Jump to content



проф. Добрев

Пользователи
  • Posts

    1026
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    2

проф. Добрев last won the day on July 18 2015

проф. Добрев had the most liked content!

3 Followers

Старые поля

  • Страна
    Болгария

Контакты

  • Сайт
    http://www.bolgnames.com
  • ICQ
    0

Информация

  • Пол
    Мужчина

Recent Profile Visitors

21212 profile views

проф. Добрев's Achievements

Старожил форума

Старожил форума (4/5)

46

Reputation

  1. Перевод неправильный, никаких лягушек и рыб там нет: Etil suwı aka turur Kaya tübi kaka turur Balik Telim baka turur Kölünğ takı küşerür. Тече ли си тече Волга река, Бие ли бие тя твърдата скала. Гледа ли гледа към нея град Телим, Чак сърцето ти се разтуптява. Etil nehri akmakta, Kaya dibine vurmakta, Telim şehri ona bakmakta, Öyle ki gönlün hoplanmakta.
  2. Булгарские заимствования в этих языках: Из китайских источников Б. Я. Владимирцов упоминает: «Си-ю-цзи» («Описание путешествия даоса Чан-чуня на запад»), «Мэн-да бэйлу» («Полное описание монголо-татар»), «Шэн-ву цинь-чжэн-лу» («Описание личных походов священно-воинственного Чингисхана»), «Путевые записки Чжан Дэхуэя» [6, с. 9]. Однако и сам Б. Я. Владимирцов, и другие исследователи используют эти источники ограниченно, да и составление их относится не к древнему периоду, а ко времени существования империи Чингисхана. Естественно, что в перечисленных источниках главное внимание уделяется эпохе существования созданной Чингисханом империи и значительно меньше рассказывается о более ранних временах. В результате огромный период, от выхода монголоязычных племен на историческую арену до [4] создания империи Чингисхана, до сих пор остается недостаточно изученным. Не выяснен, например, этногенез монголов, не раскрыты их этнические взаимоотношения с другими, более ранними племенами, из-за чего появление самих монголов выглядит неожиданным, не связанным с предыдущей историей, а сам Чингисхан предстает как «великий завоеватель» или «сильная личность», силой своего гения создавший могучую империю, явившийся новатором, а не продолжателем существовавших до него многовековых традиций. Возникает вопросъ, не имеемъ-ли мы дело съ заимствованiями, и при том очень ранними, изъ одного языка в другой, является вопросъ не проникли-ли турецкiе элементы несравненно более древняго и более культурнаго, в монгольскiй языковой мiръ. Сравнительно конечно; не надо забывать, что монголовъ до 12-13 века не существовало, как исторической единицы, нельзя даже доказать, что они существовали этнографически; не то турки [Владимiрцовъ 2015, 159]. Наличие в прамонгольском значительного числа тюркских заимствований с явно выраженным протобулгарским ротацизмом, в числе которых особенно показательным представляется слово со значением «бык» (ср. прототюрк. *öküz «бык» = протобулг. *ökür -» протомонг. *üker «крупный рогатый скот», «бык»; др.-булг. *ökür ~ *ükür —> венг. ökör «вол»; совр. чув. vägär «бык> <— и.-с, ср.: авест. misa-, др.-инд. uksä-, тох. A ökäs, тох. В okso «бык», англ. ох, нем. Ochse, др.-в.-нем. ohso < и.-е. *ukso(n) «бык») несомненно индоевропейского происхождения, раскрывает многие интересные стороны древнейшей этнолингвистической ситуации в центре Азии. 3) начиная примерно с середины I тысячелетия до н.э. тюркский язык булгаро-чувашского типа (протобулгарский, огурский) начинает оказывать мощное воздействие на прамонгольский (в современных монгольских языках насчитывается более тысячи протобулгарских лексических заимствований); этот процесс особенно активизируется в сюннскую (хуннскую) эпоху; в эпоху возвышения монголов (на рубеже I-II тысячелетий н.э.) тюркизмы булгаро-чувашского типа начинают проникать в тунгусо-маньчжурские языки уже в монгольском фонетико-морфологическом облике [Егоров 2010, 6,16]: http://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf
  3. During the Late Antiquity and the Early Middle Ages the original Chinese name of the Bulgarians in Inner Asia is Xiongnu 匈奴, in the Russian and Western Languages: Hunnu, Syunnu, Huns. The Bulgarians Hunnu appear for the first time around Altai on the Mongol Plateau in the year 2,205 BC and, in this way they are recorded in history at least twenty centuries. Since then and later on the Chinese give them names like Hu, Xiongnu or Hsiung-nu (Chinese: 匈奴), Xunyu 獯粥, Jie (Цзэ in Russian transcription), 桀 (Pronounced Chie, roost), Xiongnu 匈奴, Hunyu 荤粥 χịən/χịuən-tịok/tśịuk, Xianyun, 猃狁 glịam/lịam-zịwən/ịuĕn, Eastern Hu or Dong Hu 东, Buluoji 部洛稽 ba-rhāk-kīj, bo-lhāk-kiej, b'uo-lak-kiei, Poliuhan, Bulugen, Pugu, Bohu, Hu 胡 „чужденец; варвар“, рус. „инородец; дальний народ“, and others. I imagine that all Turcologists accept Professor Pritsak’s contentions in his recent book Die Bulgarischen Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren (Wiesbaden, 1955), that the Hsiung-nu of the Chinese histories were, broadly speaking, the ancestors of the European Huns, and the European Huns the ancestors of the Protobulgars. Chuvash is a direct descendant of ancient Bulgar; Bulgar, in its turn, a later form of the language of the Hsiung-nu [Clauson 2014, 178-179]. We would like to point out more prominent evidence for the -r ending in the name Buluoji, which in fact creates a direct correspondence between the names Buluoji and Bulgar/Bular. This is the -n ending in the variants Poluohan/Poliuhan, Buliuhan, Buluojian and Bulugen, attested mostly in personal names. It is well-known that Chinese -n was frequently used to transcribe a foreign -r/l [Chen 2014, 3]. In the early sixth century when the Tuoba Wei dynasty disintegrated in the wake of the Six-Garrison Revolt, there appeared in northern China a Hu “Barbarian” group with the name Buluoji (middle Chinese pronunciation b’uo lak-kiei), also known as Jihu. The late Peter Boodberg was the first to identify this ethnonym with that of the Volga and Danube Bulgars. To summarize, the Buluoji/Bulgars of China appear to be a group consisting of the remnants of the Xiongnu confederation that were not absorbed by the succeeding Xianbei conglomerate, with a conspicuous Europoid admixture. Their cultur and linguistic affinity seems mostly Altaic [Chen 2014, 1-8]. We submit that the ethnonym Buluoji/Bulgar may serve as the missing link for the change of the primary meaning of the hu designation, which happened to coincide with the appearance of the Zahu in the Northern dynasties. The fact that Buluoji/Bulgar was the last name for the Zahu was not a mere accident. As we have examined earlier, the evolution of the Zahu included the increasing Caucasian elements in the former Xiongnu groups [Chen 2017, 7]. During the Sixteen Kingdoms (304-439) period, the Xianbei founded six kingdoms in China proper, including the Former Yan (281-370), Western Yan (384-394), Later Yan (384-407), Southern Yan (398-410), Western Qin (385-430) and Southern Liang (397-414). Most of them were unified by the Tuoba Xianbei, who established the Northern Wei (386-535), which was the first of the Northern Dynasties (386-581) founded by the Xianbei. Sand, soil and water were mixed, yielding a strong building material, which is known as “white earth". Probably, inside the city wood was another important building material. We can observe traces of beams on the sides of the palace and some watchtowers. The investigations of the Chinese archaeologists revealed that the city had been divided into two main partan outer segment and an inner one. Additionally the inner city was further subdivided into western and eastern sections. The western segment contains remnants of a palace, the houses of officers and other leaders, and various governmental offices. South of the palace two ruined towers can be found, one of which was a drum tower, and other a bell tower. Together these towers performed a very important function: providing information to the habitants. So the transcription of the Poem for Pugu, before being written through the means of the Chinese hieroglyphs, fully acquires a certain form, within which its lexico-phonetical and grammatical components are being further motivated and proven: Süčig täligar Puguγ tоγuduγar Therefore the Poem for Pugu must be translated in the following manner, which best matches and repeats the logic and the course of the real events: If the commander-in-chief goes to war, The Pugu tribe will be defeated. The Poem for Pugu is the oldest and most precious fully-connected text in Bolgarian language, and by and large in Bulgarian and more generally in Turkic language. That is why it is one of the most powerful and extremely important testimonies and evidences for the Bolgarian origin and the ethnicity of the Inner Asian Xiongnu: http://bolgnames.com/Images/Xiongnu.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_1.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_2.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf http://turkologiya.org/saylar/2015-4/2015-4-6.pdf https://www.youtube.com/watch?v=d_xugDMtXtU https://www.youtube.com/watch?v=yDw6wp65Rj4
  4. Крадин не языковед и ему нет дело здесь, у меня обобщение самых последних и авторитетных исследованиях в этой области, реликты сабирского (сяньбийского) языка категорично указывают на булгарской произход, характер и принадлежности: Специално савирският език си е чист прабългарски език, при който e налице и ламбдаизъм – alçın (T. Tekin), а в предисловие е запазено тюрк. *d, например табг. d'amçin (T. Tekin), докато в средисловие е съхранено тюрк. *t, което в огузотюркските езици например преминава в *й. Това най-добре се забелязва при съотнасяне на прабългарското по произход унг. kút „кладенец; яма” (Ив. Добрев) със засвидетелстваното в древнокитайските летописи и заетото още и в монголския праезик (А. Дыбо) сянб. *kituγči „убиец“, производно чрез деятелния суф. -či от именната основа *kituγ „убийство“ на гл. *kit- „сека; коля; убивам“ и със съответствия в огузотюркските езици, например, тур. kıymak „рубить, резать; губить, убивать“ [TRSz, 547]. Савирски по произход и принадлежност са и някои роднински названия в китайския език от времето на династията Танг на савирите тоба (G. Clauson; S. Chen). Тези роднински имена обаче в никакъв случай не са алтайски или монголски, а единствено и само български. Савиро-тобаски по произход и принадлежност са и думи, титли и имена като k’o-po-çėn < *k’âpâkçin „kapı muhafızı, kapıcı“ = T’o-pa *kapagçın; с китайската си по произход основа, pi-tė-çėn < *pyi/b’yi-tik-çin „yazıcı“ = T’o-pa *bıtıgçın; с китайската си по произход основа, hsien-çėn < *ğam-çin „atlı postacı, ulak“ = T’o-pa *d’amçin, camçın = Çağ. Osm. yamçı ay.; hu-lo-çėn < *ğuo-lâk-çin „hükümdarı silâhla donatan, kuşatan görevli, teçhizatçı başı“ = T’o-pa *kurlagçın < *kur+la+g+çın = ET kur „kuşak“, Ana Türkçe *kurla-kuşandırmak“; ho-la-çėn < *ğat-lât-çin „süvari“ = T’o-pa *hatlagçın = ET atlıg, atlag „atlı, süvari“; muh-kuh-lü (lâkap) „kabak başlı, dazlak“ = T’o-pa *mukur, *mukun ya da *mukulig = Mo. muqur „kör, küt (bıçak vb.); boynuzsuz, kuyruksuz; yuvarlak“; a-çėn < *a-çin „T’opa sarayının mutfak kısmı“ = T’o-pa *aşçın ya da *alçın = ET aşçı и др. [Tekin 2010, 24-32]: http://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf С. 1048
