проф. Добрев

Пользователи
  • Число публикаций

    798
  • Регистрация

  • Последнее посещение

  • Days Won

    2

проф. Добрев last won the day on 18 Июля 2015

проф. Добрев had the most liked content!

Репутация

23 Очень хороший

4 подписчика

О проф. Добрев

  • Звание
    Старожил форума

Контакты

  • Сайт
    http://www.bolgnames.com
  • ICQ
    0

Информация

  • Пол
    Мужчина

Старые поля

  • Адрес:
    София, България

Недавние посетители профиля

12 777 просмотров профиля
  1. Приблизительно правильно и точно, потому что через перебоя r-z, кыпч. *тонгуз < тюрк. *тонгур > булг. *тонгор > монг. *тонгор и после широко распространненого выпадения средисловного -нг- получается форма тор-ой, где суф. -ой/-ай собствено монгольский по происхождению. Вполне возможно тюрк. *тонгур < тунг-мандж., срв. евенк., негид. торокū „кабан“. Генетической и историко-фонетической аналогией всего этого является дун-булг. сöмöр (Именник) из булг. *сонгур (> тат. сöмöран из волг-булг.; чув. сăвăр „мармот“; кавк-булг. самур) < тунг-мандж., срв. мандж. синггери - годь Мыши < сингер, сигар.
  2. Конечно, преемственнось имеется, но она осуществляется по пути этно-лингвистической ассимиляции, так что в конце концов, булгаро-язычные хунну оказываются этно-лингвистическим субстратом монголо-язычных монголов: Исследования Герхарда Дёрфера показали, что: "... В настоящее время тюркский и монгольский языковые типы весьма схожи; однако, в более ранние периоды эти языки обнаруживают очень различные системы» писал Г.Дёрфер [35]. Поскольку «влияние тюркских языков на монгольские было во много раз сильнее, чем обратное» [33], такое нельзя отнести за счет окраинного контакта двух языковых ареалов. Недостаточным для сложения такой ситуации кажется и неоднократно отмеченное в раннесредневековых источниках политическое господство тюркоязычной среды над монголоязычной (скажем, зависимость шивэй или киданей от тюрок, отмеченная в «Таншу»). Правдоподобным объяснением представляется только длительное двуязычие народов монгольской группы, сложившееся в условиях ассимиляции предшествующего им тюркоязычного населения – раннесредневековых аборигенов нынешней Монголии и смежных с нею земель. Такое наслаивание языков, происходившее с расселением прежде лесных верхнеамурских монголоязычных племен в новых для них природных условиях степей Центральной Азии, в наибольшей мере проясняет социальную природу лексических параллелей, прослеженных во всех тематических разделах и, прежде всего, массовые заимствования природно-географических и хозяйственных тюркских терминов в монгольские языки [36, 37, 38, 39]. Сознательная политическая преемственность средневековых монголоязычных государств от каганатов тюркоязычных народов привела к восприятию соответствующей лексики, включая титулатуру. Именно «такое смешение неродственных языков, когда не остается непроницаемых сфер и когда практически трудно разграничить свое и чужое» [33] возникает при языковой ассимиляции населения. Обратное воздействие – из монгольских языков в тюркские – приобрело значительные масштабы лишь вслед за событиями XIII в. [33] [Цит. по: 40]
  3. А что дают ваши этимологические словари?
  4. Не знал, спасибо, фундаментально, прошу библиографию. Вот и истинный механизм этнолингвистической ассимиляции монголами оставшихся на севере Китая, булгаров хунну, сяньби, ухуань и др.
  5. Монг. гахай – восточно-иранское по происхождению косвенное заимствование при посредничестве булгарского языка: Неопровержимо свидетелство и доказателство за това, че именно Афанасиевската култура е археологически експонент на българската етническа общност в Минусинската котловина, представлява безспорният факт, че тъкмо афанасиевците все още не отглеждат прасето, главно поради неговата непригодност към общо взето номадските условия на живот (Th. Barfield), а не познават също така и неговата дива разновидност [Mallory 2014]. Със свиневъдство започват да се занимават едва българите от Таштъкската култура (I-IV) в Минусинската котловина, което обаче е пренесено от Китай [Вадецкая 2017, 191]. Не са намерени кости от прасе и в погребенията на хунну около Новата ера (С. Данилов), докато