проф. Добрев

Пользователи
  • Число публикаций

    770
  • Регистрация

  • Последнее посещение

  • Days Won

    2

проф. Добрев last won the day on 18 Июля 2015

проф. Добрев had the most liked content!

Репутация

22 Очень хороший

4 подписчика

О проф. Добрев

  • Звание
    Старожил форума

Контакты

  • Сайт
    http://www.bolgnames.com
  • ICQ
    0

Информация

  • Пол
    Мужчина

Старые поля

  • Адрес:
    София, България

Недавние посетители профиля

12 693 просмотра профиля
  1. Очень странное заявление, потому что не лексика, а текст – самый достоверный и убедительный показатель происхождения и структурной типологии конкретного языка: So the transcription of the Poem for Pugu, before being written through the means of the Chinese hieroglyphs, fully acquires a certain form, within which its lexico-phonetical and grammatical components are being further motivated and proven: Süčig täligar Puguγ tоγuduγar Therefore the Poem for Pugu must be translated in the following manner, which best matches and repeats the logic and the course of the real events: If the commander-in-chief goes to war, The Pugu tribe will be defeated. The Poem for Pugu is the oldest and most precious fully-connected text in Bolgarian language, and by and large in Bulgarian and more generally in Turkic language. That is why it is one of the most powerful and extremely important testimonies and evidences for the Bolgarian origin and the ethnicity of the Central Asian Xiongnu: http://bolgnames.com/Images/Xiongnu.pdf http://turkologiya.org/saylar/2015-4/2015-4-6.pdf
  2. Возможно, но может быть и усунский подарок булгарам: Към началото на последните десет века от преди Новата ера, източните иранци вече са разделени и обособени в две сравнително отделно-самостойни групи родове и племена – саките на запад и усуните на югозапад. През тази епоха и в рамките най-общо на иранско-тюркските контакти и взаимодействия, които някои изследователи определят като иранско-тюркска симбиоза (Ю. Худяков), прабългарите влизат в най-близко-тесен етнолингвистичен контакт и взаимодействие предимно с усуните, включително и вземане на роби военнопленници, размяна на заложници и даже сключване на династични бракове. По-специално, усуните са едно от племената, които каган Багатур покорява, когато основава империята си (Бичурин; С. Руденко) и те остават подвластни на българите почти до началото на Новата ера. Изглежда, епизод от вековните българо-усунски културно-исторически връзки и взаимодействия е избродиран върху губера, застлан най-отдолу в гробницата на български хан в Ноин-ула на 120 км от днешния Улан-Батор, Монголия. В първата сцена се разказва за ежедневието на усуните зороастрийци, които изпълняват свой религиозен ритуал, централно място, при който заема вдишването на хаома, приготвена от специален вид гъба. Във втората сцена е представена битката между нашественика българин и усуните, в резултат на която те са разгромени и покорени: сс. 47-48 - http://bolgnames.com/Images/Bagatur.pdf
  3. А может быть это древний болгарский обычай „встревожение костей“? Можно публикации, если имеются?
  4. Титул багатур – восточно-иранское заимствование в минусинском булгарском языке до 5-ого века до н.