  5. Сабирите, кит. Hsien-pi, рус. сяньби, са другото голямо и могъщо прабългарско племе и съответно военно-племенно обединение на територията на Централна Азия. В древнокитайските летописи те се знаят като Xianbei, сяньби (Ю. Тайшан) и от тях произлизат даже и цели китайски династии. По начало, заедно с ухуань, сяньби са единият от двата клона на дунху (В. Таскин). Съдейки не толкова и единствено по оставената от тях малка пластика, апликация и торевтика, няма как да се съгласим и приемем, че те имат „примитивна номадска култура“; да не се възмутим от неговото неразбиране, че „древните тюрки“ всъщност и фактически са централноазиатските българи, далечен потомък на коите се явява и самият той, а и най-после, да се примирим с неговото високомерно-пренебрежително отношение към българите, и негови предци (Л. Гумилев). Именно те основават на територията на Китай редица български държави, строят невиждани до тогава градове, като прилагат съвсем нови и непознати технологии (T. Baykuzu), изработват вълшебно-превъзходни златни апликации и торевтика, ваят реалистични барелефи, скулптури, пана и фигурки на хора и коне, изписват будистките си пещерни храмове с чудно-красиви и все още много свежи рисунки (The New Whites; A. Juliano); полагат основите на тежката кавалерия в частност и делението на войската на различни родове и видове въобще (В. Соёнов); създават императорската гвардия, започват предварителното военно обучение на войската, изобретяват, въвеждат в употреба и усъвършенстват все нови и нови видове въоръжение и снаряжение, разработват и прилагат нова бойна тактика (Л. Бобров, Ю. Худяков); откриват и въвеждат в употреба в Китай бронята на коня и конника и стремето (A. Dien), а сабирските по произход китайски императори са сред първите, които създават императорската гвардия [Кычанов 2016, 148]; тъкмо те държат първенството в металолеенето, металообработването и особено в обработката на златото, при което откривайки клетъчния емайл и зърнестото злато, те го издигат до такова майсторство и съвършенство, че тях няма да ги достигне и надмине никога вече никой народ на Света; сабирите са първите, които възприемат Будизма и впоследствие го предават на останалите народи от този край на Света. Ето защо, няма как сабирите българи да не бъдат признати за художествено-техническия гений на късноантичното и ранносредновековното Човечество, особено след техните недостигнати и ненадминати дълго време след това нововъведения и постижения също така и в крепостно-обсадната техника (Ив. Добрев) [вж. и срв. Enoki 2017, 1-23]. Южные сяньби были убежденными кочевниками, причем даже получаемые товары, продукты, сведения в китайской словесности и наличие городов не могли помешать им жить в юртах и палатках. Самым тяжелым преступлением считалось конокрадство - за это полагалась смертная казнь. Осужденному обертывали голову куском холста и побивали камнями. За прочие преступления налагали денежную пеню или били палками. Административные единицы были не родовые, а военно-территориальные, во главе единиц стояли сотники, тысячники, предводители. Не было постоянных налогов, но в случае необходимости в средствах по разверстке собирали с зажиточных семейств нужные суммы. Одежда их состояла из дохи, длинной сбористой юбки и войлочной шляпы. Женщины заплетали волосы в косы и украшали их жемчугом и золотыми поделками. Тогонцы очень ценили оружие. На вооружении у них состояли лук, палаш, щит и панцирь. Копье не упомянуто; это показывает, что тактика ударного боя еще не вошла в употребление. Эта оригинальная система общественного устройства базировалась на кочевом быте и взаимопомощи. Сяньбиец не мог обеднеть. Если он терял свой скот из-за падежа или угона врагами, соседи давали ему по овце, и через два-три года он восстанавливал свое хозяйство. Помимо этого он сам шел в набег и либо возвращался богатым, либо не возвращался вовсе. Сяньбийцу нужны были не богатство, оставшееся в руках его жены или матери, а вес и положение в той системе, в которой он находился. Смысл его жизни составляли почести и власть, ради которых он не щадил ни чужой, ни своей жизни. При всем этом сяньбийцы были очень способным и переимчивым народом. Они легко усваивали и китайскую грамоту, и хуннские аристократические традиции, и тунгусские моды вроде ношения кос, и способы изготовления яда для стрел, известные только приамурским охотникам - предкам нивхов. Воинственные сяньби были так неукротимы, что для того чтобы хоть немного организовать их, нужен был человек необычайно сильной воли. Такой человек нашелся, но самое удивительное то, что ему было, согласно источнику, только 14 лет. За храбрость и выдающиеся способности в 156 г. он был избран старейшиной. Старейшин сяньби избирали без особой борьбы, так как власть их была ничтожна, но Таншихай и тут оказался исключением. Он построил для себя дворец, собрал многочисленную дружину и, самое главное, возглавил всех прочих сяньбийских старейшин. Время работало на Таншихая: сяньби начали понимать необходимость объединения, и осуществление его выпало на долю молодого вождя. Консолидация принесла плоды немедленно. Таншихай на юге грабил пограничные (с Китаем) места, на севере остановил динлинов, на востоке отразил фуюй, на западе поразил усунь и овладел всеми землями, бывшими под державою хуннов, от востока к западу на 14 000 ли (приблизительно 6,5 тыс. км), со всеми горами, реками и соляными озерами. Все эти завоевания были совершены в период с 155 по 166 г. Возможно, что Южная Сибирь была покорена в 168-173 гг., но об этих завоеваниях мы знаем слишком мало. Положение это продержалось 400 лет. Динлины потерпели такое сильное поражение, что с этого времени о них больше не было слышно, а для хуннов начался новый период истории. Лишившись земледельческих районов в Западном крае, хунны двинулись на запад, чтобы отыскать новые, и при этом раскололись снова. "Малосильные" остались в Семиречье, где основали княжество Юебань, просуществовавшее до V в. н.э., а самые сильные ушли в Европу, где расправились с аланами, готами и добрались до Рима, окруженные новыми союзниками - уграми и кавказцами. Жестокий разгром хуннами многих европейских народов создал им на западе репутацию головорезов и разбойников, в то время как китайские авторы характеризовали их как народ, наиболее культурный из всех "варваров". Войну с Китаем Таншихай вел весьма удачно. Начиная со 158 г. летучие отряды сяньби наводняли Северный Китай и производили "великий грабеж". В 166 г. многие южные хунны и ухуани передались на сторону сяньби. Китайцы, видя неспособность поставленного ими в Южном Хунну шаньюя Гюйгюйра, арестовали его, но это не поправило дел на фронте. В 167 г. измученное набегами китайское правительство предложило Таншихаю мир на основании "договора мира и родства" и признало за ним титул вана. Таншихай отказался вступить в переговоры. Наконец в 177 г. китайцы решили разбить врага на его территории, и 30-тысячное войско выступило за границу. Сяньби не бежали, они грудью встретили китайский удар, и все три китайские колонны были разбиты наголову. Осенью 177 г. сяньби начисто разграбили Ляоси, а в 178 г. перекинулись в Хэси. От этого поражения Китай долго не мог оправиться. Четыре столетия кочевники безнаказанно хозяйничали в его пределах. Сяньбийские воины IV-VI вв. широко применяли оружие дистанционного (луки, стрелы) и ближнего боя (клинковое, длиннодревковое, комбинированное, ударное короткодревковое оружие), а также защитное вооружение для воинов (панцири, шлемы, дополнительные защитные детали) и боевых коней (изголовья, панцирные попоны). Мощные сложносоставные луки в комплекте со стрелами специализированных форм были основным видом вооружения кочевников в хуннскую эпоху. Сяньбийцы, добившиеся победы над хуннами во многом благодаря наличию широкого арсенала средств ближнего боя, хотя и продолжили развитие средств дистанционного боя, все же отдавали предпочтение древковому и клинковому оружию. Судя по изображениям, тяжеловооруженные всадники IV-V вв., использовавшие богатый оружейный арсенал, почти не применяли луков и стрел. В течение этих двух столетий лук и стрелы оставались почти исключительно оружием легковооруженной и средневооруженной конницы, пеших и спешенных воинов. И только с конца V в. лук и стрелы вновь вошли в состав комплекса вооружения конных латников, расширив их функциональное назначение на поле боя. Кроме конных латников, в этот период луками были вооружены воины легкой и средней конницы, а также легковооруженные китайские пехотинцы. During the Sixteen Kingdoms (304-439) period, the Xianbei founded six kingdoms in China proper, including the Former Yan (281-370), Western Yan (384-394), Later Yan (384-407), Southern Yan (398-410), Western Qin (385-430) and Southern Liang (397-414). Most of them were unified by the Tuoba Xianbei, who established the Northern Wei (386-535), which was the first of the Northern Dynasties (386-581) founded by the Xianbei. In 534, the Northern Wei split into an Eastern Wei (534-550) and a Western Wei (535-556) after an uprising in the steppes of Northern China inhabited by Xianbei and other nomadic peoples. The former evolved into the Northern Qi (550-577), and the latter into the Northern Zhou (557-581), while the Southern Dynasties were pushed to the south of the Yangtze River. In 581, the Prime Minister of Northern Zhou, Yang Jian, founded the Sui Dynasty (581-618). His son, the future emperor Yang Guang, annihilated the Southern Chen (557-589), the last kingdom of the Southern Dynasties, thereby unifying northern and southern China. After the Sui came to an end amidst peasant rebellions and renegade troops, his cousin, Li Shimin, founded the Tang Dynasty (618-907); Li led China to develop into one of the most prosperous states in history. Sui and Tang dynasties were founded by Han Chinese generals who also served the Northern Wei Dynasty. Through these political establishments, the Xianbei who entered China were largely merged with the Han, examples such as the wife of Emperor Gaozu of Tang, Duchess Dou and Emperor Taizong of Tang's (Li Shimin's) wife, Empress Zhangsun, both have Xianbei ancestries, while those who remained behind in the northern grassland emerged as later powers to rule over China. Sien-Pi'lerin en namlı hükümdarları 2'nci yüzyılın ortalarından 181 yılına kadar tahtta kalmış Tan Şıhuay (檀石槐 tán shíhuái, 136-181) olmuştur. Tan Şıhuay kuzey Hiung-nu'ları mağlub etmeyi başarmış ve topraklarını İli nehrine kadar genişletmiştir. Çok kez (158 yılında güney Hiung-nu'ları ile birlikte) Çin Seddi'ni aşmıştır. Oğulları ve yeğenleri kendi yerini tutamamış ve böylece Sien-Pi konfederasyonu 233 yılında dağılmışdır. Sien-Pi'lerin bir bölümü Liaotung (遼東)'dan Henan'a doğru hareket etmiş ve orada Han Tsun (Murong Jun (慕容皝 mùróng huàng, ?