обаче племената, построили Иволгинското градище, отглеждат прасето като домашно животно (П. Коновалов). Всичко това от една страна показва, че само някои от българските племена и народи започват да отглеждат прасето на един сравнително късен етап от своето историческо развитие, а от друга страна пък потвърждава тезата, че българите са клон от прототюрките, прародината на които е по-насевер от Алтай, където прасето очевидно не обитава. Наистина едно от аварските племена от III в. отглежда и прасето, но това се дължи на сравнително продължителното му пребиваване в китайска етнолингвистична среда (А. Бернштам), докато аварите българи като цяло се „запознават“ с прасето едва в Централна Европа и то благодарение на славяните (И. Эрдейи). Кит. pоg, pea, pa: „pig, pork, lat. porcus“, duan, don, thun „swine, nhd. Schwein, got. swein, ags. ahd. Swin“ е с индоевропейски произход (Т. Chang), въпреки че според нас първата дума по-точно е с индоирански произход, а втората - с тохарски, като тохарите я пренасят в Таримския басейн от германската си прародина в Европа (J. Mallory):... Ето защо, и календарно-цикловата година Докс от Именника на българските ханове е не собствено българска, а къпчашка по произход и се дължи най-вероятно на преминаването и сливането с болгарите на някой род от къпчаките динлин, които Л. Гумилев [2008] твърде произволно отъждествява с афанасиевците [3-4,12], докато пък в една много объркана генеалогия и хронология, P. Golden [2016f] съвсем неоснователно твърди, че племената на огурите са част от динлин: These Oğur tribes were part of a people whom the Chinese accounts in the second century BCE termed Dingling丁靈 (OC têŋ rêŋ, LH teŋ leŋ *têŋ-rêŋ, MC tieŋ lieŋ 4), living north of the Xiongnu perhaps neighboring with the Qırğız (Gekun 隔 昆 OC krêk kûn, LH kək kuən5) in the upper Yenisei. Dingling groupings extended westward to the Irtysh River region6. Subsequently, from the fourth century CE, the Dingling appear in the Chinese sources under a variety of names, e. g. Dili 狄歷 (LH: dek lek, MC diek liek7), Tele 特 勒 (OC dək rək, LH, MC dək lək8), Chile 敕勒9 (LH ṭhɨk lək, MC ṭhjək lək), and subsequently Tiele 鐵勒 (LH thet lək, MC thiet lək, EMC *thet-lək,) all of which, it has been suggested may render *tägräg *«cart»10 [49], но същевременно и спадат към племенното обединение на западните тйеле: These Oğurs belonged to the western Tiele groupings and were among those displaced by Sino-Xiongnu wars. They made their way to the Kazakh steppes11 [50]:... Самите динлини пък най-вероятно заимстват прасето от тунгузите по времето, когато все още са по земите около Байкал [вж. и срв. Eberhard 2015, 3]. Затова пак в Именника, наред с диломъ, има още и читемъ „седми“, но в старобългарския език има също така и челъка „стрижка“, чиготъ „палачъ, или другой какой-либо судебный приставъ“ и др. [СлДСЯз, 919,923] наличието на които най-вероятно трябва да се обясни като фонетични къпчакизми в прабългарския език [вж. и срв. Поппе 2014, 297-298; Pritsak 1955, 55]: авитохолъ житъ лѣтъ т~. родъ емѹ дѹло, а лѣтъ емѹ диломъ твиремъ. гостѹнъ намѣстникъ сꙑ в~. лѣтъ. родъ емѹ ерми, а лѣтъ емѹ дохсъ твиремъ. тервель к~.и а~. лѣтъ. родъ емѹ дѹло, а лѣтъ емѹ теку читемъ. ѹморъ м~. днии. родъ емѹ укиль, а лѣтъ емѹ диломъ тѹтомъ. При датировката на шлема на хан Денгиз от по-рано обаче, вече се използва източноиранското по произход праб. *гок "прасе; свиня; глиган", обяснението на което може би е най-напред във времето, а така също и в това, че родът на хан Атила все пак е от друго коляно на рода Дуло. Потвърждението на тази пределно кратка, но много вярна и точна етимология е в българското междуметие гъци-гъци, с което обикновено се привикват единствено прасетата. С подобен произход между впрочем са и междуметията пили-пили за привикване на пилета и кули-кули за привикване на кулита или кончета [вж. и срв. Грумм-Гржимайло 2014, 80-81; Дыбо 2013а, 149-150; Ждраков, Делева 2013, 5-15]. По подобен начин, и в монголския дванадесетгодишен циклов календар, както и в производните от него тюркски календари, последната година е обозначена чрез източноиранската заемка Ğaqai, съвр. гахай „свинья“ [МРСл, 81], семантически