э. Он стал основой мужского личного имени Багатур, кит. Маодунь: Специфично-характерното и даже куриозно-любопитното за прабългарската титл. багатур е това, че още от най-дълбока древност, а и в по-ново време чак до края на Ранното средновековие, като нарицателно или собствено съществително име, пряко или косвено тя е разпространена в множеството диалекти и езици и се използва от голям брой племена и народи в границите на огромно-необятната територия от Северния ледовит океан до Индийския океан от север на юг и от Тихия океан, включително и в корейския език [Choi 2016, 6], до Атлантическия океан от изток на запад, в това число и в Мала Азия и Балканите [вж. и срв. ЭСТЯз-б, 82-85; Doerfer-2, 366-377]. Единственото логично обяснение на цялата тази невиждана и нечувана лингвистична чудесия е, че приблизително такъв в действителност е и ареалът на българските племена и народи през Късната Античност и Ранното Средновековие, в рамките на който те се разпространяват компактно-масово между Байкал и Рейн, но изолирано-спорадично чак до Корея и Япония на изток и Апенините, Скандинавския полуостров и Ирландия на запад. Източноиранската по произход прабългарска титл. багатур най-вероятно има за етимон източноиранския гл. *baγ- „to distribute, allot; give or receive portions”, съвр. baj-, baxš-, авест. bag- „предоставлять в качестве доли; назначать, определять; быть предоставленным в качестве доли, пая“, сегашна основа baž-, стперс. bag- „наделять, вылять“, согд. βaxš, βxt-, βγn-, пехл. baxš-, baxt, bōxtan „deliver”, хсак. būṣṣ-, būta- „давать, делить, распределять, оделять“, перс. baxšīdan „schenken“, всички от иран. *bag- „to distribute, allot; give or receive portions”, санск. bhájatiṃbhaktá-, bhága-, bhāgá „distribution, allotted portion”, ие. *bhag-. Неин апелатив пък е производното посредством средноперсийския деятелен словообразувателен суф. -tār нарсим *baγtar „distributor, who gives or receives portions”, зпдир. *baхtаr-, изтир. vaγdar- „тот, кто распределяеть, наделитель“, авест. baχtar „тот, кто предоставляет выделенную долю, часть, дань; тот, кто распределяет, выделяет долю, наделяет“, срперс. baхtār, bgʾtwr, пехл. bōxtār „deliverer”, от което е млим Bokhtar „Redeemer, saviour; Reliever of all trouble“, алан. бакатар, осет. bæğatyr/bæğatær „храбрый, богатыр“, санск. bhaktŗ „distributor of givts, bliss, riches”. На един по-късен етап от развитието на усунския език, първично-изходната форма *baγtar се ресемантизира и придобива значението „господар; господин“. В условията на частично усуно-българско двуезичие и от позицията на по-високия социален статус на българите добри войни, последното значение прераства и се променя в значението „храбрец, смелчага; юнак, герой; мъж, войн“. Същевременно на българска фонотактическа реинтерпретация се подлага и звуковата форма на лекс. *baγtar, където поради нетипичността за прабългарския език двуконсонантно съчетание -γt- първата затворена сричка се превръща в по-характерно-типичните за тюркския български език, две отворени срички, а последният зв. а най-напред се лабиализира до зв. о, който впоследствие се редуцира до зв. у и така се получава формата *baγatur. Именно тази форма се запазва непроменена в продължение на повече от десетина века от времето на нейното заемане и адаптация в централноазиатския прабългарски език през IV-III в. пр.н.е. до времето на нейната употреба в дунавския прабългарски език през IХ-Х в. [вж. и срв. Основы иранского языкознания 1979, 164; ~*~1981, 71-72; Сравнительно-историческая грамматика 2001, 560; Bailey 2016, 1-3; Bailey ect 2016, 1; Menges 1951, 93-95; Ramstedt 2015, 76-77; Skjærvø 2011, 117; Tekin 2016, 51; User 2016, 3-4; ЭСВхЯз, 100; ЭСИЯз-2, 45-54; ЭСТЯз-б, 82-85; AiWb, 923-924; Doerfer-2, 366-377; Names, 13, срв. Татаринцев 1987, 90-95; Choi 2016, 6-7; Абаев-1, 240-245; Фасмер-1, 183]: http://bolgnames.com/Images/Bagatur.pdf
