Hungar

Антропология Сяньби: Тоба Вэй

Рекомендованные сообщения

516p.jpg

Types from Mogave Caves at Dun Huang - the Northern Wei period. Some tough men, were they kings?

 

 

841p.jpg

Тобасская кавалерия

 

1089p.jpg

Воин из Династии Сев. Вэй/Тоба Вэй.

 

852p.jpg

Xianbei king of the Northern Zhou. He has a very large head with big eyes, maybe he was a child.

 

P.S. Странно это всё, учитывая их пара-монгольский язык. Известно, что табгачи времени Сев. Вэй были помешаны с тюрками-хунну. Отсюда такая разнородность в фенотипе.

Поделиться сообщением


Ссылка на сообщение
Поделиться на других сайтах

 

842p.jpg

Tomb guardian from emperor Xuanwu's tomb - Northern Wei.

примечание: 'Xuanwu' - это китайское божество. 

Поделиться сообщением


Ссылка на сообщение
Поделиться на других сайтах

Facial reconstruction of a Xianbei man from 2000 years ago

739a70bdgw1duib8q636wj.jpg

  • Одобряю 1

Поделиться сообщением


Ссылка на сообщение
Поделиться на других сайтах
18 hours ago, Hungar said:

516p.jpg

Types from Mogave Caves at Dun Huang - the Northern Wei period. Some tough men, were they kings?

1089p.jpg

P.S. Странно это всё, учитывая их пара-монгольский язык. Известно, что табгачи времени Сев. Вэй были помешаны с тюрками-хунну. Отсюда такая разнородность в фенотипе.

Сяньби – это булгарские сабиры, и язык у них – булгарский:

 

БЪЛГАРИТЕ И ВЕЛИКАТА КИТАЙСКА СТЕНА

The Bulgarians and the Great Wall of China

The Huns are the immortal topic of human pioneering spirits

В истории вряд ли найдется народ, известнее гуннов

В истории вряд ли найдется народ, загадочнее гуннов

(в разработки)

Сабирите, кит. Hsien-pi, сяньби, са другото голямо и могъщо прабългарско племе и съответно военно-племенно обединение на територията на Централна Азия, които в древнокитайските летописи се знаят като Xianbei, сяньби (Ю. Тайшан) и от които произлизат дори и цели китайски династии. По начало, заедно с ухуань, сяньби са единият от двата клона на дунху (В. Таскин). Съдейки не толкова и единствено по оставената от тях малка пластика и апликация, няма как да се съгласим и приемем, че те имат “примитивна номадска култура“; да не се възмутим от неговото неразбиране, че „древните тюрки“ всъщност и фактически са централноазиатските българи, далечен потомък на коите се явява и самият той, а и най-после, да се примирим с неговото високомерно-пренебрежително отношение към българите, и негови предци (Л. Гумилев). Именно те основават на територията на Китай редица български държави, строят невиждани до тогава градове, като прилагат съвсем нови и непознати технологии (T. Baykuzu), изработват вълшебно-превъзходни златни апликации, ваят реалистични скулптури и фигурки на хора и коне, изписват будистките си пещерни храмове с чудно-красиви и все още много свежи рисунки (The New Whites); полагат основите на тежката кавалерия в частност и делението на войската на различни родове и видове въобще (В. Соёнов); създават императорската гвардия, започват предварителното военно обучение на войската, изобретяват, въвеждат в употреба и усъвършенстват все нови и нови видове въоръжение и снаряжение, разработват и прилагат нова бойна тактика (Л. Бобров, Ю. Худяков); откриват и въвеждат в употреба в Китай бронята на коня и конника и стремето (A. Dien), а сабирските по произход китайски императори са сред първите, които създават императорската гвардия [Кычанов 2016, 148]; тъкмо те държат първенството в металолеенето, металообработването и особено в обработката на златото, така че няма как да не бъдат признати за техническия гений на късноантичното и ранносредновековното Човечество, особено след техните недостигнати и ненадминати дълго време след това нововъведения и постижения в крепостно-обсадната техника (И. Добрев) [вж. и срв. Enoki 2017, 1-23].