еквивалент на тюрк. toŋuz. В монголския календар обаче има такива години като Üker и Taulai, които в монголските езици са прабългаризми, следователно самият монголски календар е заимстван от българите и е по-късно развитие на прабългарския, докато монголският шестдесетгодишен циклов календар очевидно е зает пряко от китайците. Освен това, подобно на прабългарския календар, и в монголския деветнадесетгодишен лунно-слънчев календар има допълнителен месец за изравняване, който се поставя в седем от годините:... От своя страна, праб. гок < изтир. *xug, осет. xu „свинья; кабан“, афг. xūg, ишк., ягн. xug „свинья“, сакс. hva-, срперс. xūk/xūg, дар. xūk, тадж., перс. xuk „свинья“, авест. hū- < ир. *hū-ka-, ие. *su- „свинья“ < *sŭ- „рожать“ [Основы иранского языкознания 1982, 78; Абаев-4, 253-255, вж. и срв. Баскаков 1969, 230-354; Боталов 2014, 31-57; Ваклинов 2012, 9-445; Виноградова, Кузьмина 2014, 126-151; Гамкрелидзе, Иванов 2014, 557-560; Грумм-Гржимайло 2014, 67-78; Кузьмина 2014, 152-182; Пьянков 2014, 220-232; Серегин 2014, 351-358; Ahmetbeyoğlu 2012, 1-16; Altheim 1959, 6-28; Clauson 2014, 182-184; Ercilasun 2013, 62-68,191-195; Kafeslioğlu 2008a, 1-9; Karaağaç 2013, 21-22; Karatay 2010, 49-72; ~*~2013, 20-28; Kısakürek, Kısakürek 2013_1, 172; ~*~2013_2, 116; ~*~2013_5, 36-38,171-178; Ovcharov 1997, 125-129; Ögel 2014, 15-42; Pritsak 2013, 428-471; Tekin 1987, 1-10; The Cambridge History 2013, 79-141; Yegorov 2014, 4633-4643; Zimonyi 2013, 1054-1073, срв. Дыбо 2013б, 11-14; Рашев 2013, 1-12; Buran, Alkaya 2013_1, 9-23; Csornai 2010, 29-42; Lissner 2011, 1; Lukács 2008, 5-30; Schönig 2013, 242-248]: http://bolgnames.com/Images/GreatWall_1.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_2.pdf http://turkologiya.org/saylar/2015-4/2015-4-6.pdf
  6. Цитируйте, пожалуйста, собственно монгольскую лексику для дикой и домашней свиньи???
  7. Сяньби это булгарские сабиры, следовательно, они не имеют никакого отношения к монголам: After the Donghu were defeated by Modu Chanyu around 208 BCE, the Xianbei and Wuhuan survived as the main remnants of the confederation. The Book of the Later Han says that “the language and culture of the Xianbei are the same as the Wuhuan”. В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну: Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie]. Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син" [Тайшан 2012, 24]. Chinese official historiography of the ancient and early medieval period used two generic designations for «barbarians» to the northwest: Hsiung-nu and Tung Hu. The Tung Hu or «Eastern barbarians» were known from the third century B.C.E., and later developed two branches: the Wu-huan, first mentioned in 78 B.C.E., and the Hsien-pi, documented from 45 C.E. Chinese historical phonology, which is now a precise and reliable discipline [9], allows us to reconstruct the ancient pronunciation of the two designations: these are *ahwar (= Avar) for the Wu-huan, and *säbir, säbär (> Sibir, hence Siberia) for the Hsien-pi [10] [Pritsak 2009, 2-3]. ...and the Proto-Mongolian Säbirs (Hsien-pi = Σάβιροι) [Pritsak 2013, 9-10]. Doğu Avrupa'ya gelmiş Ogur boylarından Sabirler önemli bir yer tutmaktadır. Bunların adı Orta Asya’da yaşadıkları zaman Çin kroniklerinde kaydedilmiştir. Uzmanlar Çin kroniklerinde Syanbi (hianbi, śjä-bi) biçiminde kaydedilmiş etnonimi Bizans kaynaklarındaki σαβιρ biçimiyle aynı olduğunu düşünmektedirler [Yegorov 2014, 4640].
  8. Все сяньбийско-табгачские заимствования в монгольском языке являются не вообще тюркскими, как пытается утверждать Клаусон, а булгарскими. Это очень хорошо видно из наличием в немало слов звуков Р, Л, а не З, Ш, и другие: The language from which most evidence of this kind can be obtained is Mongolian. In The earliest Turkish loan words in Mongolian and The Turkish elements in 14th Century Mongolian I discussed the earliest layer of Turkish loan words in that language and I shall return to the subject in Chapter XI. These words are particularly interesting because they were borrowed from an early l/r Turkish language, probably Tavgaç, the phonetic peculiarities of which I shall discuss in that