  8. Не имеет, уважаемый Аgacir, потому что рус. вульгарный из лат. vulgaris "простонародный; общенародный", а то из vulgus "толпа", Д.
  9. Уважаемый Еbozavr, К величайшему сожалению Новое време допустило разных астрофизиков, бухгалтеров, юристов и других подобных наброситься на хорошую науку о праболгарах, но и это отойдет, политические заказы все равно не вечны, не стоит изучать их сайт, почему только грустью умножать. Эти субъекты не представляют никого, желаю всего доброго, загляните на мой сайт: www.bolgnames.com, проф. Добрев.
  10. Уважаемый Ашраф, я прочитал Ваше сообщение с интересом, вопросов у меня нет, большое спасибо, Д.
  11. Большое спасибо, уважаемый Рустам, Д.
  12. Спасибо, Игорь, очень интересно и полезно для меня, непременно учту, когда более обстоятельным способом заимусь этим титулом, довольствуясь семантикой и в никаком случае не упуская ее с виду. Извините, Игорь, но я не знаю виден ли мой сайт в России - http://www.bolgnames.com , будеть время и возможности, прошу, попробывать открыть, а может быть и для вас будет интересно бросить взгляд на мой перевод праболгарской надписи 10-ого в., хотя кое-что доработываеться. Спасибо еще раз, Пока, Д.
  13. Спасибо, дорогой Таму, есть летописи намного до Н.Э., не могу сказать ничего о первом упоминании слова, но могу сообщить библиографию: Chen S., Some remarks on the Chinese ”Bulgar”. – Acta Orientalia Hungaricae, vol. 51(1-2), 1998. Извините, но я не говорил что-то о монгольском, я только высказал предположение об индоиранском или восточноиранском и в частности - усуно-аланском происхождении этого, вне всякого сомнения, болгарского титула, на основе которого и образовалось личное имя создателья Восточнохунской Империей. Первое предположение менее вероятно, но все-таки надо проверить специальным-индивидуальным исследованием, второе вероятнее, тем больше что титул наличен у предков осетин, его основа очень возможно иран. Bagh-tar, нужно обосновать и доказать опять специальным-индивидуальным исследованием, не упуская, скажем, пуштунские и индийские примеры, и в никаком случае его фиксации в грекоязычных дунайболгарских надписях 8-9-ого века. Поздняя вариация "mahadur" должна быть из какого-то соседнего кыпчакского языка, где, как у всех кыпчакских языков, перебой "б-м" в статусе регулярного фонетического закона, и куда попала из какого-то кавказоболгарского языка, несмотря на то, что этот перебой наблюдается изолированно-спорадически и в болгарском, можно сказать и хуноболгарском языке племени хана Атилы. Опять спасибо, Пока, Д.
  14. Китайский канадец (?) проф. Sanping Chen нашел в древнекитайских летописьях "алтайское или тюркское" слово moheduo “hero”, нам кажется, что это болг. *baγatur “герой, юнак”, которое из индоиранского или по крайной мере из восточноиранского, Пока, Д.
  15. Извините, пожалуйста, Игорь, я снова просмотрел, нашел этот "прямой дословный перевод", но у меня соображения в принципе и конкретно: Нам непонятно и не принимаем утверждения как будто "язык сюнну принадлежал к неизвестной нам семье и впоследствии исчез без следа" (Дерфер); Пуллиблэнк, по вашему, не знает ни алтайских, ни палеоазиатских языков, но эта не мешает ему возводит язык гуннов к последних и вообщем то "Великие алтаисты" не самое доброе, что сотворила Западная лингвистика; китайские источники врядь ли могут быть полезными в периодизации и классификации тюркских языков, тюркуты и уйгуры очень позднее дело, они вышли из Саяно-Алтай намного поздно, после того как былгарские племена уходили на запад, у них может быть болгарский субстрат - известно болг. дохя в тюркутском, огузтюрк. йог; Боровкова (2001) замечает, что китайцы говорят об языке "западных варваров" только однаждым. Извините, но не разделяю вполно и безоговорочно Ваше заключение, особенно для более раннего времени, что "Эти люди имели а) точное понимание этнической ситуации на севере, б) располагали непосредственной информацией о представлениях самих этих народов о своем происхождении и в) были непосредственно (в общем-то, этнически) заинтересованы в фиксировании такой связи.". Насчет следующей статистики я признаюсь недостаточно проинформированным: " Поскольку связь тюркюты-сюнну мы устанавливаем из источников, то, очевидно, мы можем обратиться к глоссам языка сюнну, коих около четырех сотен.". Перевод – «Армия выступает, захватывает пугу» для меня алогичен, раньше убивали не только плохих вестников, но вероятно и прорицателей, врядь ли монах шанюя не вдохнет ему оптимизм для будущей военной компаний!? В частности у Вас "Сючжи – армия", но общеизвестно, что тюрк. сю "войско", дунайболг. сюбиги (ІХ в.) - сю-беги "главнокомандующии"; "Тилиган – выходить" - кто тюркский глагол и какая морфология и дальше нетрудно возражать, напр. я не нахожу в ДрТюркСл гл. tпlпt- *"выводить", вряд ли здесь гл. tut-, скорее гл. токъ- "бить, *побеждать" (577), севдунболг. дугет- "нарезать, гравировать" (Х в.), см. www.bolgnames.com, и др. "Я, честно сказать, не вижу здесь особых проблем. Например, на древнетюркском Sьgпg tпlпtqan Boqugig tutqan (g здесь как гамма), что будет как Ты выводишь войско Ты захватываешь пугу. Пугу может быть bugu или вовсе bugra, как позже у караханидов, но этого мы не знаем и предположения строить не будем.". Конец хороший, и у меня кое-что насчет пугу, позднее, позвольте, Игорь, поздравить, очень хорошая статья, спасибо, дали мне возможности опять подумать, Пока, Д.