-360) komutası altında 352 yılında güney Hiung-nu'ları mağlup etmiştir. Orada kurdukları Yan Hanedanları (Çian Yan ve Hou Yan) fazla ayakta duramamış ve 370 yılında aynı kendileri gibi kısa ömürlü Çian Çin (前秦) hanedanını kuran tibetli Di kavminden Fu Jian (苻健)'a yenik düşmüştür. Ancak 16 yıl sonra 386 yılında bu bölgede Tabgaçlar (Tuoba) Tuoba Gui (拓跋珪) Kuzey Vey Hanedanı'nı kurmuştur. Tabgaçlar da Sien Pi'lerin zamanında bir Sien-Pi boyuydu. The professionals found some ruins of towers outside the city walls, it is believed that the function of these structures was to help protect the king when he was outside the wall. They localised sites of tombs of near these ruined towers, but these remain unexcavated. The most important findings were of the seals of Southern Hun kings and /or officials, that were unearthed near Tongwancheng, in Yulin, and other locations in the Ordos regions and Shaanxi province. One was discovered in Loyang, which was at one time the part of the Southern Hun Empire.7 These items are significant because they show that while the Southern Huns used Chinese signs, the language of seals was Hun. Uchiraltu, Inner Mongolian expert read the inscriptions and reconstructed some Hun administrative titles, that were recorded in the Chinese chronicles as well. Sand, soil and water were mixed, yielding a strong building material, which is known as “white earth". Probably, inside the city wood was another important building material. We can observe traces of beams on the sides of the palace and some watchtowers. The investigations of the Chinese archaeologists revealed that the city had been divided into two main partan outer segment and an inner one. Additionally the inner city was further subdivided into western and eastern sections. The western segment contains remnants of a palace, the houses of officers and other leaders, and various governmental offices. South of the palace two ruined towers can be found, one of which was a drum tower, and other a bell tower. Together these towers performed a very important function: providing information to the habitants. The Chang’an Tower stood in the centre of the western section, guarding the road to Chang’an, the ancient Chinese capital, that was once part of the Da Xia Kingdom. The eastern part was the industrial and commercial centre and some houses remain in good condition. In some ways, these houses differed from the houses of nobles. While a noble house have had two or more rooms, and the “garden" in front of it, the house of an ordinary family would have had only two rooms and usually no “garden". Considering the more ten-thousand inhabitants of the city there are only few houses remained. so, it is likely that “temporary" houses such as tents (yurts) or wooden houses existed inside and outside the city. However, the arrangement of the houses were much the same: like the yurts of the nomadic people who moved mainly through Mongolia and Tibet, as Hou stated,13 and the typologies that developed in early cities in Mongolia, the central point of these houses was the fireplaces. The smoke was lead through an aperture in the ceiling, providing a secure and liveable home for the inhabitants. Сяньби использовали выработанную сюнну стратегию внешней границы, а именно: жестокие набеги с целью грабежа и устрашения ханьского двора, чередование войны и мира для увеличения выплат и расширения торговли, отказ от оккупации земель империи Хань. Однако в том, как эта политика осуществлялась сяньбийцами, было и существенное отличие. Шаньюй сюнну использовал набеги как средство для достижения новых, более выгодных условий заключения договора. Вслед за набегами в Китай быстро выезжали сюннуские послы с предложениями о мире. Как только заключался выгодный договор, число набегов существенно сокращалось, и общее количество лет мирного сосуществования Китая и сюнну в итоге превышало количество лет войны между ними. Захватившие господство в степи сяньби полагались более на набеги, чем на получение договорных привилегий и выплат, и с Китаем чаще находились в состоянии войны, а не мира. Около 167 г. они даже отвергли выгодное предложение мира со стороны Хань, т. е. сделали то, чего бы никогда не сделали сюнну. Для сяньби набеги сами по себе являлись главной и самой желанной целью: http://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf
  6. В латинизираната си форма Ungari, етнонимът huŋar като наименование на основно-главното прабългарско племе от империята на Атилла, е засвидетелстван върху каменен надпис от 477 г. за германския по произход римски император Одоакър. Той е син на пълководеца, члена на императорския сенат, най-приближения и даже приятеля на Атилла, Едекон; расте в двора на Атилла, безспорно владее и говори неговия роден език и затова знае най-добре какво е самоназванието на основно-главното племе от полиетничната му империя: ANNO DOMINI CCCC LXXVII ODOACER REX RUTHENORUM GEPPIDI GOTHI UNGARI ET HERULI CONTRA ECCLESIAM DEI SEVIENTES BEATUM MAXIMU(M) CUM SOCIIS SUIS QUINQUAGINTA IN HOC SPELEO LATITANTIBUS OB CONFESSIONEM FIDEI TRUCIDATOS PRECIPITARUNT NORICORUM QUOQUE PROVINCIAM FERRO ET IGNI DEMOLITI SUNT. В лето Господне 477 Одоакър, цар на рутените, гепидите, готите, унгарите и херулите, разярен срещу Божията църква, изби и хвърли [от скалите], заради тяхната вяра, блажения Максимус и петдесет от неговите съмишленици, които се криеха в тази пещера, след което с огън и меч опустоши провинция Норикум. Племето на хан Аспарух има самоназвание *Huŋ, мн.ч. Huŋar. На тази основа, в Европа възникват и се образуват имена на градове, народи, държави и лица като Хунг, Хунгвар, hungar, вангар, Hungary, Kun, Кумук, Хунаракерт, Хумара и др. В Средна Азия българските племена и народи поставят началото на Великото преселение на народите. Хионитите и ефталитите секат монети, строят градове, сключват с персите династични бракове. Монетите, които князете на хионитите секат, и съдовете, които им подаряват, се надписват с етнонима Hunug. В Централна Азия китайците дават на българите имена като Hu, Xiongnu, Xunyu и др. Всички те са локално-темпорални варианти в китайските диалекти на прабългарския етноним Huŋ-Huŋar. Етнонимът самозвание *Huŋ на основно-главното прабългарско племе възниква и се образува на основата на индоиранската лекс. *kuŋ „куница“. Поради това, че през втората половина на III хил. пр.н.е. българите афанасиевци в Минусинската котловина се препитават главно като ловци и на това животинче и според индоиранците андроновци са придобили някои негови качества, то те започват да ги наричат kuŋ, т.е. куници. С инфилтрирането на неголяма група индоиранци в местните българи, индоиранската лекс. *kuŋ „куница“ преминава в техния език под формата на лекс. *huŋ „куница“, на основата на която възниква и се развива и тяхното самоназвание *Huŋ, мн.ч. Huŋar [хунгар]. In its Latinized form Ungari, the ethnonym Huŋar, as the name of the main Protobulgarian tribe of the Empire of Attila, is testified on a stone inscription from 477 by the Roman Emperor Odoakar. Khan Asparuh's tribe has the name Huŋ-Huŋar. On this basis, the names of cities, peoples, states and individuals such as Hung, Hungar, hungar, Vangar, Hungary, Kun, Hunnarakert, Humara and others are formed in Europe. In Central Asia, the Bulgarians set the beginning of the Great Migration of the Nations. The Chionites and Ephthalites cut coins, build cities, conclude with the Persians dynastic marriages. The coins that the princes of the Chionites cut down and the vessels they are given are inscribed with the ethnonym Hunug. In Inner Asia, the Chineses gave to the Bulgarians names such as Hu, Xiongnu, Xunyu and others. All they are variants in the Chinese dialects of the Protobulgarian ethnonym Huŋ-Huŋar. The Protobulgarian ethnonym Huŋ is formed on the basis of the Indo-Iranian lexema kuŋ: http://bolgnames.com/Images/Hungar.pdf
  7. Их называли по разному: китайцы звали их хунну/сюнну, из кит. ху ”инородец”, о-кут (огур), полюхан (болгар), пугу (булк), шан-ху; сасанидские персы - туран, торкан, эфталиты; древние армяне - болкар, булх, чены (китайцы), хунны; древние греки и римляне - хунны, скифы, варвары, тюрки, булгары, булгарос, вулгарос, оногуры, уногондуры; арабы - булган, бурджан, сакалиба; будисткие тибетцы и индусы - хуна, уйгуры, но в действительности и в основном это были болгары, которые во всей мировой тюркологической науке хорошо известны больше как булгары, а в современной болгарской науке - как прабългари, рус. праболгары. Не считая тюркутов, которые действительно совершили масштабный по глубине, но все таки единственно и только боевой поход до Крыма, позднеантичные и раннесредневековые болгары по существу являются первыми и единственными тюрками, выходившими на историческую сцену в первой половине ІІ тыс. до Н.Э., и которые на протяжении 10-12 веков мигрировали, распространялись, общались, заселяли и владели многими территориями и народами с Байкала до Балкан и Рейна. Болгары шли во главе Великого Переселения Народов; именно они являются первопричиной воздвижения Великой Китайской Стены; гораздо позднее, вытесняя восточные и западные римляне за Балканские Горы и Средний Дунай, подготовили гибели и участвовали в свержении Римской Империи, а таким образом и в свержении рабовладельческого строя и установления феодального строя в истории всемирного человечества. Еще до конца ІV тыс. до н.э. прото-тюрки европеоиды с монголоидной примесью на севере Саяно-Алтая разделились на огуро-тюркскую - ре-языковую ветви, с одной стороны, и с другой стороны - на огузо-тюркскую, зе-языковую ветви, где находятся будущие огузы, кыпчаки, уйгуры, карлуки. Первую ветвь, с внутренней точки зрения, нужно назвать булгарской (Bulgarian), а археологическим экспонентом булгарской ветви является Афанасьевская Культура. С течением времени булгарские племена консолидировались в Минусинской Котловине, именно которая область является и прародиной булгар (Bulgars) вообще и в частности болгар (Bolgars) - хунну/сюнну, туран, волжские, кавказские, кубанские, приднепровские, анатолийские, придунайские, македонские, трансильванские, панонские и др. В Минусинской Котловине ближайшими соседями булгаров были прото-огузо-тюрки, индоиранцы, небольшая группа из которых с течение времени инкорпорировалась в булгаров, а позднее – восточные иранцы, потом усуны, монголы, тунгусо-манджуры, финно-угры, кыпчаки, кит. динлин, китайцы, тохары, кит. юечжи и др. Индоиранцы Андроновской Культуры до конца ІІІ тыс. до н.э. приручили коня и таким образом совершили первую и важнейшую в истории человечества революцию, а болгары афанасьевцы в Минусинской Котловине были первыми, воспринявшими и позднее передавшими его и другим народам. В своей прародине булгары были в основном скотоводами номадами, но дополнительно-подсобно занимались и землепашеством и по археологическим данным, еще в Бронзовой Эпохе к концу ІІІ и началу ІІ тыс. до н.э. они жнали бронзовыми серпами; строили и жили в постоянных деревянных домах, а во время выведения скота на яйлу пользовались и переносимыми шатрами, т.е. юртами; хоронили своих мертвых с вырисованными гипсовыми масками на лицах в гробах, болг. ковчег, раскрашенных росьписью; строили храмы и святилища со скульптурами и рисунками; долбили на каменных скалах изображения людей и животных; делали каменные фигуры с изображениями людей и животных. К середине І тыс. до н.