 

Българският етноним сабир възниква и се образува в Минусинската котловина още преди началото на II хил. пр.н.е. на основата на индир. *sap- „седем“, от което със запазен вокализъм и атрибутивния суфикс -ta са стинд. saptá и авест. hapta и към което е прибавено пак индир. *är „мъж; род“, така че апелативът на етнонима *sap-är придобива значението „седемте рода“. Впоследствие втората съставка на композитата започва да контаминира с българския множествен суф. -ir, който я констелира, т.е. наслагва се върху нея и така се получава обликът *sap-ir. Гласната от суфикса озвучава предходната беззвучна съгласна, в резултат на което се стига до формата *sabir. Потвърждение на тази етимология е калкирането в по-ново време и в Средна Азия на сабирския вече етним sabir в болг. данту (А. Бернштам) от *дäнту „седем“ и от друга страна, в западноиранското по произход ефталит като наименование на същия етнос, вж. срперс. haft, кит. Yada (Hephthalite Empire) или Yen-tai-i-li-t'o < *Yeptailitha, I-ta, I-t'ien [Enoki 2017, 4-14] (А. Малявкин), където крайното -t е не въобще иранско (É. Vaissière), а согдийско [вж. Основы иранского языкознания 1981, 422-427], и в още по-ново време, но вече в Източна Европа, пак в болг. *денту могер, на основата на което се образува етним Dentumoger, запазен в унгарските средновековни хроники като собствено унгарско наименование на племето оногури (Ив. Добрев):

4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну:

(12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie].

Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син" [Тайшан 2012, 24].

 

Chinese official historiography of the ancient and early medieval period used two generic designations for «barbarians» to the northwest: Hsiung-nu and Tung Hu. The Tung Hu or «Eastern barbarians» were known from the third century B.C.E., and later developed two branches: the Wu-huan, first mentioned in 78 B.C.E., and the Hsien-pi, documented from 45 C.E. Chinese historical phonology, which is now a precise and reliable discipline [9], allows us to reconstruct the ancient pronunciation of the two designations: these are *ahwar (= Avar) for the Wu-huan, and *säbir, säbär (> Sibir, hence Siberia) for the Hsien-pi [10] [Pritsak 2009, 2-3].

...and the Proto-Mongolian Säbirs (Hsien-pi = Σβιροι) [Pritsak 2013, 9-10].

 

Doğu Avrupa'ya gelmiş Ogur boylarından Sabirler önemli bir yer tutmaktadır. Bunların adı Orta Asya’da yaşadıkları zaman Çin kroniklerinde kaydedilmiştir. Uzmanlar Çin kroniklerinde Syanbi (hianbi, śjä-bi) biçiminde kaydedilmiş etnonimi Bizans kaynaklarındaki σαβιρ biçimiyle aynı olduğunu düşünmektedirler [Yegorov 2014, 4640].

Поделиться сообщением


Ссылка на сообщение
Поделиться на других сайтах

Блин, а это интересно. 

Поделиться сообщением


Ссылка на сообщение
Поделиться на других сайтах
Just now, Ашина Шэни said:

ЕВРОПЕОИДНЫЕ ЭЛЕМЕНТЫ У СЯНЬБИ 

Когда в 324 году император Мин, чья мать, урожденная Сюнь, происходила из сяньбийского царства Янь, услышал о восстании Ван Дуна, он ринулся в лагерь восставших, чтобы узнать их силу. Его озадаченные враги подумали, что он сяньбиец, из-за его желтой бороды

Австрийский тюрколог Отто Мэнхен-Хэлфэн

[Otto J. Maenchen-Helfen. The World of the Huns - Berkeley-Los Angeles-London: University of California Press, 1973 - p.373-374]

 

Поделиться сообщением


Ссылка на сообщение
Поделиться на других сайтах

14. The New Whites - Xianbei

Xianbei was a group of tribes, who lived on the Eastern Steppe, roughly described in the present Inner Mongolia reaching out in East and West. Here they had lived "allways", or at least long before rise of written history. 