chapter. The evidence available, chiefly that contained in the Mongolian Hua-I i-yü of A.D. 1389 and the thirteenth century Secret History, which has come down to us in a transcription in Chinese phonetic characters made towards the end of the fourteenth century, is not in a form which gives us much guidance on the finer points of phonetics. The really interesting feature of these loan words is that they were taken, probably in the fifth or sixth century, from a language which, although it had suffered certain phonetic changes, was in other respects extremely archaic, and in particular still contained initial d- and ñ- in words in which these sounds have both become y- by the eighth century at any rate in Türkü and the other standard Turkish languages. In this respect the language was in the same, stage of phonetic development as that for which we have evidence in the Chinese and western authorities already mentioned. The words concerned are not numerous, but there are enough to make the existence of these initials certain. What they do not enable us to do is to estimate what proportion of the words which began with y- in the eighth century had earlier begun with these initials, since it does not seem to be possible to identify with certainty any words beginning with an original y- which entered Mongolian at this early period, It should, however, be said that in other positions ñ always seems to have been rare, but d and y relatively common sounds. Another loan word, “(grape) wine” bor (bor) occurs in the Secret History. The first sixty entries relate to the body itself, its parts and its secretions. Fifty-one of the Chinese words which it contains are translated by native words. The following Chinese words are translated by Turkish loan words:-(1) “face” ni’ur (*ñü:z > yü:z); The Chinese word for “bramble, thorn bush” is translated boro keçe’ö of which boro “grey” is a Turkish first layer loan word from bo:z. The following Chinese words for parts of trees and plants are translated by native words:-twig, leaf, root and seed. It has been suggested that nabçin “leaf” is connected with Turkish yap- “to cover,” from which to be connected with yap-, which in that case would go back to an earlier form *dap- and not *ñap-. The following Chinese words and phrases are translated by loan words:-(1) “hare” ta’ulay (tavışğa:n); In Section 11 (v) “groom” ulaçi (ulagçı:) is a loan word and so too are some of the words for the colours of horses’ coats including “chestnut” ğoŋğor (kogor) and “grey” boro (bo:z), the latter a first layer loan word. “ox” hüger (öküz, itself an Indo-European loan word, probably from “Tokharian B” okso); in Section 11 (v) “ox-herd” hügeçi (*öküzçi:); and in the Secret History “two-year-old calf” bura’u (buza:gu:) and “to milk” sa’a- (sa:ğ-), a word there used of other animals besides cows. Sheep. The relevant words, those that can be dated being first layer loan words, are:-“ram” ğuça (Muqaddimat kuça) (koç); “sheep” ğoni(n) (Muqaddimat konin) (ko:ñ); “lamb” ğuriğan (Muqaddimat kurağan) (kuzi:); and “the cover (of a pot, quiver, etc.)” dabçi(n) seems to be connected with Turkish yap- (*dap-?) “to cover,” if so a first layer word. Conversely the list of subjects regarding which there is a high concentration of loan words:-agricultural and horticultural crops, most domestic animals, buildings, writing and politics, indicates the fields in which these primitive Mongols looked to their more advanced neighbours the Turks for inspiration and guidance. Indeed the tentative classification of these loan words in three layers makes it possible, obviously in no more than a broad outline, to estimate in what directions advances were made in the three periods corresponding to these three layers. Thus, for example, the appearance in the first period of loan words for “town,” “bridge,” “craftsman,” “locust” and steppe animals like “the hare” points to a transition from primitive life in the forests to more organized life in the open country. The main advances in animal husbandry and agriculture seem to have occurred during this period. The second period seems to have been marked by an advance in horticulture, improvements of clothing (“collar”) and household equipment (“lamp”), and a great development in political institutions, including the adoption of the twelve- year animal cycle. The chief features of the third period were perhaps the introduction of Buddhism and a great broadening of contacts with the outer world typified by the adoption of Persian words for “market,” “merchant,” exotic animals like “parrot” and “peacock” and exotic fruits like “egg-plant” and “water melon.” [Clauson 2017, 31-154]: http://bolgnames.com/Images/Xiongnu.