э., на северозападе и севере Китая булгары (Bulgars) уже чувствительно дифференцировались в три сравнительно различные и самостоятельные группы племен: -авары, кит. ухуань, жуан-жуан; -болгары (Bоlgars), кит. Poliuhan/Buliuhan/Bulugen, в том числе, и племя по имени булк, кит. поуку/пугу/боху, а так-же и сабиры, кит. сяньби; -хазары, кит. хэсе/кэса/коса. В начале прошлого столетия думали, что в Поздней Античности и Раннем Средневековии, на Кавказе, в Анатолии и в Европе, не имея в виду родственных им аварских и хазарских племен, только болгарских племен насчитывало около десяти и их называли пятьнадцатью именами, но сейчас уже „По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты).“ (проф. Егоров). При том, только на Кавказе, в 6-ом веке формировались три сравнительно обособленные и самостоятельные племенные объединения - купи-болгар, кучи-болгар и чавдар-болгар (Хоренаци), к одному из которых принадлежало и племя оногуров, самоназвание которых хунк, мн.ч. хунгар, а аланское по происхождению имя которых ванандур/уногондур, и из которых происходят собственно и дунайские болгары. Българите се появяват откъм Алтай на Монголското плато през 2.205 г. пр.н.е. и така те излизат на историческата сцена най-малко преди 40 века. От тогава, а и по-късно, китайците им дават такива имена като Buluoji 部洛稽 ba-rhāk-kīj, bo-lhāk-kiej, b'uo-lak-kiei, Poliuhan, Bulugen, Pugu, Bohu, Hu 胡 „чужденец; варвар“, рус. „инородец; дальний народ“, Xiongnu or Hsiung-nu (Chinese: 匈奴, Сюйню (Xunyu) 獯 粥, Jie (Цзэ в Русской транскрипции) 桀 (pronounced Chie, roost), Цзе 羯, Сюнну (Xiongnu) 匈奴, Хуню (Hunyu) 荤 粥 χịən/χịuən-tịok/tśịuk, Сянюн (Xianyun) 猃 狁: glịam/lịam-zịwən/ịuĕn и редица още други: Как пишет Ф. Хиртц, под этим именем или его различных вариантах выступал в истории Китая один и тот же народ с названием гунны или гунну. Император Китая Хан-ти в 2700 году д.н.э. воевал против них, которых китайцы называли тогда гун-ю. Позднее они стали их называть как гиен-юнь, затем уже в 3-ем столетии д.н.э. начали употреблять название гиен-ну. Корень Гуни или Кун затем будет встречаться в различных сочетаниях для древних предшественников Аттилы [Паркер 2010, 81-82]. The Xiongnu or Hsiung-nu (Chinese: 匈奴; Old Chinese reconstructed IPA: qʰoŋ naː) were an ancient nomadic-based people who formed a state or confederation located north of China. Most of the information on the Xiongnu comes from Chinese sources and what little is known of their titles and names comes from Chinese transliterations of their language. Сhinese sources from the 3rd century BC report them as having created an empire under Modu Chanyu, the supreme leader after 209 BC. This empire stretched beyond the borders of modern-day Mongolia. After defeating the previously dominant Yuezhi in the 2nd century BC, Xiongnu became a dominant power on the steppes of central and eastern Asia. They were active in regions of what is now southern Siberia, Mongolia, Southern Mongolia, Gansu and Xinjiang. Relations between early Chinese dynasties and the Xiongnu were complex, with repeated periods of military conflict and intrigue alternating with exchanges of tribute, trade, and marriage treaties [Xiongnu 2014, 1-13]. I imagine that all Turcologists accept Professor Pritsak’s contentions in his recent book Die Bulgarischen Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren (Wiesbaden, 1955), that the Hsiung-nu of the Chinese histories were, broadly speaking, the ancestors of the European Huns, and the European Huns the ancestors of the Protobulgars. This does not of course necessarily imply that the Hsiung-nu, the Huns and the Protobulgars were pure and homogeneous racial groups and that no additional Turkish or foreign elements were incorporated in these peoples in the course of their long wanderings, or even that they necessarily retained their original language, subject of course to inevitable wear and tear; but there is a very strong presumption amounting almost to certainly that modern Chuvash is a direct descendant of ancient Bulgar; Bulgar, in its turn, a later form of the language of the Hsiung-nu [Clauson 2014, 178-179]. Ligeti'nin bu itirazına şöyle yanıt verilebilir: Bir kez *l-ş değişmesi bütün lehçelerde meydana gelmiş değildir. Bu değişme yalnızca Ana Türkçede olmuş, batıda konuşulan Kuban, Tuna ve Volga Bulgarcaları ile bugünkü Çuvaşçanın atası olan Bulgarcada *l sesi > lʹye değişmiş ve l¹ ile bir ve aynı olmuştur. Bu nedenle, Doğu Hunca adı verilen Ana Türkçenin konuşulduğu doğu bölgelerinde de *l > ş ses değişmesine uğramamış Ana Bulgarca türünde l- ve r- lehçeleri var olabilir. Kuzey Çinʹde devlet kuran T’opa ya da Tabgaçların dili de büyük bir olasılıkla bir l- ve r- lehçesi idi (bk. Clauson, ‘Türk, Mongol, Tungus’, Asia Major, VIII, s. 116). lʹ > ş ses değişmesinin 4. yüzyıldan önce, örneğin Milat sıralarında gerçekleştiği düşünülüyorsa, 4. yüzyıl başlarında Doğu Huncanın konuşulduğu bölgelerde, özellikle kuzey Çin’de, z- ve ş- lehçeleri yanında Ana Çuvaşça ya da Ana Bulgarca tipinde r- ve l- lehçeleri de var olmuş olabilir (T. Tekin). We would like to point out more prominent evidence for the -r ending in the name Buluoji, which in fact creates a direct correspondence between the names Buluoji and Bulgar/Bular. This is the -n ending in the variants Poluohan/Poliuhan, Buliuhan, Buluojian and Bulugen, attested mostly in personal names. It is well known that Chinese -n was frequently used to transcribe a foreign -r/l [Chen 2014, 3]. In the early sixth century when the Tuoba Wei dynasty disintegrated in the wake of the Six-Garrison Revolt, there appeared in northern China a Hu “Barbarian” group with the name Buluoji (middle Chinese pronunciation b’uo lak-kiei), also known as Jihu. The late Peter Boodberg was the first to identify this ethnonym with that of the Volga and Danube Bulgars[2]. To summarize, the Buluoji/Bulgars of China appear to be a group consisting of the remnants of the Xiongnu confederation that were not absorbed by the succeeding Xianbei conglomerate, with a conspicuous Europoid admixture. Their cultur and linguistic affinity seems mostly Altaic. In addition to their connections and implications beyond China discussed in this essay, the Buluoji also had an enormous impact on Chinese history, political as well as cultural, which went largely unrecognized in the traditional sinocentic historiography. We have already touched upon the Buluoji’s political role. The best example must’be the Six-Garrison Revoltwhich eventually brought down the Tuoba Wei regime. It was first started and led by a person named none other than Poulihan Baling. What may have been neglected even more was the Buluoji’s significant contributions to China’s cultural and religious heritage. For example arguably the most prominent real-life figure in the vast Dunhuang grotto arts the Buddhist monk Liu Sahe who was of well-documented Buluoji ethnicity. But perhaps the least noted case was the author Lu Fayan of the single most important historical treatise on Chinese phonology, namely Qieun. Here the clan name Lu was but the sinified form of Buliugu, yet another variant of the root Buluoji. Even today, one cannot but marvel at the great accomplishments of such a presumably “marginal” “barbarian” group in medieval China [Chen 2014, 1-8]. We submit that the ethnonym Buluoji/Bulgar may serve as the missing link for the change of the primary meaning of the hu designation, which happened to coincide with the appearance of the Zahu in the Northern dynasties. The fact that Buluoji/Bulgar was the last name for the Zahu was not a mere accident. As we have examined earlier, the evolution of the Zahu included the increasing Caucasian elements in the former Xiongnu groups [Chen 2017, 7]. Chinese official historiography of the ancient and early medieval period used two generic designations for «barbarians» to the northwest: Hsiung-nu and Tung Hu. The Tung Hu or «Eastern barbarians» were known from the third century B.C.E., and later developed two branches: the Wu-huan, first mentioned in 78 B.C.E., and the Hsien-pi, documented from 45 C.E. Chinese historical phonology, which is now a precise and reliable discipline [9], allows us to reconstruct the ancient pronunciation of the two designations: these are *ahwar (Avar) for the Wu-huan, and *säbir, säbär (> Sibir, hence Siberia) for the Hsien-pi [Pritsak 2009, 2-3]. During the Sixteen Kingdoms (304-439) period, the Xianbei founded six kingdoms in China proper, including the Former Yan (281-370), Western Yan (384-394), Later Yan (384-407), Southern Yan (398-410), Western Qin (385-430) and Southern Liang (397-414). Most of them were unified by the Tuoba Xianbei, who established the Northern Wei (386-535), which was the first of the Northern Dynasties (386-581) founded by the Xianbei. Sand, soil and water were mixed, yielding a strong building material, which is known as “white earth". Probably, inside the city wood was another important building material. We can observe traces of beams on the sides of the palace and some watchtowers. The investigations of the Chinese archaeologists revealed that the city had been divided into two main partan outer segment and an inner one. Additionally the inner city was further subdivided into western and eastern sections. The western segment contains remnants of a palace, the houses of officers and other leaders, and various governmental offices. South of the palace two ruined towers can be found, one of which was a drum tower, and other a bell tower. Together these towers performed a very important function: providing information to the habitants. Hun imparatoru şehrin içinde duvarları göğe kadar yükselen muhteşem bir saray yaptırmıştı. Sarayın etrafında ise avlanmak için büyük bir orman, balık tutmak için bir göl bulunuyordu. Ayrıca insanların ve arabaların gezinti yapabilmesi için park ve çiçek bahçeleri yapılmıştı. Sarayın içindeki odalar gizli kapılar ve geçitlerle birbirine açılıyordu. Sarayın süslenmesinde Yan Wang-erh ve Pan Yu gibi sanatçılar görevlendirilmişti. Şehir inşasından ayrı olarak Po-po, beş farklı savaş aleti yapılmasını da emretmişti (Onat 1977: 69). Bunların yanısıra yaptırdığı 3 ch’ih 59 tsun 6 uzunluğundaki, ünü tüm ülkeye yayılan “Da Hsia Lung Ch’ueh” 大夏龍雀 adını verdiği kılıcı ile üzeri deve, ejderha gibi altın işleme motiflerle süslü olan devasa davulu da bu yeni şehrin girişine yerleştirdi. T’ung-wan Ch’eng’ın diğer büyük farklılığı ise, Çin kale mimarisinde az rastlanan bir özellik taşımasından kaynaklanmaktadır. Bu unsur dışa doğru çıkık kale burçlarıdır. Burçların dışarıya doğru çıkık olması ve bu burçlardan üç tarafa ok atılabilir olması, kaleyi veya şehir surlarını daha kolay savunulabilir hâle getirmektedir. Ayrıca burçlar arası kurulacak bir çapraz ateş ağıyla savunmayı daha da kolaylaştırmaktaydı. Üstelik bu yüzden sur duvarlarının kalın yapılması gerekmemektedir. İşte savunmaya büyük yararlılık getiren bu özellik Çin sarayları