 

But there are many indications that Xianbei was a non-Mongolian people with white skin and often with blond or reddish hair

The debate on Xianbei's ethnic origin is a fierce debate with political overtones that have been going on for years. The idea that possible Indo-European peoples have had their root within the borders of modern China is causing a very considerable emotional resistance. 

Basicly the statements about Xianbei's respectively Mongolian or tungusic origin are simply repeated many times, as it was a self evident truth, but with few and insignificant real evidence. Since it seems to be politically correct in both East and West, it has gradually won an image of truth. 

Supporters of Xianbei's Mongolian origin bring forward to know that the Xianbei's descendants, the Qi-Dans, mobilized their troops in military units called "Ordo". Mongolian has a word with the same significance, "Ordu", for example in "The Golden Horde" and other Genghis Khan's armies. The word is found in Danish and English as "Horde," but they think it comes from Mongolian. Therefore, since Xianbei's descendants used a word, which the Mongols also used, they must have been of Mongolian ethnic origin, the supporters of the theory conclude. 

http://www.dandebat.dk/eng-dan14.htm

  • Одобряю 1

Поделиться сообщением


Ссылка на сообщение
Поделиться на других сайтах
On 8/8/2017 at 4:14 PM, проф. Добрев said:

Сяньби – это булгарские сабиры, и язык у них – булгарский:

 

 

Сяньби как Хүннү протомонголы. язык у них – монгольский.Какие булгары? Вы в своем уме?

Поделиться сообщением


Ссылка на сообщение
Поделиться на других сайтах
4 hours ago, Steppe Man said:

Сяньби как Хүннү протомонголы. язык у них – монгольский.Какие булгары? Вы в своем уме?

Не я, вы не в своем уме:

Специално савирският език си е чист прабългарски език, при който e налице и ламбдаизъм – alçın (T. Tekin), а в предисловие е запазено тюрк. *d, например табг. d'amçin (T. Tekin), докато в средисловие е съхранено тюрк. *t, което в огузотюркските езици например преминава в *й. Това най-добре се забелязва при съотнасяне на прабългарското по произход унг. kút „кладенец; яма” (Ив. Добрев) със засвидетелстваното в древнокитайските летописи и заетото още и в монголския праезик (А. Дыбо) сянб. *kituγči „убиец“, производно чрез деятелния суф. i от именната основа *kituγ „убийство“ на гл. *kit- „сека; коля; убивам“ и със съответствия в огузотюркските езици, например, тур. kıymak „рубить, резать; губить, убивать“ [TRSz, 547]. Савирски по произход и принадлежност са и някои роднински названия в китайския език от времето на династията Танг на савирите тоба (G. Clauson; S. Chen). Тези роднински имена обаче в никакъв случай не са алтайски или монголски, а единствено и само български.

 

Савиро-тобаски по произход и принадлежност са и думи, титли и имена като k’o-po-çėn < *k’âpâkçin kapı muhafızı, kapıcı = T’o-pa *kapagçın; с китайската си по произход основа, pi-tėėn < *pyi/b’yi-tik-çin yazıcı = T’o-pa *bıtıgçın; с китайската си по произход основа, hsien-çėn < *ğam-çin atlı postacı, ulak = T’o-pa *d’amçin, camçın = Çağ. Osm. yamçı ay.; hu-lo-çėn < *ğuo-lâk-çin hükümdarı silâhla donatan, kuşatan görevli, teçhizatçı başı = T’o-pa *kurlagçın < *kur+la+g+çın = ET kur kuşak, Ana Türkçe *kurla- kuşandırmak; ho-la-çėn < *ğat-lât-çin süvari = T’o-pa *hatlagçın = ET atlıg, atlag atlı, süvari; muh-kuh-lü (lâkap) kabak başlı, dazlak = T’o-pa *mukur, *mukun ya da *mukulig = Mo. muqur kör, küt (bıçak vb.); boynuzsuz, kuyruksuz; yuvarlak; a-çėn < *a-çin T’opa sarayının mutfak kısmı = T’o-pa *aşçın ya da *alçın = ET aşçı и др. [Tekin 2010, 24-32]: Прабългарските по произход думи и имена в унгарския език са много-много повече, особено след като към тези думи се прибавят, не толкова и не единствено все още неиздирените и неописани болгарски думи в унгарските диалекти и говори, колкото апелативите нарицателни съществителни и други имена и глаголни форми, на изключително големия брой унгарски собствени имена от болгарски произход, каквито са например иранското по произход болг. *куд, безспорно родствено на осет. саd и преминало и развито в унг. kút “колодец”, наистина посочено доста преди това като болгарска заемка в унгарския език, но много неоснователно и погрешно представено в унгарския топонимичен речник, където са такива местни имена като Bánkút, Gyulakuta, Jávor-kut например, като собствено унгарско [вж. и срв. Абаев-1, 285; Gombosz 1912, 107-108; Kiss-1, 143-144,166] [Добрев 2005, 197].