  16. Думается, что смысл другой, лучше перевести: Полководец пошел бы, болгар одолеет! Пока, Д.
  17. То же самое, очевидно реставрировали.
  18. Извините, Каракурт, но это другое, надпись Денгиз-Хана на адрес: http://barda-perm.narod.ru/perm/kladi-nadpisi.htm Надписи на древних сосудах, найденных в Приуралье Азгар МУХАМАДИЕВ, Пока, Д.
  19. В хивинских событиях 1856 года "представитель поколения (тире) Абдаль по имени Халк Чаудоров, злосчастный Мухаммед-юзбаши, став.... Здесь слово тире не может быть другого кроме болг. *тир "колено" ~ тур. диз "тоже", проф. Добрев
  20. Вообще невозможно, потому что в тюркских языках определение всегда перед определяемом. У венгров и венгерском языке мощный болгарский субстрат, венг. фам. имя Кун бесспорно из болг. этнонимам хун, а тот из кит. ху "инородец" (Боровкова).
  21. Спасибо, Каракурт, я новичок и еще не попал на нем, не можете ли перепратить мне окончательний перевод и даже обсуждения, интересно будет проследить какой историколингвистический и в частности морфологический анализ применили, Пока, Д.
  22. Техническая ошибка. Прошу закрыть окно.
  23. Видно, здесь нужен русский перевод моего перевода: -Блюдо, для того что бы с него вкушал Денгиз-хан. Человек, особенно берегись, могуч Тенгри!- А последний перевод Азгара: -Удара короля Диккиза Мудрого остерегайся! Отступись к богу загробного мира!-(!??) Пока, Д.
  24. Спасибо, Татарби, Хунну/Сюнну это полиэтническая военно-племенная конфедерация, нету "хунского языка", есть только языки отдельных племен и народов. Чувашский - наследник средневековых болгарских языков и диалектов, как хорошо известно, чувашская фонетика - результат воздействия интегрированных позже финно-угров, а как звучит слово "болгар" на совр. чув. языке - не имеет отношения. Извини, но вопрос насчет Тангра-Тенгри-Тура не понимаю, знаю Азгара Мухамадиева хорошо, по моему он не нашел правильного соответствия Абыт`а и не успел справиться с надписью хана Денгиза, попробуй разобраться в извлечении из моей книги, Привет, Д. Както пише А. Мухамадиев [2004], блюдото от позлатено сребро на хан Денгизих с диаметър 28 см е намерено през 1893 г. в с. Керчев, Чердински уезд, Пермска губерния. От вътрешната му страна е изобразен цар на кон, който пробожда с прав меч връхлитащ глиган, главата на царя е увенчана с корона като рога на овен, над тях има кръг, който трябва да символизира Слънцето, лицето на Царя е с брада, мустаците му са завити нагоре, на дясното ухо, което се вижда, има обеца... ....На дъното на блюдото има тамга, която напомня хорезмийските, но се отличава от тях в детайлите, и след това с великолепен почерк и много квалифицирано е изгравиран ”турански надпис”, който се отнася за ”езика на западните хуни”(!?) – ”надпись относится к языку западных гуннов” и в него го има името, но по-добре в оригинал: ”не говоря уже о наличии в надписи имени царя Диккиза - сына правителя государства ”Скифии и Германии” Аттилы”. Тъкмо този рунически надпис тук се транскрибира най-напред като ”kiŋkeg dikkiz ьkь kessд - kijь sax sax saxyŋil gьr tдŋrig”, където с по-малки букви са посочени липсващите в руническия надпис, но тук възстановени знаци, и едва след това в процеса и в резултат на анализ, за който се привличат думи и от други тюркски езици, както и културно-исторически сведения и данни, колко странно, се прави и превод на отделните думи и словосъчетания от текста на Надписа, но на откъснато-отделни части и без да се предлага какъвто и да е сводно-обобщителен текст(!?), именно поради което и ние изваждаме и привеждаме от отделните абзаци следния доста необичайно-неортодоксален и надали изобщо разбираем ”превод”: ‘короля’-‘Диккиз’-‘разрубит’-‘особый’ или ‘любимый удар мечом’-‘будь бдителен!’ или ‘остерегайся!’