ve kalelerinde pek görülmemektedir. Hun imparatoru Ho-lien Po-po, devletin başında olduğu müddet içinde sadece T’ung-wan Ch’eng değil, birçok şehir inşa ettirmiştir. Bu şehirler Hun Türklerinin yarı yerleşik hayata geçtiklerinin en güzel V. Yüzyıl örnekleri olarak gözükmektedir. Ancak bu örneklerin daha da öncesi veya farklı coğrafyalarda bulunan emsalleri de olmalıdır. Örneğin On Altı Devlet Döneminde (304-439) devlet kurmuş diğer Hun devletleri de Çin topraklarına hükmettikleri dönemde yarı yerleşik hayata geçerek şehirler kurmuş olmalıdırlar. İlerleyen yıllarda yapılacak arkeolojik çalışmalar bu konuyu aydınlatacaktır (Tilla Deniz Baykuzu). In its Latinized form Ungari, the ethnonym Huŋar, as the name of the main Protobulgarian tribe of the Empire of Attila, is testified on a stone inscription from 477 by the Roman Emperor Odoakar. Khan Asparuh's tribe has the name Huŋ-Huŋar. On this basis, the names of cities, peoples, states and individuals such as Hung, Hungar, hungar, Vangar, Hungary, Kun, Hunnarakert, Humara and others are formed in Europe. In Central Asia, the Bulgarians set the beginning of the Great Migration of the Nations. The Chionites and Ephthalites cut coins, build cities, conclude with the Persians dynastic marriages. The coins that the princes of the Chionites cut down and the vessels they are given are inscribed with the ethnonym Hunug. In Inner Asia, the Chineses gave to the Bulgarians names such as Hu, Xiongnu, Xunyu and others. All they are variants in the Chinese dialects of the Protobulgarian ethnonym Huŋ-Huŋar. The Protobulgarian ethnonym Huŋ is formed on the basis of the Indo-Iranian lexema *kuŋ. It has continuants in the Turkic languages and is it also borrowed in the languages of Eastern Europe. So the transcription of the Poem for Pugu, before being written through the means of the Chinese hieroglyphs, fully acquires a certain form, within which it’s lexico-phonetical and grammatical components are being further motivated and proven: Süčig täligar Puguγ tоγuduγar Therefore the Poem for Pugu must be translated in the following manner, which best matches and repeats the logic and the course of the real events: If the commander-in-chief goes to war, The Pugu tribe will be defeated. The Poem for Pugu is the oldest and most precious fully-connected text in Bolgarian language, and by and large in Bulgarian and more generally in Turkic language. That is why it is one of the most powerful and extremely important testimonies and evidences for the Bolgarian origin and the ethnicity of the Inner Asian Xiongnu. Савиро-тобаски по произход и принадлежност са и думи, титли и имена като k'o-po-çėn < *k'âpâkçin „kapı muhafızı, kapıcı“ = T'o-pa *kapagçın; с китайската си по произход основа, pi-tė-çėn < *pyi/b'yi-tik-çin „yazıcı“ = T'o-pa *bıtıgçın; с китайската си по произход основа, hsien-çėn < *ğam-çin „atlı postacı, ulak“ = T'o-pa *d’amçin, camçın = Çağ. Osm. yamçı ay.; hu-lo-çėn < *ğuo-lâk-çin „hükümdarı silâhla donatan, kuşatan görevli, teçhizatçı başı“ = T'o-pa *kurlagçın < *kur+la+g+çın = ET kur „kuşak“, Ana Türkçe *kurla- „kuşandırmak“; ho-la-çėn < *ğat-lât-çin „süvari“ = T'o-pa *hatlagçın = ET atlıg, atlag „atlı, süvari“; muh-kuh-lü (lâkap) „kabak başlı, dazlak“ = T'o-pa *mukur, *mukun ya da *mukulig = Mo. muqur „kör, küt (bıçak vb.); boynuzsuz, kuyruksuz; yuvarlak“; a-çėn < *a-çin „T'opa sarayının mutfak kısmı“ = T'o-pa *aşçın ya da *alçın = ET aşçı и др. [Tekin 2010, 24-32]. БЪЛГАРСКИ НАДПИСИ И ТЕКСТОВЕ BULGARIAN INSCRIPTIONS AND TEXTS Süčig täligar Puguγ tоγuduγar If the commander-in-chief goes to war, The Pugu tribe will be defeated. Hunoq šad jiqüi ačuq hum Купата, от която да се храни князът на племето хунок Šad-e hunog tang Монета на княза на хуног Šad-e hunug tang Монета на княза на хунуг Šad-e hunug tang Монета на княза на хунуг Кendü peyim Dilgü, ókın Dúnheidce orruştu peyim, Und Jassarföllıyum. Bidek yiytdur, ókın Dúnheidce orruştu yiytdur, Und Jassarföllıyum. Самият аз съм Дилгю-бег, Аз съм бегът, който води битка със стрели на Дунхайд, Аз съм от Долен Ясарфьол. Голям юнак е, Той е юнакът, който води битка със стрели на Дунхайд, Аз съм от Долен Ясарфьол. †Βουηλα·ζοαπαν·τєςη·δυγєτοιγη·Βουταоυλ·ζωαπαν·ταγρογη·ητζіγη·ταιςη† Чашата, за която жупан Боила повели, като облицоват, да изпишат, и от която да пие наздраве жупан Ботаул. Kiŋkeg Dengiz jikü käse! Kijü, čox-čox saxyŋil, gür Täŋrig! Блюдото, от което да се храни хан Денгиз! Човече, бой се много от Него, могъщ е Тангра! Вяряхум Тонгре Грешен съм, Тангра! ΟΧΣΙ ΤΖΙΜΑ ΓΙΛΕ Охши, не ходи в града! Варакурек хошти са комкати Ние тръгваме, искам да се причастя! Кърчи билиг ангяжек Гробът на Кърчи, да го поменем! Etil suwı aka turur Kaya tübi kaka turur Balik Telim baka turur Kölünğ takı küşerür. Тече ли си тече Волга река, Бие ли бие тя твърдата скала. Гледа ли гледа към нея град Телим, Чак сърцето ти се разтуптява. Әль-хөкму ли-л-лахи-л-галийи-л-кәбири. Әлбәр оулы Хәлуҗ зерати бү. Вафат болты: тарих җети җүр җермиши җол, мухаррам айхы. Присъда Тя е на Великия Всевишен Аллах. Това гробът е на Хелудж, син на Албар. Датата, на която той се спомина, е месец Мухаррем, 720 година. В Ындея же какъпа чектуръ а учюсьдерь: секишь илирсень ики жител; акичаны ила атарсын алты жетел берь; булара достуръ. А куль коравашь учюзь чяр фуна хубъ, бем фуна хубе сиа; капъкара амьчюкь кичи хошь. Сикиш илиресен ду шитель бересин, сикиш илимесь екъ житель берсен, достур аврат чектур, а сикиш муфут; а любят белых людей. Праздники крестьянскые, ни Велика дни, ни Рожества Христова не ведаю, ни среды, ни пятница не знаю; а промежу есми вер таньгрыдан истремень ол сакласын: "Олло худо, олло акь, олло ты, олло акъберъ, олло рагымъ, олло керимъ, олло рагым елъло, олло карим елло, таньгресень, худосеньсень. Богъ един, тъй царь славы, творець небу и земли". Милостию божиею преидох же три моря. Дигерь худо доно, олло перводигерь дано. Аминь! Смилна рахмам рагим. Олло акьбирь, акши худо, илелло акшь ходо. Иса рух оало, ааликъ солом. http://bolgnames.com/Images/Publications.pdf http://bolgnames.com https://independent.academia.edu/IDobrev http://bolgnames.com/Images/Hungar.pdf http://bolgnames.com//Images/HolyCross.pdf http://bolgnames.com/Images/KhanKubrat.pdf http://bolgnames.com/Images/Kubrat.pdf http://bolgnames.com/Images/CentAsiaBulg.pdf http://bolgnames.com/Images/Dulo.Osmanids_1.pdf http://bolgnames.com/Images/Tamgha.pdf http://bolgnames.com/Images/Tamgha_a.pdf http://bolgnames.com//Images/East.Bolgars.pdf http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf http://bolgnames.com/Images/Xiongnu.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_1.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_2.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf http://turkologiya.org/saylar/2015-4/2015-4-6.pdf https://www.youtube.com/watch?v=d_xugDMtXtU https://www.youtube.com/watch?v=yDw6wp65Rj4
  8. Неоспоримо, но и по-нататъшно потвърждение илюстрация на целия този ономастичен номинативно-семантичен процес е съобщението на Мовсес Хоренаци (410-490), че земята на българите е “във Великата Кавказска планина, в Страната на българите”, което допълнение безспорно трябва да се разбира в смисъл, че “Страната на българите” е в една, неясно колко обширна област на “Великата Кавказска планина”, и същевременно тяхното назоваване като планинци и на Кавказ посредством назв. *вананддор, както повече от сигурно трябва да се възстанови на основата на хазарското изписване без гласни от средата на Х в. в-н-н-три и на персийското изписване от Х в. в-н-н-д-р, от една страна и от друга страна, на чувствително по-ранните влъндур при Мовсес Хоренаци, но олхонтор при Ананий Ширакаци, като същевременно се държи преди всичко сметка за това, че беззвучният съгласен зв. т, както и при гореанализираните случаи с основния фонетичен вариант болкар и нарси туркан, е в действителност източноарменската субституция на първично-изконния съответен звучен съгласен зв. д, потвърдено не само от персийското изписване, но и от наличието му в собствено унгарското название за българите етнм nandor. Завършващата съставка -дор на назв. *вананддор много силно тревожи безметежния сън на епигоно-адептите популяризатори на Нашенеца дори в Презморски страни и техните консултанти университетски преподаватели езиковеди, които, разбира се, изобщо не пропускат случая да демонстрират лингвистична ерудиция, с която несъмнено трябва непременно да респектират аборигените на далечно-тъмните Балкани, и затова формулират някои обобщения дори и на нивото на теоретичната ономастика, които обобщения, както си му е редът, са онагледени чрез “обектно много адекватни” наблюдения върху емпиричен материал от тюркските езици изобщо и от турския език в частност: …the -dur suffix is thought to represent turkic "dur" = "stay", as in bayIndur (a turkmen tribe). names in the imperative are common in turkic. in osman turkish one even has "yeter" (enough, a girls name, after a succession of daughters) [Discussions in sci.lang 1999, подчерт. И.Д.]. По този начин се оказва, че консултантите университетски преподаватели езиковеди от Презморски страни не само са много лошо информирани и очевидно не знаят нищо, както за Присъствието на osman turks по българските земи, така също и за общата ни понастоящем граница, което очевидно-безспорно като цяло е достатъчно добро условие предпоставка, за да могат българските езиковеди тюрколози да владеят и познават научно турския език, както никой друг по Света, но тези консултанти, изглежда така е прието и всеобщо разпространено при тях, ни и силно подценяват, дори и не подозирайки, че и ние българските езиковеди сме достатъчно школувано-грамотни логически, за да мислим и разсъждаваме къде по-последователно-задълбочено от тях и на двете нива на абстракция, именно поради което и най-отговорно-безпардонно им заявяваме, че те са много-много далеко от Истината, защото тъкмо в тюркските езици образуването на собствени имена от повелителна форма на глагола е само много рядко изключение, а не правило, видно от достатъчно подробно-обширното ни специално проучване по въпроса [Добрев 2001], това на теоретико-методологично ниво от една страна и от друга страна, в един максимално конкретен план повелителната форма на никой глагол по Света, в никакъв случай и за нищо на Света няма да се превърне и да заеме мястото на словообразувателен суфикс, а ако това все пак стане, то това вече изобщо не е предишната повелителна форма на глагола, а обикновен словообразувателен елемент!!! Всъщност и в действителност завършващата съставка -дор на назв. *вананддор очевидно-безспорно е субстантивен словообразувателен суфикс от морфологичната структура на историческите кавказски източноирански езици, западноиранско съответствие на който според нас е ранно-средноперсийският суф. -dār, със словообразувателното знач. “лице, което стои отгоре или се намира върху предмета, обозначен посредством основата”, както е например при късно-средноперсийската лекс. šahryār “государь, властитель”, образувана чрез по-късната форма на ранно-средноперсийският суф. -dār - суф. -yār от сщим