  5. Аффикс -t – и он является булгаризмом в монгольских языках: Последната съгласна при *šärekt в действителност е собствено-специфичното прабългарско мн.ч. -t, заето още през много древни времена не от согдийския (P. Golden), а доста преди Новата ера от източноиранския праезик, видно особено добре от неговото наличие в скито-сарматските племенни названия като Saudarajtai, Massagetai, Zakatai, където „колективно-множественият показател“ -t съответства на стиран. -tva или -ta, осет. -tæ [вж. и срв. Исаев 2016, 109]. Прабългарският множествен суф. -t е известен също така и на Кавказ в такива прабългарски имена като Б-л-г-д и В-н-н-тит от писмото на хазарския хакан Йосиф (П. Коковцев). Той е в употреба още и в Средна Азия, запазен е и при арабските хронисти (Бекри), както и в Централна Азия и то тъкмо в структурата на китайската форма Bugu-Bugut на първично-основния облик на българския етним болк/булк [Добрев 2008, 51-64; ~*~2016, 1-37, вж. и срв. Taşağıl 2016a, 190]. От своя страна този словоизменителен суфикс очевидно е прабългарска заемка в монголските езици, а така също и в някои от ранносредновековните централноазиатски езици, където обаче е рудиментарен, който негов статут се потвърждава от доста странното му „поведение”, заключаващо се в това, че се присъединява не към основата на думата, каквото по принцип е правилото в тюркските езици, а на мястото на нейния последен съгласен звук (С. Малов). The name Ašina also appears in the Bugut Inscription (582), the earliest known inscription of the Türk Empire, written, it must be added, in Soġdian. It mentions the tr’wkt ’šyn’s: *Turkit/*Turukit/*Trukit Ašinas - although this reading is not without problems.131 If *Turkit et al. is the correct reading, then both would appear to be plural forms. Soġdian plurals can end in -t, but a plural ending in -s is not known there or in Khotanese Saka.132 It is found in Tokharian,133 although this would seem to be an unlikely, but not impossible, hybrid here. The plurals in -s and -t could also be Altaic. They are common in Mongol, but rare in Old Turkic where they appear exclusively in titles of foreign origin, (e. g. ıšbara/ıšvara, pl. ıšbaras from Sanskrit îśvara “lord, prince” tegin, tegit, tarqan, tarqat134) and perhaps in some ethnonyms such as Türges/Türgeš, Tölis.135 Here, they could be holdovers from the titles and ethnonymic usages of the Rouran, if it can be demonstrated that the latter were indeed speakers of some Proto-Mongolian language. The reading of Bugut tr’wkt as *Turkit /*Turukit /*Trukit, however, is far from clear.136 Elsewhere in Soġdian texts, twrk is found. It seems likely from the context and the depiction of a wolf sheltering a boy on the stone that *Türk and Ašina are, in some form, represented here. Their pairing may imply two distinct, but now joined entities [Golden 2016, 46-47]. Ты спрашиваешь в своем письме, из какого народа, какого рода и племени мы (происходим). Знай, что мы (происходим) от сынов Иафета, от сынов его сына, Тогармы. Мы нашли в родословных книгах наших предков, что у Тогармы было десять сыновей, и вот их имена: первый - Агийор, (затем) Тирас, Авар, Угин, Биз-л, Т-р-на, Хазар, З-нур, Б-л-г-д, Савир [+12]. Мы происходим от сыновей Хазара; это седьмой (из сыновей). У него [+13] записано, что в его дни предки мои были малочисленны. Но Всесвятой - благословен Он - дал им силу и крепость. Они вели войну с народами, которые были многочисленнее и сильнее их, но с помощью Божией прогнали их и заняли их страну. Те бежали, а они преследовали их, пока не принудили их перейти через большую реку по имени "Руна" [+14]. До настоящего дня они расположены на реке "Руна" и поблизости от Куштантинии, а хазары заняли их страну. Ты спрашиваешь меня в своем письме: "Из какого народа, какого рода и племени ты?" Я сообщаю тебе, что я (происхожу) от сынов Иафета, из потомства Тогармы. Так я нашел в родословных книгах моих предков, что у Тогармы было десять сыновей; вот их имена: первенец - Авийор; второй - Турис, третий - Аваз, четвертый - Угуз, пятый - Биз-л, шестой - Т-р-на, седьмой - Хазар, восьмой - Яну, девятый - Б-лг-р, десятый - Савир. Я (происхожу) от сыновей Хазара, седьмого (из сыновей). У меня записано, что когда мои предки были еще малочисленны, Всесвятой, - благословен Он, - дал им силу, мощность и крепость. Они вели войну за войной со многими народами, которые были могущественнее и сильнее их. С помощью Божией они прогнали их и заняли их страну, а некоторых из них заставили платить дань до настоящего дня. В стране, в которой я живу, жили прежде В-н-н-тр'ы[+8]. Наши предки, хазары, воевали с ними. В-н-н-т-р'ы были более многочисленны, так многочисленны, как песок у моря, но не могли устоять перед хазарами. Они оставили свою страну и бежали, а те преследовали их, пока не настигли их, до реки по имени "Дуна" [+9]. До настоящего дня они расположены на реке "Дуна" и поблизости от Кустандины, а хазары заняли их страну до настоящего дня. Ты еще настойчиво спрашивал меня касательно моей страны и каково протяжение моего владения. Я тебе сообщаю, что я живу у реки, по имени Итиль, в конце реки Г-р-гана [+34]. Начало (этой) реки обращено к востоку на протяжении четырех месяцев пути [+35]. У (этой) реки расположены многочисленные народы в селах и городах, некоторые в открытых местностях, а другие в укрепленных (стенами) городах [+36]. Вот их имена: Бур-т-с, Бул-г-р, С-вар, Арису, Ц-р-мис, В-н-н-тит, С-в-р, С-л-виюн [+37]. Каждый народ не поддается (точному) расследованию и им нет числа. Все они мне служат и платят дань. Оттуда граница поворачивает по пути к Хуварезму, (доходя) до Г-р-гана [+38] . Все живущие по берегу (этого моря) на протяжении одного месяца пути, все платят мне дань. А еще на южной стороне - С-м-н-д-р [+39] в конце [+40] (страны) Т-д-лу, пока (граница) не поворачивает [+41] к "Воротам", (т.е.) Бад-ал-Абвабу [+42], а он расположен на берегу моря. Оттуда граница поворачивает к горам. Азур [+43], в конце (страны) Б-г-да [+44], С-риди [+45], Китун, Ар-ку, Шаула, С-г-с-р-т [+46], Ал-бус-р, Ухус-р, Киарус-р [+47], Циг-л-г, Зуних [+48], расположенные на очень высоких [+49] горах, все аланы до границы Аф-кана [+50], все живущие в стране Каса [+51] и все (племена) Киял [+52], Т-к-т [+53], Г-бул [+54], до границы моря Кустандины, на протяжении двух месяцев пути, все платят мне дань. С западной стороны - Ш-р-кил [+55], С-м-к-р-ц [+56] К-р-ц [+57],Суграй [+58], Алус [+59], Л-м-б-т [+60], Б-р-т-нит [+61], Алубиха [+62], Кут [+63], Манк-т [+64], Бурк [+65], Ал-ма [+66], Г-рузи [+67] [Коковцев 2015, 23-24,46,52, вж. и срв. Karatay, Duranlı 2015, 202,209,216]. И сведущи они в разных языках и переводят евангелие на славянский язык; они христиане (d). Говорит Ибрагим сын Якуба: “И принял христианство Блкадин 36.... 37 на страны Рум-ов, когда осаждал город Константинополь, пока царю его не удалось его умилостивить; и одарил он его обильными дарами; и к тому чем он его постарался удовлетворить принадлежало и то что он его женил на своей дочери. А она затем побудила его (своего мужа) принять христианство.” Автор (ал-Бекри) говорит: “И указывают слова Ибрагима на то, что принятие им христианства было после 300 года Гиджры, а другие говорят что приняли христианство те из них которые его приняли, во время царя Бсуса (Бслуса de G.) и остались затем христианами по cиe время.” Говорит Ибрагим: “Константинополь — на юг от [53] Блкадин и с ними 38 также граничат на востоке и cевepе ал-Баджанакие [Бекри, 3]. Birinci bölge olarak Tola ırmağı'nın kuzeyine işaret edilmekte ve burada P'u-ku (Bugu/Bugut), Tongra (T'ung-lo), Wei-ho, Bayırku (Pa-ye-ku), Fu-lo boylarının yaşadığı bildirilmektedir. Bu beş boy bir erkinde (Boy beylerinin devlet nezdinde aldıkları unvanlardan biri bugünkü vali karşıhğı gibi değerlendirilmelidir.) birleşmişlerdi. Dolayısıyla sayıları kalabalık idi. Yine aynı bölgede Meng-ch'en, T'u-jo-ho, Ssu-chie (İzgil), Hun, Huhsie gibi küçük boylar da vardı. Toplamda yirmi bin yetişmiş savaşçı-asker çıkarabiliyorlardı [Taşağıl 2016a, 190]. 