 

Въпреки И. Шервашидзе и О. Мудрак, общтюрк. *al-tun не е изобщо тюркско, а българо-сабирско, при което сабирите заимстват от китайците само лекс. duy медь“, която конкретизират с оглед и за китайците нов метал, чрез бълг. *al „красный“. Така се оказва, че всъщност сабирите са местните откриватели и разпространители на златото, без при това да се изключва възможността преди това да са виждали златни образци от „скитското злато“, но все пак Сабирското злато е доста по-различно от него: Исходным значением тюрк. *al-tun (//*al-ton) было, по-видимому, красная медь, ср. сохранение более архаичного значения в якут. Altan медь (о том, что якутская форма не заимствована из монгольского, см. [13, с. 142]), а также в некоторых тунгусо-маньчжурских языках (нег. altan медь, нан. alta жесть, эвенк. altan медь; золото и др. [16]). В таком случае тюркскую форму можно считать калькой ср.-кит. (3) ćhek-duŋ / совр. chì-tóng красная медь [17, с. 837], где *al- = ср.-кит. ćhek красный, a *-tun (// *-ton) = ср.-кит. duŋ медь. Происхождение тюрк. *-tun < кит. duŋ представляется нам достаточно вероятным, учитывая вероятность китайского происхождения также ряда других тюркских названий металлов (см. № 4, 13, 14, 17). К этому ср. еще [18, с. 19-24; 6, с. 112-114] и др. [Шервашидзе 2015, 56, срв. Мудрак 2016, 401-404].

 

Прекрасна възможност за по-нататъшна конкретизация по отношение структурната типология на савирския език в рамките най-напред на болгарските, а след това и на българските езици, предлага согдографичен надпис от V в. върху монета, сечена от княза на Самарканд, във вида ογλαργο υονανο þαο, от който си проличава особено ясно, че този савирски шах и най-близкото му обкръжение са в напреднал стадий на персианизация и където ογ ~ ak „южен“, вж. и срв. ak-hunlar „южни хуни“, akšunwar < *akšun-suwar „южни сувари“; -λαρ- = мн.ч., -γο „на; към“ (дат.п.), υον ~ hun, -αν = средноперс. мн.ч., -ο = персийски определителен член, който се прибавя към подлога, þα ~ šah, и -ο = пак персийски определителен член, който се прибавя към подлога, така че като цяло надписът трябва да се преведе по следния начин: Шахът на южните хуни [срв. Vaissière 2017b, 129-130, вж. и срв. Бернштам 2013, 148-149; Гроссе 2008, 75-82; Грумм-Гржимайло 2014, 141-173; Гумилев 1994, 4-32; Дыбо 2013а, 185-191; Тайшан 2014, 8-9; Chen 2014a, 4-39; Enoki 2017, 29-57; Golden 2015, 146-147; ~*~2016, 69-76; History of Civilizations 2013, 313-315; Kafesoğlu 2013, 157-159; Kafeslioğlu 2008a, 6-8; Karatay 2013, 16-19; Cambridge History 2013, 259-260; Tekin 1993, 23-55; Togan 2014, 41; Toh 2013, 1-27; Xianbei state 2013, 1-3; Yegorov 2014, 4640-4641, срв. Karatay 2013, 18]: http://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf

