Jump to content



проф. Добрев

Пользователи
  • Content Count

    1026
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    2

проф. Добрев last won the day on July 18 2015

проф. Добрев had the most liked content!

Community Reputation

46 Очень хороший

3 Followers

About проф. Добрев

  • Rank
    Старожил форума

Старые поля

  • Страна
    Болгария

Контакты

  • Сайт
    http://www.bolgnames.com
  • ICQ
    0

Информация

  • Пол
    Мужчина

Recent Profile Visitors

20150 profile views
  1. Перевод неправильный, никаких лягушек и рыб там нет: Etil suwı aka turur Kaya tübi kaka turur Balik Telim baka turur Kölünğ takı küşerür. Тече ли си тече Волга река, Бие ли бие тя твърдата скала. Гледа ли гледа към нея град Телим, Чак сърцето ти се разтуптява. Etil nehri akmakta, Kaya dibine vurmakta, Telim şehri ona bakmakta, Öyle ki gönlün hoplanmakta.
  2. Булгарские заимствования в этих языках: Из китайских источников Б. Я. Владимирцов упоминает: «Си-ю-цзи» («Описание путешествия даоса Чан-чуня на запад»), «Мэн-да бэйлу» («Полное описание монголо-татар»), «Шэн-ву цинь-чжэн-лу» («Описание личных походов священно-воинственного Чингисхана»), «Путевые записки Чжан Дэхуэя» [6, с. 9]. Однако и сам Б. Я. Владимирцов, и другие исследователи используют эти источники ограниченно, да и составление их относится не к древнему периоду, а ко времени существования империи Чингисхана. Естественно, что в перечисленных источниках главное внимание уделяется эпохе
  3. During the Late Antiquity and the Early Middle Ages the original Chinese name of the Bulgarians in Inner Asia is Xiongnu 匈奴, in the Russian and Western Languages: Hunnu, Syunnu, Huns. The Bulgarians Hunnu appear for the first time around Altai on the Mongol Plateau in the year 2,205 BC and, in this way they are recorded in history at least twenty centuries. Since then and later on the Chinese give them names like Hu, Xiongnu or Hsiung-nu (Chinese: 匈奴), Xunyu 獯粥, Jie (Цзэ in Russian transcription), 桀 (Pronounced Chie, roost), Xiongnu 匈奴, Hunyu 荤粥 χịən/χịuən-tịok/tśịuk, Xianyun, 猃狁 glịam/lịam-zị
  4. Крадин не языковед и ему нет дело здесь, у меня обобщение самых последних и авторитетных исследованиях в этой области, реликты сабирского (сяньбийского) языка категорично указывают на булгарской произход, характер и принадлежности: Специално савирският език си е чист прабългарски език, при който e налице и ламбдаизъм – alçın (T. Tekin), а в предисловие е запазено тюрк. *d, например табг. d'amçin (T. Tekin), докато в средисловие е съхранено тюрк. *t, което в огузотюркските езици например преминава в *й. Това най-добре се забелязва при съотнасяне на прабългарското по произход унг. kút „кладенец;
  5. Сабирите, кит. Hsien-pi, рус. сяньби, са другото голямо и могъщо прабългарско племе и съответно военно-племенно обединение на територията на Централна Азия. В древнокитайските летописи те се знаят като Xianbei, сяньби (Ю. Тайшан) и от тях произлизат даже и цели китайски династии. По начало, заедно с ухуань, сяньби са единият от двата клона на дунху (В. Таскин). Съдейки не толкова и единствено по оставената от тях малка пластика, апликация и торевтика, няма как да се съгласим и приемем, че те имат „примитивна номадска култура“; да не се възмутим от неговото неразбиране, че „древните тюрки“ всъщ
  6. В латинизираната си форма Ungari, етнонимът huŋar като наименование на основно-главното прабългарско племе от империята на Атилла, е засвидетелстван върху каменен надпис от 477 г. за германския по произход римски император Одоакър. Той е син на пълководеца, члена на императорския сенат, най-приближения и даже приятеля на Атилла, Едекон; расте в двора на Атилла, безспорно владее и говори неговия роден език и затова знае най-добре какво е самоназванието на основно-главното племе от полиетничната му империя: ANNO DOMINI CCCC LXXVII ODOACER REX RUTHENORUM GEPPIDI GOTHI UNGARI ET HERULI CONTRA ECCL