2) -t Окончание формы множественного числа -t является и теперь живым в монгольском языке (в виде -d), от основ, оканчивающихся на -п и на -г. Например: (nojon ед. ч. ['князь’], nojod 'князья’, qaad 'ханы’ (ед. ч. qaan), nököd 'товарищи’ (ед. ч. nökör).1 В древнетюркских языках множественное число с окончанием -t является уже в приводимых памятниках совершенно рудиментарным; причем, как и в монгольском языке, это окончание не просто присоединяется к слову, а последний звук слова утрачивается и вместо него мы видим -t. Окончание это встречается в тюркских памятниках с 4-5 словами, обозначающими высокие чины [Малов 2015, 50]: http://bolgnames.com/Images/Bagain.pdf
  6. Жили у гор Имеона, только эти горы не Памир, а Хипийские горы, сегодня Ставропольские возвышения, куда вышли племена хана Аспаруха.
  7. При том, сяньби – булгарские сабиры: Сабирите, кит. Hsien-pi, сяньби, са другото голямо и могъщо прабългарско племе и съответно военно-племенно обединение на територията на Централна Азия, които в древнокитайските летописи се знаят като Xianbei, сяньби (Ю. Тайшан) и от които произлизат дори и цели китайски династии. Съдейки не толкова и единствено по оставената от тях малка пластика и апликация, няма как да се съгласим и приемем, че те имат “примитивна номадска култура“; да не се възмутим от неговото неразбиране, че „древните тюрки“ всъщност и фактически са централноазиатските българи, далечен потомък на коите се явява и самият той, а и най-после, да се примирим с неговото високомерно-пренебрежително отношение към българите, и негови предци (Л. Гумилев). Именно те основават на територията на Китай редица български държави, строят невиждани до тогава градове, като прилагат съвсем нови и непознати технологии (T. Baykuzu), изработват вълшебно-превъзходни златни апликации, ваят реалистични скулптури и фигурки на хора и коне, изписват будистките си пещерни храмове с чудно-красиви и все още много свежи рисунки (The New Whites); полагат основите на тежката кавалерия в частност и делението на войската на различни родове и видове въобще (В. Соёнов); създават императорската гвардия, започват предварителното военно обучение на войската, изобретяват, въвеждат в употреба и усъвършенстват все нови и нови видове въоръжение и снаряжение, разработват и прилагат нова бойна тактика (Л. Бобров, Ю. Худяков); откриват и въвеждат в употреба в Китай бронята на коня и конника и стремето (A. Dien), а сабирските по произход китайски императори са сред първите, които създават императорската гвардия [Кычанов 2016, 148]; тъкмо те държат първенството в металолеенето, металообработването и особено в обработката на златото, така че няма как да не бъдат признати за техническия гений на късноантичното и ранносредновековното Човечество, особено след техните недостигнати и ненадминати дълго време след това нововъведения и постижения в крепостно-обсадната техника (И. Добрев) [вж. и срв. Enoki 2017, 1-23]. Българският етноним сабир възниква и се образува в Минусинската котловина още преди началото на II хил. пр.н.е. на основата на индир. *sap-, от което със запазен вокализъм и атрибутивния суфикс -ta са стинд. saptá и авест. hapta и към което е прибавено пак индир. *är „мъж; род“, така че апелативът на етнонима *sap-är придобива значението „седемте рода“. Впоследствие втората съставка на композитата започва да контаминира с българския множествен суф. -ir, който я констелира, т.