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_1.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_2.pdf
  9. Не думаю: В действителност решението на този проблем е възможно единствено и само според и в рамките на общотюркската по принцип и собствено прабългарската в частност Цветова Геосимволика, която обаче си е строго-специфична и не съвпада напълно със символиките на останалите тюркски племена и народи. Спецификата на прабългарската Цветова Геосимволика е в собствено-своеобразното разпределение на посоките на Света върху конкретните цветове, различно от това в другите тюркски езици. Обяснението тук трябва да е влиянието или заемането(?) на тази символика по-малко вероятно от китайците и най-вероятно от иранците, при които червеният цвят обозначава юг, белият – изток, и черният – север. Нашето решение на проблема допълнително се потвърждава и от факта, че лексемата наименование за север, известното в древноарменска транскрипция праб. чдар всъщност и в действителност е от ирански и още по-точно от източноирански произход, от сарм. *sawdar “черен”, букв. “държащ/носещ черно”, осет. sawdar(æg) “носящая (носящий) траур”, сарм. етнм Σαυδαραται, букв. “черноносещи, чернооблечени”, като иран. *s > болг. č, подобно на бълг. чебър < изтир. *sībyr > осет. sīvyr/sebur > груз. c'beri. Съвременното осетинско продължение само на основата му има облика сау/saw “черный” от иран. syāva-, перс. siyāh, докато самото производно прилагателно име е запазено субстантивирано пак в осет. саудар “носящий траур”, букв. “носещ черно” [вж. и срв. Абаев-3, 42-44,115; ОсРСл, 289]. Затова вече преспокойно може да се приеме и твърди, че в рамките на прабългарската Цветова Геосимволика лекс. кара/чдар “черен” обозначава допълнително-преносно и съответно наименова посоката север, ак/кучи “бял” - юг и купи “тъмночервен” - най-вероятно запад. На тази основа вече трябва задължително да се приеме и знае, че споменаваните с тези определения българи не се различават по цвят и още по-малко пък по нещо друго, а по географска посока и съответно биват северни, южни и западни: http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf
  10. У меня этноним Огур употребляется как родовое название всех булгарских племен и родов, и как видовое название только одного единственного булгарского племени: В начале прошлого столетия думали, что в Поздней Античности и Раннем Средневековии, на Кавказе, в Анатолии и в Европе, не имея в виду родственных им аварских и хазарских племен, только болгарских племен насчитывало около десяти и их называли пятьнадцатью именами (Моравчик), но сейчас уже "По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты)." (проф. Егоров), при том только на Кавказе, в 6 веке формировались три сравнительно обособленные и самостоятельные племенные объединения – купи-болгар, кучи-болгар и чавдар-болгар (Хоренаци), к одному из которых принадлежало и племя оногуров, восточноиранское имя которых как-будто ванандур/уногондур, и из которых происходят собственно и дунайские болгары. Нет, нужно просмотреть следующие две стати (1, 2), только вторую можно найти в нете, монографию профессора Москова (3), и все мои исследования, где я доказываю как булгарскими много слов, титулов и имен: http://bolgnames.com Москов М., Българо-тюркски езикови контакти (езикови остатъци, състояние, проблеми). – Съпоставително езикознание, VI.3-5, 1981. Хънтов В., Познаваме ли езиковото наследство на предците си? (Прабългарските елементи в съвременния руски литературен език). Интернет, 2010. Москов М., Именник на българските ханове (Ново тълкуване). София, 1988.