Поделиться сообщением


Ссылка на сообщение
Поделиться на других сайтах
On 10/22/2017 at 0:38 AM, проф. Добрев said:

Не я, вы не в своем уме:

Специално савирският език си е чист прабългарски език, при който e налице и ламбдаизъм – alçın (T. Tekin), а в предисловие е запазено тюрк. *d, например табг. d'amçin (T. Tekin), докато в средисловие е съхранено тюрк. *t, което в огузотюркските езици например преминава в *й. Това най-добре се забелязва при съотнасяне на прабългарското по произход унг. kút „кладенец; яма” (Ив. Добрев) със засвидетелстваното в древнокитайските летописи и заетото още и в монголския праезик (А. Дыбо) сянб. *kituγči „убиец“, производно чрез деятелния суф. i от именната основа *kituγ „убийство“ на гл. *kit- „сека; коля; убивам“ и със съответствия в огузотюркските езици, например, тур. kıymak „рубить, резать; губить, убивать“ [TRSz, 547]. Савирски по произход и принадлежност са и някои роднински названия в китайския език от времето на династията Танг на савирите тоба (G. Clauson; S. Chen). Тези роднински имена обаче в никакъв случай не са алтайски или монголски, а единствено и само български.

 

Савиро-тобаски по произход и принадлежност са и думи, титли и имена като k’o-po-çėn < *k’âpâkçin kapı muhafızı, kapıcı = T’o-pa *kapagçın; с китайската си по произход основа, pi-tėėn < *pyi/b’yi-tik-çin yazıcı = T’o-pa *bıtıgçın; с китайската си по произход основа, hsien-çėn < *ğam-çin atlı postacı, ulak = T’o-pa *d’amçin, camçın = Çağ. Osm. yamçı ay.; hu-lo-çėn < *ğuo-lâk-çin hükümdarı silâhla donatan, kuşatan görevli, teçhizatçı başı = T’o-pa *kurlagçın < *kur+la+g+çın = ET kur kuşak, Ana Türkçe *kurla- kuşandırmak; ho-la-çėn < *ğat-lât-çin süvari = T’o-pa *hatlagçın = ET atlıg, atlag atlı, süvari; muh-kuh-lü (lâkap) kabak başlı, dazlak = T’o-pa *mukur, *mukun ya da *mukulig = Mo. muqur kör, küt (bıçak vb.); boynuzsuz, kuyruksuz; yuvarlak; a-çėn < *a-çin T’opa sarayının mutfak kısmı = T’o-pa *aşçın ya da *alçın = ET aşçı и др. [Tekin 2010, 24-32]: Прабългарските по произход думи и имена в унгарския език са много-много повече, особено след като към тези думи се прибавят, не толкова и не единствено все още неиздирените и неописани болгарски думи в унгарските диалекти и говори, колкото апелативите нарицателни съществителни и други имена и глаголни форми, на изключително големия брой унгарски собствени имена от болгарски произход, каквито са например иранското по произход болг. *куд, безспорно родствено на осет. саd и преминало и развито в унг. kút “колодец”, наистина посочено доста преди това като болгарска заемка в унгарския език, но много неоснователно и погрешно представено в унгарския топонимичен речник, където са такива местни имена като Bánkút, Gyulakuta, Jávor-kut например, като собствено унгарско [вж. и срв. Абаев-1, 285; Gombosz 1912, 107-108; Kiss-1, 143-144,166] [Добрев 2005, 197].