е. наслагва се върху нея и така се получава обликът *sap-ir. Гласната от суфикса озвучава предходната беззвучна съгласна, в резултат на което се стига до формата *sabir. Потвърждение на тази етимология е калкирането в по-ново време и в Средна Азия на сабирския вече етноним в болг. данту (А. Бернштам) от *дäнту „седем“ и срперс. ефталит, кит. Yada (Hephthalite Empire) или Yen-tai-i-li-t'o < *Yeptailitha, I-ta, I-t'ien [Enoki 2017, 4-14], от срперс. haft като наименование на същия етнос, а още в по-ново време и вече в Източна Европа, пак в болг. *денту могер, на основата на което се образува етним Dentumoger, запазен в унгарските средновековни хроники като собствено унгарско наименование на племето оногури (Ив. Добрев). От началото на ΙV-средата на V в., заедно с други четири български племена, Hsien-pi образуват племенното обединение Wu Hu – Петте племена, и редовно нападат Китай. Те обаче в никакъв случай не са монголи или пък монголоезични, както е най-широко разпространеното мнение за тях. За това почти неистово настояват монголските историци, без изобщо да си дават сметка, че тази проблематика изобщо не влиза в тяхната научна област, а лансираните в рамките на абсолютното им лингвистично невежество „доказателства“ са научно повече от несъстоятелни: 4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну: (12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie]. Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син" [Тайшан 2012, 24]. Chinese official historiography of the ancient and early medieval period used two generic designations for «barbarians» to the northwest: Hsiung-nu and Tung Hu. The Tung Hu or «Eastern barbarians» were known from the third century B.C.E., and later developed two branches: the Wu-huan, first mentioned in 78 B.C.E., and the Hsien-pi, documented from 45 C.E. Chinese historical phonology, which is now a precise and reliable discipline [9], allows us to reconstruct the ancient pronunciation of the two designations: these are *ahwar (= Avar) for the Wu-huan, and *säbir, säbär (> Sibir, hence Siberia) for the Hsien-pi [10] [Pritsak 2009, 2-3]. ...and the Proto-Mongolian Säbirs (Hsien-pi = Σάβιροι) [Pritsak 2013, 9-10]. Doğu Avrupa'ya gelmiş Ogur boylarından Sabirler önemli bir yer tutmaktadır. Bunların adı Orta Asya’da yaşadıkları zaman Çin kroniklerinde kaydedilmiştir. Uzmanlar Çin kroniklerinde Syanbi (hianbi, śjä-bi) biçiminde kaydedilmiş etnonimi Bizans kaynaklarındaki σαβιρ biçimiyle aynı olduğunu düşünmektedirler [Yegorov 2014, 4640].
  8. Средневековые источники не сообщают ничего подобного. В самом общем виде, гипотеза иранского происхождения „древних болгар“, сформулированная впервые одним бухгалтером, так и осталась необоснованной и недоказанной, конкретнее, см. например: http://bolgnames.com/Images/Avitohol.pdf http://bolgnames.com/Images/Bolgar.pdf http://bolgnames.com/Images/Boris.pdf http://bolgnames.com/Images/Cross.pdf http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf http://bolgnames.com/Images/CentAsiaBulg.pdf
  9. Врядь ли: Всъщност, всичките тези, а и още много други такива думи в монголските езици, са заемки от българските езици не от VIII в. насам [срв. Poppe 2009, 36-42], а още от преди началото на I хил. пр.н.е., без при това да се налага да се прибягва до несъществуващия „алтайски праезик“ (срв. G. Starostin) или пък да се допуска, че те са преминали в монголските езици, най-общо казано, от „тюркския език“, когато по това време такъв език вече няма, но има отделно-самостоятелни тюркски езици и диалекти с техните индивидуални наименования [срв. Tekin 2010, 26]. Впрочем, на много ранното влияние на тюркските езици върху монголските обръщат внимание и самите монголисти, без при това да спестяват истината, че до XII-XIII в. монголите не съществуват като „историческа единица“, а не може да се докаже, че те са съществували и „етнографически“: Возникает вопросъ, не имýемъ-ли мы дýло съ заимствованiями, и при том очень ранними1, изъ одного языка в другой, является вопросъ не проникли-ли турецкiе элементы несравненно болýе древняго и болýе культурнаго, в монгольскiй языковой мiръ. 1) Сравнительно конечно; не надо забывать, что монголовъ до 12-13 вýка не существовало, как исторической единицы, нельзя даже доказать, что они существовали этнографически; не то турки [Владимiрцовъ 2015, 159].