  11. Басня Симокатты хорошо известна, но пуста: These may perhaps reflect increasing penetration and admixture with Eastern Hun that is the Hsien-pi and Wu-yüan 乌桓 M. ơu-ħwan < *aħu-ħwan = Avar. These forms imply an ethnic War or Awar which can scarcely be separated from the Ούαρ Χουννί of Theophylactus Simocatta, the Ούαρ-χώνĭτᴂ of Menander Protector and the Avars of Europe. Still earlier the same name occurs as 乌桓 M. ơu-ħwan < *aħu-ħwan, one of the two divisions of The Eastern Hu in the Han period (the other being the Hsien-pi). The phonetic identity is perfect and there are very good supporting arguments in favour of a connection between the peoples [Pulleyblank 2008, 209-259]. Let us first deal, if only briefly, with the vexed question as to whether the European Avars were identical with the East Asian Jou-jan of Chinese sources. Chinese official historiography of the ancient and early medieval period used two generic designations for «barbarians» to the northwest: Hsiung-nu and Tung Hu. The Tung Hu or «Eastern barbarians» were known from the third century B.C.E., and later developed two branches: the Wu-huan, first mentioned in 78 B.C.E., and the Hsien-pi, documented from 45 C.E. Chinese historical phonology, which is now a precise and reliable discipline [9], allows us to reconstruct the ancient pronunciation of the two designations: these are *ahwar (= Avar) for the Wu-huan, and *säbir, säbär (> Sibir, hence Siberia) for the Hsien-pi [10] [Pritsak 2009, 2-3]. Avar'lar ilk olarak 558'de Alan'lara komşu bölgelerde Kafkasya'ya girmişler ve - anlaşıldığına göre - kısa bir süre sonra da Un-İġur'lar, Zal'lar(?) ve Savır'lara karşı bir zafer kazanmışlardır. Avar'ların batıda aniden ortaya çıkışları, doğuda Jouan-jouan [Rú-rú] imparatorluğunun T'ou-kiue [Tū-jué] ve Çinliler tarafından 551-555 yıllarında yıkılmasını yakından izliyordu; bu da onların Jouan-jouan'lar [Rú-rú] ile özdeşleşmesi için bir gerekçe daha sağlamıştır [Hamilton 2015, 210].
  12. Поскольку, хорошо известно, что авары ближайшие родственики болгаров, то тюркоязычие, вообще, и булгароязычие, в частности, аваров нужно считать доказанным.
  13. В действительности, ближайшая аналогия средневековая эпитафия: Прабългарското причастие като че ли няма аналог в историческите къпчашки езици, защото там имаме İčgenim, равно на тур. İçtiğim şey “Нещото, което изпих” [KdKum, 81], но това причастие има своето частично тъждество в огузските езици, където все пак е доста по-различно по начин на употреба например от огузо-турското причастие, което специално в турския език винаги има за подлог, в действителност квазиподлог, нарицателно или собствено име само и непременно в род.п. – Kitabın bulunduğu yer “Мястото, където се намери книгата”; Ali'nin aldığı kitap “Книгата, която Али взе”, докато в текста на Надписа квазиподлогът на причастието е в им.п. и той е номинативносинтактичната група Βουηλα ζοαπαν, която стои на мястото си пред причастието, за което се отнася и спрямо което играе ролята на подлог – Βουηλα ζοαπαν δυγєτοιγη. Прабългарското минало причастие на *-tuq обаче има своето абсолютно и несъмнено тъждество в средновековния волжскобългарски език, където в надгробен надпис от 1325 г. е изписаноوفات بلطوى تاريخ , т.е. в края на намиращия се по средата спомагателен глагол има букв. ى, която, много неясно защо, както проф. Т. Текин [Tekin 1988, 41], така също и Ф. Хакимзянов [1987, 150], приемат за финитна форма на глагола, когато то си е единствено и само инфинитна форма и по-точно минало причастие на *-tuq, само че във волжскобългарския език съгласният зв. q се превръща в зв. v, тъкмо поради което току-що изписаният арабски израз трябва да се преведе не “Скончался: по леточислению...”, а като “Датата, на която той се спомина, беше...”. В интерес на истината по този въпрос проф. Т. Tekin [1987] е повлиян в голяма степен от проф. Ом. Притсак, според когото слформ. vafāt bolDuvı (=bol-Duvı) “Vefat etti”, т.