šahr “город”, но в словообразувателен план изобщо не е нищо по-различно и иранското, най-вероятно не средно-, а новоперсийското по произход тур. dizdar “управител на крепост; градоначалник”, основата на което безспорно е малко по-горе по-пълно приведеното иран. *daēza “стена-крепост” и липсата на което в много напразно претенциозния турски етимологичен речник на нашенския по произход турски проф. Хасан Ерен изобщо не бива да учудва, защото каква по-добра компания за Излишната Претенция от Великото Невежество [вж. и срв. Основы иранского языкознания 1982, 220-221; ~*~1981, 71-72, срв. Eren]. Според нас първата съставка *вананд на назв. *вананддор е кавказо-източноиранската по принцип и почти равновероятно аланската, или сарматската, или пък масагетската в частност лексема нарицателно съществително име със знач. “планина”, доказателство за което е нейната голяма фонетична близост до пуштунското нарсиبند б/ванд, дадено в долупосочения речник само със значението “хребет”, но доколкото оронимията на Афганистан се изгражда на основата предимно на тази лексема и точно тук са например такива планински имена като Band-e Bābā, Badamband Gora, Band-e Fars, Gory Gavand, Gora Kasurakvand, задължително трябва да се приеме, че тя има и знач. “планина”, срв. западноиранското кюрд. ban “гора”, bandev “вершина”, banî “гора; холм, возвышеность” [КрдРСл, 60; ПушРСл, 129; AfgPlNm]. Тази голяма фонетична близост между кавказо-източноиранската и пуштунската лексеми е възможна, разбира се, отново благодарение на общата и за двете думи източноиранска историко-лингвистична основа, като разликата от звукосъчетанието -ан- трябва да се обясни или със специфично-собствено вътрешноиранско развитие или пък не по-малко вероятно с вътрешно-кавказски контактолингвистични предпоставки и фактори, но така или иначе значението на това производно нарицателно съществително име вече очевидно-безспорно трябва да е “планинци” и именно то е онази семантична основа, върху която възниква и се развива и знач. “българи”. Допълнителен, но не по-маловажен аргумент в полза на миналото наличие на лекс. *вананд “планина” в кавказските източноирански езици е неоспоримият факт, че в Древна Армения наистина има област Вананд, по-стара форма като че ли Зараванд [АрмАтл, 103], но наименованието на която хорнм Вананд, трябва да е генетична основа и на прозв Вананд на хана на тамошните вече покръстени българи, наречени Влъндур Вунд, още и Ванандци, който хан е известен още и като княз Ванандски, велик нахарар, това трябва да е като стб. велик жупан, а може би праб. олгу-таркан (?), по време на цар Тигран (338-350) на име като че ли Артаван, а така също и на военачалник от като че ли вече включващата покръстили се непосредствено преди бойните действия българи арменска войска през 450 г., на име Татул Ванандаци, евентуалното фонетично, но все още не и генетико-историческо и структурно-семантическо тъждество на личното име на когото с българското млим Татул обаче изобщо не е задължителното “достатъчно основание” за нуждаещото се от много сериозно доказателство експликация чрез прецизно-многостранно специално-индивидуално проучване, малко преждевременното и излишно категорично твърдение на нашенците петърдобревци, че тук наистина става дума за българи и български по произход военачалник [вж. и срв. ПИБИс, 25-30]. Други арменски местни имена, образувани на основата на източноиранското по произход нарси б/ванд, безспорно са ойкнм Vanaddzor, втората съставка на което е арменската дума наименование за планина и затова значението на генетичната основа на това селищно име трябва да бъде “планината Ванад”, а самото назв. Ванад пък съгласно принципите на ономатизацията, възникването и образуването на собствени имена, очевидно-безспорно има за апелатив нарси *ванад “планина”, ономастична аналогия на което по друго време и на друго място е например българският ороним Балкан, апелативът на който освен това нарси балкан “планина” е и запазен и се употребява дори и в съвременния български език; оронм Багребанд [АрмАтл] с неясна първа съставка, може би по-ранно съответствие на бълг. багра(?), но доколкото Името е планинско название, очевидно няма основание в неговата втора съставка да не се види тъкмо изтир. банд “планина”; Burvand [ArmPlNm], първата съставка на което най-вероятно е източноиранското по принцип и алано-осетинското в частност прим būr/bоr, от иран. *bаura “желтый; каштановый, рыжий; серый, бурый; гнедой; коричневый” [вж. и срв. Абаев-1, 271-272; ЭСИЯз-2, 152], по силата на което и значението на омонимичното адективно-субстантивно словосъчетание генетична основа на Името се очертава като “тъмносива планина”, без да е изключено, разбира се, тази дума да е собствено кавказо-източноиранският паралел на гореприведеното и генетико-исторически пояснено кирг. bor “хълм, височина”, също и на прим *пар “висок-голям”, което лежи в основата на пак по-горе приведения арменски ойкнм Партез, и тогава изходната за Името семантика на омонимичното адективно-субстантивно словосъчетание трябва да има вида “голяма/висока планина”. Източноиранското по произход нарси б/ванд “планина” е градивен елемент в структурата на генетичната основа и на някои азербайджански имена като ойкнм Hocavand [ходжа-ванд], оронм Hoсavand Dağı [AzerPlNm], първата съставка в които, по номинативносемантически съображения, надали е от заетото през турския и в българския език, персийското по произход сщим ходжа, а по-скоро общтюрк. коджа “голям-висок; стар”, така че резултативната семантика на съответното омонимично адективно-субстантивно словосъчетание трябва отново да има вида “голяма/висока планина”, което в никакъв случай не може да се счита за нагласено или пресилено, защото според нас, по силата на това, че се забелязва по-често, ако не и винаги, голямото и великото, Светът е пълен само с големи и високи планини и една от тях безспорно е например и Стара планина, с предишно название Матор[#е Гор[#, първата съставка на което е със същата адективна семантика и на която основа се изгражда и по-късното турско по генетична основа назв Коджабалкан. Същата източноиранска дума, нарси б/ванд “планина” безспорно е налице и в персийските оронм Balaband, с първично значение на омонимичното словосъчетание пак “висока-голяма планина”, Kuh-e Hezar Band – Планината “Хиляда планини”, т.е. “много, безброй планини”(?), Kuh-e Hasanivand – Планината “Хасанова(?) планина” [IranPlNm], а така също тъкмо лекс. банд “планина” най-вероятно лежи в основата и на пренесеното от турския език в българския език перс. دربند [дäрбäнд] “узкий горный проход; ущелье, каньон” [ПРСл-1, 617], възникнало и образувано очевидно-безспорно на основата на класическия персийски изафет *дäр-и бäнд, първата съставка на което има знач. “врата”, така че изходно-първичното значение тук е “планинска врата”, и заето, разбира се, и в турския език, където има вида derbent, нелепите измислици върху което пък в турския етимологичен речник надали може да имат равни на себе си [Eren, 109]. При това положение вече наистина може да се приеме и твърди, че източноиранското нарси *вананд със знач. “планина” е заето и се употребява и в староарменския език, като именно от него с помощта основно и главно, не на патронимичния, а на много по-продуктивния локален семантичен признак на иначе многозначната наставка -çi [-ци], с позиционно-фонетичен вариант -аçi [-аци], е образувано пак нарси *ванандци със знач. “планинец”, нееднократната употреба на което като наименование на отделно-индивидуална българска група го превръща в собственото име или названието етнм *ванандци, на основата на който пък израства и се образува и прозвището на техния княз във вида Ванандци/Ванандаци, а от тук пък се образува и родовото им название под формата на генм Ванандци. В тази ономатизационна верига са възможни и някои размествания, ако генонимът например се образува директно на основата на етнонима, а князът получи прозвището си с оглед на генонима, но въпреки и независимо от това очевидно-безспорно българите и на Кавказ са назовани планинци и главно условие предпоставка за това безспорно е известният пак от Мовсес Хоренаци факт, че “хора от рода на Ванандците” “се укрепили в своите гористи планини и в скалистите клисури на Тайк” [вж. и срв. Туманян 1971, 143; ПИБИс, 27]. Независимо от това източноиранското производно нарси *вананддор безспорно-очевидно е генетична основа на източноиранския по произход и структура късноантичен и ранносредновековен кавказоболгарски етнм *вананддор и това нарицателно съществително име си има и носи едно напълно нормално-човешко значение, чуждо-далечно на всякакви кодове, божества и съзвездия, уродливо деформираната конкретизация и представяне на което основно положение като цяло чрез изобщо абсурдно-парадоксалното и затова и направо смехотворното обобщително заключение в смисъл, че Ахура Мазда групира неподвижните звезди в 12 съзвездия и им назначава управители за всяка посока, като специално “Вананд (Вега) царувал на запад”, откъдето и въпросното име трябва да “е означавало буквално “западняци” спрямо източните българи в Тарим и Бактрия (П. Голийски), не е нищо повече от поредното доказателство до какви мащаби на глупостта може да се стигне по пътя на твърдо-убедено прокарваната и налагана понастоящем от страна на Новата генерация на Новия прочит на най-ранната българска история легендо-митологизация на родната ни Прабългаристика. Жалко и тъжно!!! Но не само това и толкова, защото точно такова, “планинско” наименование на българите на Кавказ е и лишеното от всякакво внимание от страна дори и на най-младите и следователно, за съжаление, най-интелигентни, при това макар и за малко наши студенти, епигоно-адепти на П. Добрев (П. Голийски), назв. олхонтор, засвидетелствувано пак при Ананий Ширакаци, както вече се посочи, и първата съставка на което нарси *олхон, почти сигурно, понеже много години вече ние работим по този въпрос [Добрев 1989; ~*~1999; Dobrev 2006], е тукашната местно-времева и националноезикова разновидност на българското нарси балкан, и което в никакъв случай не може да се дели от пак староарменските народностни названия етнм аlhon и valhon [AshMap]. И най-после напълно вероятно тъкмо на основата на назв. *вананддор, по пътя на лабиализацията на гласния зв. а в местен източноирански диалект, придружена от по-силна назализация на първия съгласен зв. н и по-следващо разлагане на назалния звук с вмъкване на гласния зв. о, е образувано и известното от гръцките извори българско племенно название етнм уногундури, което при това положение, колкото и да прилича или да е близко (D. Dimitrov), вече няма как да има нещо общо с етнм оногури, не като функция, разбира се, а като генетико-исторически зададена най-напред лексикална единица генетична основа на възникналото и образувано на нейна основа собствено име етноним, да не говорим за това, че при Мовсес Каланкатуаци някаква етническа група е наречена балканци и само задължителната за етимологията предпазливост ни възпира от едно прибързано и много рисковано предварително допускане предположение, че значението на генетичната основа и на този етноним е “планина”, което може и трябва да се потвърди или отхвърли единствено отново чрез специално-индивидуално етимологично проучване [вж. и срв. Артамонов 1962, 168-169; Голийски 2004, 39-42; Симеонов 1981, 5-7,9-10; Dimitrov 2004, 4-5,10; Stamatov 2004, 8-18; ПИБИс-1, 21]: http://bolgnames.com/Images/Bolgar.pdf