 

Въпреки И. Шервашидзе и О. Мудрак, общтюрк. *al-tun не е изобщо тюркско, а българо-сабирско, при което сабирите заимстват от китайците само лекс. duy медь“, която конкретизират с оглед и за китайците нов метал, чрез бълг. *al „красный“. Така се оказва, че всъщност сабирите са местните откриватели и разпространители на златото, без при това да се изключва възможността преди това да са виждали златни образци от „скитското злато“, но все пак Сабирското злато е доста по-различно от него: Исходным значением тюрк. *al-tun (//*al-ton) было, по-видимому, красная медь, ср. сохранение более архаичного значения в якут. Altan медь (о том, что якутская форма не заимствована из монгольского, см. [13, с. 142]), а также в некоторых тунгусо-маньчжурских языках (нег. altan медь, нан. alta жесть, эвенк. altan медь; золото и др. [16]). В таком случае тюркскую форму можно считать калькой ср.-кит. (3) ćhek-duŋ / совр. chì-tóng красная медь [17, с. 837], где *al- = ср.-кит. ćhek красный, a *-tun (// *-ton) = ср.-кит. duŋ медь. Происхождение тюрк. *-tun < кит. duŋ представляется нам достаточно вероятным, учитывая вероятность китайского происхождения также ряда других тюркских названий металлов (см. № 4, 13, 14, 17). К этому ср. еще [18, с. 19-24; 6, с. 112-114] и др. [Шервашидзе 2015, 56, срв. Мудрак 2016, 401-404].

 

Прекрасна възможност за по-нататъшна конкретизация по отношение структурната типология на савирския език в рамките най-напред на болгарските, а след това и на българските езици, предлага согдографичен надпис от V в. върху монета, сечена от княза на Самарканд, във вида ογλαργο υονανο þαο, от който си проличава особено ясно, че този савирски шах и най-близкото му обкръжение са в напреднал стадий на персианизация и където ογ ~ ak „южен“, вж. и срв. ak-hunlar „южни хуни“, akšunwar < *akšun-suwar „южни сувари“; -λαρ- = мн.ч., -γο „на; към“ (дат.п.), υον ~ hun, -αν = средноперс. мн.ч., -ο = персийски определителен член, който се прибавя към подлога, þα ~ šah, и -ο = пак персийски определителен член, който се прибавя към подлога, така че като цяло надписът трябва да се преведе по следния начин: Шахът на южните хуни [срв. Vaissière 2017b, 129-130, вж. и срв. Бернштам 2013, 148-149; Гроссе 2008, 75-82; Грумм-Гржимайло 2014, 141-173; Гумилев 1994, 4-32; Дыбо 2013а, 185-191; Тайшан 2014, 8-9; Chen 2014a, 4-39; Enoki 2017, 29-57; Golden 2015, 146-147; ~*~2016, 69-76; History of Civilizations 2013, 313-315; Kafesoğlu 2013, 157-159; Kafeslioğlu 2008a, 6-8; Karatay 2013, 16-19; Cambridge History 2013, 259-260; Tekin 1993, 23-55; Togan 2014, 41; Toh 2013, 1-27; Xianbei state 2013, 1-3; Yegorov 2014, 4640-4641, срв. Karatay 2013, 18]: http://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf

Quote

Tribes[edit]

The Shiwei and Wuluohou are known as the Shiwei tribes in the period of the Northern Wei Dynasty (386-534), but are separately recorded in the Book of Wei. During the period from the Northern Qi (550-577) to the Sui Dynasty (581-618), there were five groups of Shiwei, they were the Nan (Southern) Shiwei, Bei (Northern) Shiwei, Da (Great) Shiwei, Bo Shiwei and Shenmoda Shiwei. In the Tang period (618-907), it is known that there were twenty Shiwei tribes, according to the records in dynastic histories. They were the Wusugu, Yisaimo, Saiezhi, Hejie, Wuluohu, Nali, Lingxi, Shanbei, Huangtou (Yellow-head), Da (Great) Ruzhe, Xiao (Lesser) Ruzhe, Powo, Nebeizhi, Luotuo, Dong (Eastern) Shiwei, Xi (Western) Shiwei, Da (Great) Shiwei, Mengwu Shiwei, Luozu Shiwei and Dagui.