е. “Спомина се”, не е нито “глагол-име”, нито “глагол-прилагателно”, а финитна форма [27]. Но в такъв случай най-напред ще трябва да се допусне, че в местния прабългарски език има наистина едно доста необичайно за тюркските езици минало свършено време с два звука в повече спрямо същото турско време например, а и така изречението се разкъсва по начин, който придава малко странен вид на целия надгробен надпис просто като езиково съобщение, когато всъщност тъкмо от тази транскрибция си проличава напълно ясно, че съгл. q от причастието на *-tuq се развива в съгл. v и едва към него се прибавя и притежателното окончание, единствено благодарение на него се реализира и много специфичната за тюркските езици косвена апозиция като вид подчинителна връзка [Добрев 1981, 61-62]. Основателността и правомерността на този анализ и членение на изречението като цяло и на въпросните му съставки се потвърждава съвсем категорично-определено и при разглеждането на надгробен надпис пак от същата област, само че от 1302 г., където след името на жената, както и в надписа на предната страница, след името на мъжа Ибрахим, идва بلوى в транскрипцията на T. Tekin [1988] – belüwi, после с помощта на подчинителния съюз kü това се свързва и пояснява от пожеланието, след което идваوفات بلطوى تاريخ , при транскрипцията на което обаче като wafātį bąlţųwi tārīħa, авторът очевидно се е опитал да осмисли първата дума като определяемо в персийски изафет и при превода вече на турски език по стария си начин като Vefat etti. Tarihte yedi yüz ikinci yılda idi... - “Спомина се. Беше на дата през седемстотин и втора година...”, но така според нас, не само волжските българи, а и никой по Света не съставя надгробен надпис! Така този автор не само, че разчленява семантически некоректно определителната група, игнорирайки от самия него приетото за съществуващо и поставеното при bąlţųw-i притежателно окончание към причастието, което по същество означава още, че така се и разкъсва “непозволено” на две отделни, сравнително самостоятелно-независими части, иначе единното и цялостно изречение, но и добавя към Tarih-te много неясно поради какви причини още и местен падеж, ето защо и по силата тъкмо на това турският превод според нас трябва да бъде като Vefat ettiği tarih yedi yüz ikinci yıl idi “Датата, на която тя се спомина, беше седемстотин и втората година” [136-137]: http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf
  14. Правильно понимаете, только Ашина тут непричем, и нужно добавить еще и аварский язык: 5. Еще до конца ІV тыс. до н.э. прото-тюрки европеоиды с монголоидной примесью из области Саяно-Алтая разделились на огуро-тюркскую - ре-языковую ветви, с одной стороны, и с другой стороны - на огузо-тюркскую, зе-языковую ветви, где находятся будущие огузы, кыпчаки, уйгуры, карлуки. Первую ветвь, с внутренней точки зрения, нужно назвать булгарской (Bulgarian), а археологическим экспонентом булгарской ветви является Афанасьевская Культура (Golden 1980, 42-43), позднейшим приемником и продолжителем которой является Карасукская культура (Добрев; Юхас). 5.1. С течением времени булгарские племена консолидировались в Минусинской Котловине, именно которая область является и прародиной булгар (Bulgars) вообще и в частности болгар (Bolgars) - хунну/сюнну, туран, волжские, кавказские, кубанские, приднепровские, анатолийские, придунайские, македонские, трансильванские, панонские и др. В Минусинской Котловине ближайшими соседями булгаров были прото-огузо-тюрки, индоиранцы, небольшая группа из которых с течение времени инкорпорировалась в булгаров, а позднее – восточные иранцы, потом усуны, монголы, тунгусо-манджуры, финно-угры, кыпчаки, кит. динлин, китайцы, тохары, кит. юечжи и др. Индоиранцы Андроновской Культуры до конца ІІІ тыс. до н.э. приручили коня и таким образом совершили первую и важнейшую в истории человечества революцию, а болгары афанасьевцы в Минусинской Котловине были первыми, воспринявшими и позднее передавшими его и другим народам. 5.3. К середине І тыс. до н.э., на северозападе и севере Китая булгары (Bulgars) уже чувствительно дифференцировались в три сравнительно различные и самостоятельные группы племен: -авары, кит. ухуань. -болгары (Bоlgars), кит. Poliuhan/Buliuhan/Bulugen (проф. Chen), в том числе, и племя по имени булк, кит. поуку/пугу/боху, а так-же и сабиры, кит. сяньби; -хазары, кит. хэсе/кэса: http://bolgnames.com/Images/Principles.pdf