  9. Библиография огромная, бывает, может быть у Кызласова или это: Кычанов 2018 - История приграничных с Китаем древних и средневековых государств (от гуннов)
  10. А у вас неучтивое отношение к собеседнику наследственное или вторично придобитое? Както много добре проличава от квболг Абит и хаз. Parsbit, спирантизацията или промяната b-v е звуково преобразуване, присъщо по-скоро на дунавскоболгарския, но като че ли не и на кавказскоболгарския и хазарските езици и в това отношение тази спирантизация е негова съществена структурнотипологическа черта особеност на фонетично равнище, която го свързва и обединява с източноиранските, древния скитски и съвременния осетински език, които пък от своя страна, по линията на беззвучната спирантизация p-f образуват ярко очертан и специфичен фонетичен тип сред всички останали ирански езици [вж. Основы иранского языкознания 1979, 332]. Тази промяна се наблюдава и при други прабългарски думи собствени и нарицателни имена като например бълг. апл шавар “вид блатна тръстика”, който ние вече имахме възможност да проучим по-подробно и да докажем като лексема компонент на прабългарския суперстрат в българския език и който тук лежи в основата на редица хидроними и ойконими като хдрнм Шаварна (Севл), Шиварна (Самк), ойкнм Шаварна (Пл, ХV в.), Шаварна (Севл, 1877), миктп Шаварна, хдрнм Шаварна гьол (ГОр) и др. [Добрев 1996, 141; Ангелова-Атанасова 1996, 436]. Въпросната фонетична промяна е налице също и при срвек. арм. ойкнм Šawarnahoł - село в Армения, възможно и в кантона Bałkh, за който има податки и в писмените извори, че по тези места са се заселвали прабългари [Армянская география 1877, 70; Стаматов 1997, 56-57], но който ойконим засега се представя като собствено арменско по произход местно име [Капанцян 1975, 151]: http://bolgnames.com/Images/Avitohol.pdf
  11. Сабири, кит. Сяньби-Эфталиты-Ак-хун-булгарские сабиры, Taɣbač, табгач, кит. тоба - ветвь сабиров, Taɣbač из булг. Taɣ- „гора“, суф. -bač т.е. „горец“; Halaç-Kalaş: Българският етноним сабир възниква и се образува в Минусинската котловина още преди началото на II хил. пр.н.е. на основата на индир. *sap- „седем“, от което със запазен вокализъм и атрибутивния суфикс -ta са стинд. saptá и авест. hapta и към което е прибавено пак индир. *är „мъж; род“, така че апелативът на етнонима *sap-är придобива значението „седемте рода“. Впоследствие втората съставка на композитата започва да контаминира с българския множествен суф. -ir, който я констелира, т.е. наслагва се върху нея и така се получава обликът *sap-ir. Гласната от суфикса озвучава предходната беззвучна съгласна, в резултат на което се стига до формата *sabir. Потвърждение на тази етимология е калкирането в по-ново време и в Средна Азия на сабирския вече етним sabir в болг. данту от *дäнту „седем“ и от друга страна, в западноиранското по произход ефталит като наименование на същия етнос, вж. срперс. haft, кит. Yada (Hephthalite Empire) или Yen-tai-i-li-t'o < *Yeptailitha, I-ta, I-t'ien [Enoki 2017, 4-14] (А. Малявкин), където крайното -t е не въобще иранско (É. Vaissière), а согдийско [вж. Основы иранского языкознания 1981, 422-427], и в още по-ново време, но вече в Източна Европа, пак в болг. *денту могер, на основата на което се образува етним Dentumoger, запазен в унгарските средновековни хроники като собствено унгарско наименование на племето оногури. The Tuoba 拓跋 (Taghbach, Taɣbač, in Europe known in the inverted form Tabghach, Tabɣač) were a branch of the steppe federation of the Xianbei 鮮卑, and their rulers used the name of the tribal group as their family name. The ruling family founded the Northern Wei dynasty 北魏 (386-534, also called Later Wei dynasty 後魏) that ruled over more than hundred years over northern China. 4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну: (12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie]. Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син" [Тайшан 2012, 24]. Chinese official historiography of the ancient and early medieval period used two generic designations for «barbarians» to the northwest: Hsiung-nu and Tung Hu. The Tung Hu or «Eastern barbarians» were known from the third century B.C.E., and later developed two branches: the Wu-huan, first mentioned in 78 B.C.E., and the Hsien-pi, documented from 45 C.E. Chinese historical phonology, which is now a precise and reliable discipline [9], allows us to reconstruct the ancient pronunciation of the two designations: these are *ahwar (Avar) for the Wu-huan, and *säbir, säbär (> Sibir, hence Siberia) for the Hsien-pi [10] [Pritsak 2009, 2-3]. ...and the Proto-Mongolian Säbirs (Hsien-pi = Σάβιροι) [Pritsak 2013, 9-10]. Doğu Avrupa'ya gelmiş Ogur boylarından Sabirler önemli bir yer tutmaktadır. Bunların adı Orta Asya’da yaşadıkları zaman Çin kroniklerinde kaydedilmiştir. Uzmanlar Çin kroniklerinde Syanbi (hianbi, śjä-bi) biçiminde kaydedilmiş etnonimi Bizans kaynaklarındaki σαβιρ biçimiyle aynı olduğunu düşünmektedirler [Yegorov 2014, 4640]. The Tavgaç, the earliest tribe known to have spoken an l/r Turkish, were “descendants” of the Hsien-pei. It is possible therefore that the earliest l/r language developed its peculiarities, if not when the Hsien-pei cut themselves off from the rest in the third century B.C., at an even earlier period when the Tung Hu were living somewhat isolated from the rest. Be that as it may, it is reasonably clear that by the fifth century A.D. and probably some centuries earlier there were two Turkish languages, an early “standard” language, for which it would be more prudent not to suggest a name, since there are so many possibilities, and an l/r language which for want of a better name we can call Hsien-pei or Tavgaç [Clauson 2017, 22-24]. Савиро-тобаски по произход и принадлежност са и думи, титли и имена като k’o-po-çėn < *k’âpâkçin „kapı muhafızı, kapıcı“ = T’o-pa *kapagçın; с китайската си по произход основа, pi-tė-çėn < *pyi/b’yi-tik-çin „yazıcı“ = T’o-pa *bıtıgçın; с китайската си по произход основа, hsien-çėn < *ğam-çin „atlı postacı, ulak“ = T’o-pa *d’amçin, camçın = Çağ. Osm. yamçı ay.; hu-lo-çėn < *ğuo-lâk-çin „hükümdarı silâhla donatan, kuşatan görevli, teçhizatçı başı“ = T’o-pa *kurlagçın < *kur+la+g+çın = ET kur „kuşak“, Ana Türkçe *kurla- „kuşandırmak“; ho-la-çėn < *ğat-lât-çin „süvari“ = T’o-pa *hatlagçın = ET atlıg, atlag „atlı, süvari“; muh-kuh-lü (lâkap) „kabak başlı, dazlak“ = T’o-pa *mukur, *mukun ya da *mukulig = Mo. muqur „kör, küt (bıçak vb.); boynuzsuz, kuyruksuz; yuvarlak“; a-çėn < *a-çin „T’opa sarayının mutfak kısmı“ = T’o-pa *aşçın ya da *alçın = ET aşçı и др. [Tekin 2010, 24-32]: http://bolgnames.com/Images/CentAsiaBulg.pdf http://bolgnames.com/Images/Xiongnu.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf http://turkologiya.org/saylar/2015-4/2015-4-6.pdf
  12. Другото голямо и могъщо българско племе и съответно военно-племенно обединение през тази епоха на територията на Централна Азия са аварите, кит. ухуань, жуан-жуан и др., които пък са вторият голям клон на племенното обединение дунху. Китайският етним ухуань 乌桓 няма нищо общо с монголските езици и по-специално с монг. улаган, както и не произлиза от името на едноименна планина (В. Таскин), а точно обратното. Тъкмо за това българско племе в „научната литература“ може да се попадне и на словосъчинения с не особено ясен литературно-публицистичен жанр, при който „сходството на езиците“ не играе изобщо никаква роля. Апотеозът тук е, че и това българско племе го постига напълно заслужената му съдба - да погине и да изчезне (Л. Гумилев), при това без изобщо да се държи сметка за това, че именно то, чак до средата на IХ в. ще тормози още редица други народи като согди, тюркути, перси, българи, гърци, франки и др., докато сабирите специално са жертва на една чисто „лингвистична грешка“ (Sic!). Всъщност и това българско племе е в основата на редица племенни обединения, които основават даже и собствени държави и които през един сравнително продължително период от време не само противостоят или враждуват с китайците, но си и сътрудничат с тях, като заимстват редица елементи от тяхната административно-политическа организация (Ö. İzgi). И все пак, най-голямата и силна тяхна държава е централноевропейският аварски хаганат (562-803). От това време са и долупоместените, сравнително малко на брой и не особено художествено, пък даже и направо грубо изработени златни и други метални изделия [Bálint 2014; Balogh, Wicker 2017], подобно на долупоместения като първи артефакт, който се представя за аварска корона от Унгария. Независимо от всичко това, най-често срещаното мнение и в този случай е, че аварите най-общо или пък техният основен дял табгачите в частност са монголи по произход (Э. Дашибалов; P. Golden): ttp://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf - стр. 1055 и след. Еще до конца ІV тыс. до н.э. прото-тюрки европеоиды с монголоидной примесью на севере Саяно-Алтая разделились на огуро-тюркскую - ре-языковую ветви, с одной стороны, и с другой стороны - на огузо-тюркскую, зе-языковую ветви, где находятся будущие огузы, кыпчаки, уйгуры, карлуки. Первую ветвь, с внутренней точки зрения, нужно назвать булгарской (Bulgarian), а археологическим экспонентом булгарской ветви является Афанасьевская Культура, позднейшим приемником и продолжителем которой является Карасукская культура. К середине І тыс. до н.э., на северозападе и севере Китая булгары (Bulgars) уже чувствительно дифференцировались в три сравнительно различные и самостоятельные группы племен: -авары, кит. ухуань, жуан-жуан; -болгары (Bоlgars), кит. Poliuhan/Buliuhan/Bulugen (проф. Chen), в том числе, и племя по имени булк, кит. поуку/пугу/боху, а так-же и сабиры, кит. сяньби; -хазары, кит. хэсе/кэса: http://bolgnames.com/Images/Principles.pdf И това българско племе е в основата на редица племенни обединения, които основават даже и собствени държави и които през един сравнително продължително период от време не само противостоят или враждуват с китайците, но си и сътрудничат с тях, като заимстват редица елементи от тяхната административно-политическа организация. Най-голямата и силна тяхна държава е централноевропейският аварски хаганат (562-803). Происхождение жужанского народа было несколько своеобразным… Общим у них было не происхождение, не язык, не вероисповедание, а судьба, обрекшая их на нищенское существование; и она-то властно принуждала их организовываться». Объединителем этого разрозненного сборища людей стал некто Югюлюй, бывший в своё время рабом, а затем приговорённый к смертной казни около 350 года н.