Wuluohun is said to be another name for the Uriankhai Mongols. The Da Shiwei tribe is thought to be descended from some Rouran who fled east after being defeated by the Turks in 555. They were led by their chieftain Tantan (Tatar) and were incorporated into the Shiwei. In fact, Tatar is held to be an alternative name for some major Shiwei tribes. The Da Shiwei are thought to be the same as the Taichiud Mongol tribe. According to the Stele of Kul Tigin the Thirty Tatars and Nine Tatars were formidable eastern rivals of the Göktürksalong with the Khitan. The number of Tatar tribes are roughly equal to the number of Shiwei tribes. Although linguistically Mongolic, the Da Shiwei may have been descended in some part from the Dingling. The Heichezi ("black-cart") was a Shiwei clan famous for their cart industry. According to the Liaoshi, at one time the Khitan learnt the art of cart-making from the Heichezi clan. The Huangtou ("yellow-head") Shiwei may have been named so because of a high incidence of blondness within their tribe, but it is not certain. However, blondness still occurs regularly in the region today.

https://en.wikipedia.org/wiki/Shiwei

Quote

Although linguistically Mongolic, the Da Shiwei may have been descended in some part from the Dingling

Динлины монголы?

Поделиться сообщением


Ссылка на сообщение
Поделиться на других сайтах
On 10/22/2017 at 0:38 AM, проф. Добрев said:

Не я, вы не в своем уме:

Специално савирският език си е чист прабългарски език, при който e налице и ламбдаизъм – alçın (T. Tekin), а в предисловие е запазено тюрк. *d, например табг. d'amçin (T. Tekin), докато в средисловие е съхранено тюрк. *t, което в огузотюркските езици например преминава в *й. Това най-добре се забелязва при съотнасяне на прабългарското по произход унг. kút „кладенец; яма” (Ив. Добрев) със засвидетелстваното в древнокитайските летописи и заетото още и в монголския праезик (А. Дыбо) сянб. *kituγči „убиец“, производно чрез деятелния суф. i от именната основа *kituγ „убийство“ на гл. *kit- „сека; коля; убивам“ и със съответствия в огузотюркските езици, например, тур. kıymak „рубить, резать; губить, убивать“ [TRSz, 547]. Савирски по произход и принадлежност са и някои роднински названия в китайския език от времето на династията Танг на савирите тоба (G. Clauson; S. Chen). Тези роднински имена обаче в никакъв случай не са алтайски или монголски, а единствено и само български.

 

Савиро-тобаски по произход и принадлежност са и думи, титли и имена като k’o-po-çėn < *k’âpâkçin kapı muhafızı, kapıcı = T’o-pa *kapagçın; с китайската си по произход основа, pi-tėėn < *pyi/b’yi-tik-çin yazıcı = T’o-pa *bıtıgçın; с китайската си по произход основа, hsien-çėn < *ğam-çin atlı postacı, ulak = T’o-pa *d’amçin, camçın = Çağ. Osm. yamçı ay.; hu-lo-çėn < *ğuo-lâk-çin hükümdarı silâhla donatan, kuşatan görevli, teçhizatçı başı = T’o-pa *kurlagçın < *kur+la+g+çın = ET kur kuşak, Ana Türkçe *kurla- kuşandırmak; ho-la-çėn < *ğat-lât-çin süvari = T’o-pa *hatlagçın = ET atlıg, atlag atlı, süvari; muh-kuh-lü (lâkap) kabak başlı, dazlak = T’o-pa *mukur, *mukun ya da *mukulig = Mo. muqur kör, küt (bıçak vb.); boynuzsuz, kuyruksuz; yuvarlak; a-çėn < *a-çin T’opa sarayının mutfak kısmı = T’o-pa *aşçın ya da *alçın = ET aşçı и др. [Tekin 2010, 24-32]: Прабългарските по произход думи и имена в унгарския език са много-много повече, особено след като към тези думи се прибавят, не толкова и не единствено все още неиздирените и неописани болгарски думи в унгарските диалекти и говори, колкото апелативите нарицателни съществителни и други имена и глаголни форми, на изключително големия брой унгарски собствени имена от болгарски произход, каквито са например иранското по произход болг. *куд, безспорно родствено на осет. саd и преминало и развито в унг. kút “колодец”, наистина посочено доста преди това като болгарска заемка в унгарския език, но много неоснователно и погрешно представено в унгарския топонимичен речник, където са такива местни имена като Bánkút, Gyulakuta, Jávor-kut например, като собствено унгарско [вж. и срв. Абаев-1, 285; Gombosz 1912, 107-108; Kiss-1, 143-144,166] [Добрев 2005, 197].