-‘будь вытесненным’ или ‘будь всунутым’-‘к Богу загробного мира’(!??). Без да имаме сега възможност да анализираме и преценяваме поотделно и докрай основанията и аргументите на това много странно творение, което трябва да наричаме още и ”превод”, посредством конкретен критичен анализ с помощта на необходимите и достатъчни културно-исторически и лингвистически сведения и данни и по този начин да посочваме и неволно, да се надяваме, допуснатите груби грешки, нека все пак да обърнем внимание, че никак не може да се приеме за издържан от каквато и да е гледна точка пасажът ”Третье слово ики - в древнетюркском языке уга - означает ‘мудрый’, следовательно в данном случае это слово является титулом. Приводимое Приском имя сына Аттилы в форме Диггизих, включало, видимо, и титул”, защото главно и основно прилагателното име определение никога и нито в ”древнотюркския език”, нито пък в съвременните тюркски езици не може да се разполага след определяемото собствено име, това не е индоевропейският френски език, пък не са дори и славянските езици, затова няма никакви основания в ”думата ики” да се търси или от там да се изважда ”прилагателното име уга ”мудрый”. Ние не си спомняме дали Приск се среща или вижда Денгизих, на ”приема” при Атила, той повече от сигурно вижда Ернак и дори и разпитва за него, но ако и в онези части от неговата хроника, които в момента на нас не са ни достъпни, въпросното име е изписано с два пъти гама, каквито изписвания вече сме виждали в други източници, то тъкмо това повторение обозначава ни повече, ни по-малко назализирания зв. н, така че и за нас Името трябва да се транскрибира като Денгиз, поради характерната за прабългарския език редукция на първата гласна, възможно също и като Дингиз, но независимо от това и във всички случаи за нас ще си остане много-много голяма загадка на каква база авторът заключава, че ”имя сына Аттилы в форме Диггизих, включало, видимо, и титул”(!??) [1-7]. Не само поради това ние си позволяваме да внесем някои поправки и добавки в така изведената от оригиналния рунически надпис транскрипция, в резултат на което според нас този надпис в използуваната тук латинизирана графика трябва да получи вида Kiŋkeg Dengiz jikiu kiase! Kiju, čox-čox saxyŋil, giur Teaŋrig! Съответно на тази транскрипция и в рамките и на основата най-напред на тюркските езици по принцип, централно-водещ компонент сред които за нас като най-близки и познати, са старият огузски език и новият турски език, и на болгарските езици и диалекти в частност, един от които е и прабългарският език, но по-точно, южнодунавският диалект, а може би диалекти на Аспаруховите българи, Надписът задължително получава следния превод на български език, а именно: Блюдото, от което да се храни хан Денгиз! Човече, бой се много от Него, могъщ е Тангра! Ясно, просто и красиво, няма какво да се каже повече, може единствено да се съзерцава, но понеже все пак трябва да се завърнем на основната си тема, нека само да забележим, че и в този прабългарски надпис е употребено и се среща собствено-специфичното прабългарско бъдещо причастие на -iq и то в неговия фонетичен вариант, еднакъв и тъждествен по линията на съгласния си звук на причастието от Надпис № 21 от Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош”, от където пък трябва да се направи изводът, че хуноболгарският или още севернодунавският прабългарски диалект в границите на Западнохунската империя от средата на V в., тъкмо в този си пункт или сектор се характеризира с напълно тъждествени черти и особености със севернодунавския...
  25. Спасибо, Керим-хан, Именник болгарских ханов - точнейшая и хорошо известная среди тюркологов историческая хроника, последнее и самое доброе, сводно-обобщительное исследование этой хроники - проф. Моско Москов, Именник на българските ханове (ново тълкуване), 368 стр. София, 1988. Авитохол стоит на первом месте в Хроники, а его тождество Атилле можно считать доказанным; последние аргументы в моей монографии. У Авитохола несколько имен, Аттила из гот. ата "отец", -ила - готский умалительный суффикс, вж. гот. Улфила (ІV в.) из улф "волк"; Атли - надеюсь вам хорошо понятно, а Этцель - поздная германская форма после перехода герм. т в ц. Болгарское имя Авитохол из болг. *авит "князь", сттюрк. апыт (ДрвнТюркСловарь), из восточно-иранских языков, болг. бат из среднеперсидского - Бат-Баян - сын Кубрата, с этим же и болг. Арпад - основатель Венгрии, очень вероятно моск. площадь Арбат, затем болг. охол, общтюрк. огул "сын" (!), так что словосочетание *авит-охол" должно быть "княжевичь, принц" Привет, Д.
×
×
  • Create New...