э. бежавший в степь и сумевший сплотить вокруг себя, казалось, несплотимых в обычной жизни людей, но которых, как мы уже сказали, борьба за жизнь вынуждала объединяться. Благодаря своему простому устройству и в то же время хорошей, и к тому же агрессивной военной организации, это ханство начало массово притягивать к себе различных искателей приключений и преступников, не желающих особо работать, но желающих хорошо и вольготно жить. Вскоре жужани стали собой представлять своего рода банду «батьки Махно», только в жутком и даже извращённом в своей жестокости варианте. Жужане, разросшаяся банда степных разбойников, с 360 года терроризировала всех соседей и после удачных внезапных набегов укрывалась на склонах Хэнтэя или монгольского Алтая… Жужане были проклятием кочевой Азии и всех соседних государств». За считанные годы жужани стали гегемонами всей Великой Степи, контролируя земли на север от Китая и Казахстана до Корейского полуострова. В 424 году они прошли боевым рейдом смерча по Китаю и чуть было не захватили его столицу, разграбив загородный дворец императора. Вся их история полна войнами и набегами. Но в войнах и набегах, которые вели жужани, была одна особенность. Покалеченные, порой очень жестоко, судьбой, жужани теперь вымещали это на тех, к кому они приходили, кто жил в своих домах и имел семьи, которых когда-то лишились они сами. Их войны не носили так же особого политического смысла или расчёта, ибо создать монолитное государство на базе десятков племён и с большой долей дезертиров и разбойников, людей, в основе поведения которых лежит чувство мести и наживы, конечно же, было нельзя. Преследуемые западными тюрками авары бросились на Кавказ, где болгары оногуры хана Органы стали им вассалами, авары оставили здесь небольшого отряда как гарнизон, остальные продолжили свой путь и основали свое государство в Панонии. Позднее хан Кубрат жестоко расправился с аварского отряда, франки и хан Крум уничтожили аварское государство.
  13. Уважаемый Админ, разве это научный разговор?
  14. During the Late Antiquity and the Early Middle Ages the original Chinese name of the Bulgarians in Inner Asia is Xiongnu 匈奴, in the Russian and Western Languages: Hunnu, Syunnu, Huns. The Bulgarians Hunnu appear for the first time around Altai on the Mongol Plateau in the year 2,205 BC and, in this way they are recorded in history at least twenty centuries. Since then and later on the Chinese give them names like Hu, Xiongnu or Hsiung-nu (Chinese: 匈奴), Xunyu 獯粥, Jie (Цзэ in Russian transcription), 桀 (Pronounced Chie, roost), Xiongnu 匈奴, Hunyu 荤粥 χịən/χịuən-tịok/tśịuk, Xianyun, 猃狁 glịam/lịam-zịwən/ịuĕn, Eastern Hu or Dong Hu 东, Buluoji 部洛稽 ba-rhāk-kīj, bo-lhāk-kiej, b'uo-lak-kiei, Poliuhan, Bulugen, Pugu, Bohu, Hu 胡 „чужденец; варвар“, рус. „инородец; дальний народ“, and others. I imagine that all Turcologists accept Professor Pritsak’s contentions in his recent book Die Bulgarischen Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren (Wiesbaden, 1955), that the Hsiung-nu of the Chinese histories were, broadly speaking, the ancestors of the European Huns, and the European Huns the ancestors of the Protobulgars. Chuvash is a direct descendant of ancient Bulgar; Bulgar, in its turn, a later form of the language of the Hsiung-nu [Clauson 2014, 178-179]. We would like to point out more prominent evidence for the -r ending in the name Buluoji, which in fact creates a direct correspondence between the names Buluoji and Bulgar/Bular. This is the -n ending in the variants Poluohan/Poliuhan, Buliuhan, Buluojian and Bulugen, attested mostly in personal names. It is well-known that Chinese -n was frequently used to transcribe a foreign -r/l [Chen 2014, 3]. In the early sixth century when the Tuoba Wei dynasty disintegrated in the wake of the Six-Garrison Revolt, there appeared in northern China a Hu “Barbarian” group with the name Buluoji (middle Chinese pronunciation b’uo lak-kiei), also known as Jihu. The late Peter Boodberg was the first to identify this ethnonym with that of the Volga and Danube Bulgars. To summarize, the Buluoji/Bulgars of China appear to be a group consisting of the remnants of the Xiongnu confederation that were not absorbed by the succeeding Xianbei conglomerate, with a conspicuous Europoid admixture. Their cultur and linguistic affinity seems mostly Altaic [Chen 2014, 1-8]. We submit that the ethnonym Buluoji/Bulgar may serve as the missing link for the change of the primary meaning of the hu designation, which happened to coincide with the appearance of the Zahu in the Northern dynasties. The fact that Buluoji/Bulgar was the last name for the Zahu was not a mere accident. As we have examined earlier, the evolution of the Zahu included the increasing Caucasian elements in the former Xiongnu groups [Chen 2017, 7]. During the Sixteen Kingdoms (304-439) period, the Xianbei founded six kingdoms in China proper, including the Former Yan (281-370), Western Yan (384-394), Later Yan (384-407), Southern Yan (398-410), Western Qin (385-430) and Southern Liang (397-414). Most of them were unified by the Tuoba Xianbei, who established the Northern Wei (386-535), which was the first of the Northern Dynasties (386-581) founded by the Xianbei. Sand, soil and water were mixed, yielding a strong building material, which is known as “white earth". Probably, inside the city wood was another important building material. We can observe traces of beams on the sides of the palace and some watchtowers. The investigations of the Chinese archaeologists revealed that the city had been divided into two main partan outer segment and an inner one. Additionally the inner city was further subdivided into western and eastern sections. The western segment contains remnants of a palace, the houses of officers and other leaders, and various governmental offices. South of the palace two ruined towers can be found, one of which was a drum tower, and other a bell tower. Together these towers performed a very important function: providing information to the habitants. So the transcription of the Poem for Pugu, before being written through the means of the Chinese hieroglyphs, fully acquires a certain form, within which its lexico-phonetical and grammatical components are being further motivated and proven: Süčig täligar Puguγ tоγuduγar Therefore the Poem for Pugu must be translated in the following manner, which best matches and repeats the logic and the course of the real events: If the commander-in-chief goes to war, The Pugu tribe will be defeated. The Poem for Pugu is the oldest and most precious fully-connected text in Bolgarian language, and by and large in Bulgarian and more generally in Turkic language. That is why it is one of the most powerful and extremely important testimonies and evidences for the Bolgarian origin and the ethnicity of the Inner Asian Xiongnu: http://bolgnames.com/Images/Xiongnu.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_1.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_2.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf http://turkologiya.org/saylar/2015-4/2015-4-6.pdf https://www.youtube.com/watch?v=d_xugDMtXtU https://www.youtube.com/watch?v=yDw6wp65Rj4 The Bulgarians took to the historical scene towards the end of the 3rd millennium BC, and in Central Asia they are a huge force. For many centuries, Bulgarians not only feuded or fought, but also communicated with the numerous tribes and peoples of Central Asia, and especially with the Chinese. Therefore, within an intensely close ethno-linguistic contact and interaction, they exert greater or lesser influence and influence on their political, economic and cultural life, while at the same time they are subjected to such influence and influence on their part. At the end of the 3rd century BC under the leadership of Shanyu, i.e. Emperor Bagatur (234-174), Chinese 冒頓 Maodun, Mode, the Bulgarians Hunnu create the first nomadic empire in world history, the Hsiung-nu empire (209-174) with a territory of more than 2 million square kilometres between Baikal in the north, the Great Chinese Wall in the south, East Turkestan in the west and the plateau of Hingan and the river of Lyaohe in the east. It unites more than 26 tribes of Turkic, Iranian, Mongol and Tungusic-Manchurian origin and ethnicity in itself. В края на ІІІ в. пр.н.е., под ръководството на шаньюй, т.е. император Багатур (234-174), кит. Маодунь, Модэ, българите хунну създават обширна номадска империя (209-174) с площ повече от 2 млн. км² и простираща се между Байкал на север, Великата китайска стена на юг, Източен Туркестан на запад и пл. Хинган и р. Ляохе на изток. Тя обединява в себе си повече от 26 племена с тюркски, ирански, монголски и тунгузо-манджурски произход и етническа принадлежност. Модэ с полным правом может считаться гениальным предшественником Чингисхана, первым в истории Центральной Азии объединившим все кочевые народы в единую степную империю. Многое из того, что нередко приписывается исключительно гениальности Чингисхана, на самом деле было лишь повторением (правда, надо оговориться, что Чингисхан самостоятельно «изобрел» идею «степной империи») того, что уже случалось в истории Халха-Монголии на 1400 лет раньше. В състава на няколкостотинхилядната войска на шаньюй Багатур има четири корпуса тежка кавалерия с обща численост 40 хил. души, като всеки отделен корпус язди еднакви по цвят коне - черни, бели, сиви и червеникави: Придя к власти, Модэ выделил в составе гуннской армии 4 конных корпуса, они отличались по масти коней: черная, белая, рыжая и серая. В то время, как Модэ вступил на престол, дом Дун-ху был в силе и цветущем состоянии. Получив известие, что Модэ вступил на престол, Дун-ху отправил к нему посланца сказать, что он желает получить тысячелийного коня, который в один день пробегает 1000 ли (576 км). Модэ потребовал совета у своих вельмож. Вельможи сказали ему: тысячелийный конь есть сокровище у хуннов. Не должно отдавать. К чему, сказал им Модэ, живучи с людьми в соседстве, жалеть одной лошади для них? И так отдали тысячелийного коня. В первые же годы правления Модэ совершил ряд походов против соседних народов. На востоке в 209 г. до н. э. были разгромлены дунху, которым гунны недавно еще сами платили дань. Земля, скот и имущество дунху достались гуннам. Остатки побежденных дунху бежали в Маньчжурию, Монголию и Южное Забайкалье. На западе Модэ совершал походы против племен юэчжи. На юге гунны нанесли ряд ударов по Китаю. В Китае к этому времени пала династия Цинь (в 207 г. до н.э.). После пятилетней свирепой гражданской войны утвердилась династия Хань. Ослабевший Китай не сразу собрался с силами и не мог оказать сильного сопротивления врагам. Гуннам в 204 г. до н. э. удалось снова завоевать Ордос. В 188 г. до н. э. после ряда военных неудач китайский император Гаоцзу вынужден был заключить с Модэ договор о «мире и родстве», выдать за гуннского шаньюя китайскую царевну и, кроме того, обязался ежегодно присылать обусловленное количество дани: http://bolgnames.com/Images/GreatWall_1.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_2.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf http://turkologiya.org/saylar/2015-4/2015-4-6.pdf https://www.youtube.com/watch?v=d_xugDMtXtU https://www.youtube.com/watch?v=yDw6wp65Rj4
×
×
  • Create New...