 

Въпреки И. Шервашидзе и О. Мудрак, общтюрк. *al-tun не е изобщо тюркско, а българо-сабирско, при което сабирите заимстват от китайците само лекс. duy медь“, която конкретизират с оглед и за китайците нов метал, чрез бълг. *al „красный“. Така се оказва, че всъщност сабирите са местните откриватели и разпространители на златото, без при това да се изключва възможността преди това да са виждали златни образци от „скитското злато“, но все пак Сабирското злато е доста по-различно от него: Исходным значением тюрк. *al-tun (//*al-ton) было, по-видимому, красная медь, ср. сохранение более архаичного значения в якут. Altan медь (о том, что якутская форма не заимствована из монгольского, см. [13, с. 142]), а также в некоторых тунгусо-маньчжурских языках (нег. altan медь, нан. alta жесть, эвенк. altan медь; золото и др. [16]). В таком случае тюркскую форму можно считать калькой ср.-кит. (3) ćhek-duŋ / совр. chì-tóng красная медь [17, с. 837], где *al- = ср.-кит. ćhek красный, a *-tun (// *-ton) = ср.-кит. duŋ медь. Происхождение тюрк. *-tun < кит. duŋ представляется нам достаточно вероятным, учитывая вероятность китайского происхождения также ряда других тюркских названий металлов (см. № 4, 13, 14, 17). К этому ср. еще [18, с. 19-24; 6, с. 112-114] и др. [Шервашидзе 2015, 56, срв. Мудрак 2016, 401-404].

 

Прекрасна възможност за по-нататъшна конкретизация по отношение структурната типология на савирския език в рамките най-напред на болгарските, а след това и на българските езици, предлага согдографичен надпис от V в. върху монета, сечена от княза на Самарканд, във вида ογλαργο υονανο þαο, от който си проличава особено ясно, че този савирски шах и най-близкото му обкръжение са в напреднал стадий на персианизация и където ογ ~ ak „южен“, вж. и срв. ak-hunlar „южни хуни“, akšunwar < *akšun-suwar „южни сувари“; -λαρ- = мн.ч., -γο „на; към“ (дат.п.), υον ~ hun, -αν = средноперс. мн.ч., -ο = персийски определителен член, който се прибавя към подлога, þα ~ šah, и -ο = пак персийски определителен член, който се прибавя към подлога, така че като цяло надписът трябва да се преведе по следния начин: Шахът на южните хуни [срв. Vaissière 2017b, 129-130, вж. и срв. Бернштам 2013, 148-149; Гроссе 2008, 75-82; Грумм-Гржимайло 2014, 141-173; Гумилев 1994, 4-32; Дыбо 2013а, 185-191; Тайшан 2014, 8-9; Chen 2014a, 4-39; Enoki 2017, 29-57; Golden 2015, 146-147; ~*~2016, 69-76; History of Civilizations 2013, 313-315; Kafesoğlu 2013, 157-159; Kafeslioğlu 2008a, 6-8; Karatay 2013, 16-19; Cambridge History 2013, 259-260; Tekin 1993, 23-55; Togan 2014, 41; Toh 2013, 1-27; Xianbei state 2013, 1-3; Yegorov 2014, 4640-4641, срв. Karatay 2013, 18]: http://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf

Ясно.Часть сяньби мигрировала на запад .

Поделиться сообщением


Ссылка на сообщение
Поделиться на других сайтах

Создайте аккаунт или войдите в него для комментирования

Вы должны быть пользователем, чтобы оставить комментарий

Создать аккаунт

Зарегистрируйтесь для получения аккаунта. Это просто!

Зарегистрировать аккаунт

Войти

Уже зарегистрированы? Войдите здесь.

Войти сейчас