  7. Их называли по разному: китайцы звали их хунну/сюнну, из кит. ху ”инородец”, о-кут (огур), полюхан (болгар), пугу (булк), шан-ху; сасанидские персы - туран, торкан, эфталиты; древние армяне - болкар, булх, чены (китайцы), хунны; древние греки и римляне - хунны, скифы, варвары, тюрки, булгары, булгарос, вулгарос, оногуры, уногондуры; арабы - булган, бурджан, сакалиба; будисткие тибетцы и индусы - хуна, уйгуры, но в действительности и в основном это были болгары, которые во всей мировой тюркологической науке хорошо известны больше как булгары, а в современной болгарской науке - как прабългари,
  8. Неоспоримо, но и по-нататъшно потвърждение илюстрация на целия този ономастичен номинативно-семантичен процес е съобщението на Мовсес Хоренаци (410-490), че земята на българите е “във Великата Кавказска планина, в Страната на българите”, което допълнение безспорно трябва да се разбира в смисъл, че “Страната на българите” е в една, неясно колко обширна област на “Великата Кавказска планина”, и същевременно тяхното назоваване като планинци и на Кавказ посредством назв. *вананддор, както повече от сигурно трябва да се възстанови на основата на хазарското изписване без гласни от средата на Х в. в-
  9. Библиография огромная, бывает, может быть у Кызласова или это: Кычанов 2018 - История приграничных с Китаем древних и средневековых государств (от гуннов)
  10. А у вас неучтивое отношение к собеседнику наследственное или вторично придобитое? Както много добре проличава от квболг Абит и хаз. Parsbit, спирантизацията или промяната b-v е звуково преобразуване, присъщо по-скоро на дунавскоболгарския, но като че ли не и на кавказскоболгарския и хазарските езици и в това отношение тази спирантизация е негова съществена структурнотипологическа черта особеност на фонетично равнище, която го свързва и обединява с източноиранските, древния скитски и съвременния осетински език, които пък от своя страна, по линията на беззвучната спирантизация p-f образуват
  11. Сабири, кит. Сяньби-Эфталиты-Ак-хун-булгарские сабиры, Taɣbač, табгач, кит. тоба - ветвь сабиров, Taɣbač из булг. Taɣ- „гора“, суф. -bač т.е. „горец“; Halaç-Kalaş: Българският етноним сабир възниква и се образува в Минусинската котловина още преди началото на II хил. пр.н.е. на основата на индир. *sap- „седем“, от което със запазен вокализъм и атрибутивния суфикс -ta са стинд. saptá и авест. hapta и към което е прибавено пак индир. *är „мъж; род“, така че апелативът на етнонима *sap-är придобива значението „седемте рода“. Впоследствие втората съставка на композитата започва да контаминира с б
  12. Другото голямо и могъщо българско племе и съответно военно-племенно обединение през тази епоха на територията на Централна Азия са аварите, кит. ухуань, жуан-жуан и др., които пък са вторият голям клон на племенното обединение дунху. Китайският етним ухуань 乌桓 няма нищо общо с монголските езици и по-специално с монг. улаган, както и не произлиза от името на едноименна планина (В. Таскин), а точно обратното. Тъкмо за това българско племе в „научната литература“ може да се попадне и на словосъчинения с не особено ясен литературно-публицистичен жанр, при който „сходството на езиците“ не играе изо
  13. Уважаемый Админ, разве это научный разговор?
  14. During the Late Antiquity and the Early Middle Ages the original Chinese name of the Bulgarians in Inner Asia is Xiongnu 匈奴, in the Russian and Western Languages: Hunnu, Syunnu, Huns. The Bulgarians Hunnu appear for the first time around Altai on the Mongol Plateau in the year 2,205 BC and, in this way they are recorded in history at least twenty centuries. Since then and later on the Chinese give them names like Hu, Xiongnu or Hsiung-nu (Chinese: 匈奴), Xunyu 獯粥, Jie (Цзэ in Russian transcription), 桀 (Pronounced Chie, roost), Xiongnu 匈奴, Hunyu 荤粥 χịən/χịuən-tịok/tśịuk, Xianyun, 猃狁 glịam/lịam-zị
×
×
  • Create New...