  10. А что, тогда, будет с теми 26 племенами или народами шанюя Багатура, кит. Маодунь, они не существуют, что ли?
  11. Какие источники, цитируйте, пожалуйста?
  12. В это время не имеется никакого тюркского языка, а немало булгарских диалектов и языков и только один кыпчакский язык – динлинов. Утверждать, что цзеский является пратюркским, все равно принимать что из девочки произошла мать. Цзеский – один из булгарских диалектов и это заметили все тюркологи, которые занимались Стишком, потому что там и ламбдаизм: Как уже говорилось, Цзесцы появляются на исторической арене Китая в период Шестнадцати государств пяти северных племен, продолжавшийся 135 лет - с 304 по 439 г. В это время вся северная часть Китая оказалась во власти пяти кочевых племен: Сюнну, Цзе, Сяньби, Ди и Цян, которые поочередно захватывали Китайские земли, создавая на них собственные государственные образования, число которых, по традиционным подсчетам, составляло шестнадцать. В 4-м веке н.э., когда Хунны по-прежнему занимали своё доминирующее положение, Кианы были разобщенным собранием зависимых племен, играя фоновую роль в событиях степи. В революционных событиях с 4-го по 6-й вв. н.э. их положение преобразовалось в автономию, а порой и в независимую позицию. В седьмом веке н.э. они уже были крупным игроком на Дальневосточной сцене, объединенные в явно Тибетоязычные государства с остаточным вкраплением коренных Хуннов, но с безошибочно Хуннской конницей и боевыми приёмами (В. Таскин). Сючжу тилэйгянъ, Пугу тогоуданъ. Войско выйдет, пугу будетъ взять (проф. Васильев). Sıu ţşϊ t'i li kaŋ p'u küe k'ü t'u taŋ. If the army comes out, the Iranian (Hu) chief Liu-yau will be seized (H. Bailеy). 替戾 岡 M. thei-let/lei-kaŋ < *θе(t)s-let/le(t)s-kaŋ = 出 “go out“ (E. Pulleyblank). Sü:kä tılıkang Buguk'u tutun! Savaşa çıkın, Buguk'u tutun! (T. Tekin). Sūkä talīqañ (or tīlīqañ), ”Go out to the army (on campaign) [Tekin 2014, 5]. Я предлагаю следующее тюркское прочтение и истолкование: sü-ge taλi-t-kan bökö-g göt-ök-ta-ŋ войскo-Dat. переправляться, выходить наружу-Caus.-Part.Pf. бёке-Acc. поднимать, уносить, хватать-Subst.-Denom.Verb.-Imp.вежл.2 Prs. Войско заставив выйти наружу, бёке захватите, пожалуй. (А. Дыбо). Словоформата *tälígar се състои от глаголния корен täl- “излизам; тръгвам на война“ и двусъставния суфикс -ígar, с помощта на който се образува сегашно-бъдеще време. Коренът на този глагол трябва да се свърже с чув. тул “поверхность; наружная сторона, внешняя сторона“; туллат- “покрывать“; туллă “крытый, с покрышкой“; тулти “находящийся вне жилища, наружный“, тулашри “наружный, внешний“, тулашĕ “внешность, наружность; лицо“, праб-унг. túl “вне“. Съответствия на този корен в огузотюркските езици например са сттюрк. таš “внешний вид, облик; наружная, внешняя сторона“; таš “наружный, внешний; верхний“; тур. dış, диал. teş, diş, башк. тыш, кирг. тыс, уйг. таш, алт. диал. тас, турф-тюрк. tašıl- “падать наружу, вываливаться; выходить“ и др. [ДТС, 539; ЭСТЯз-в, 164-167; ЭСЧЯз, 243-244]. Суфиксът за сегашно-бъдеще време с възможно-предположително значение се състои от причастния суфикс -ik (Ив. Добрев) и 3 л. ед.ч. на спомагателния глагол ar, запазен в най-ново време единствено като че ли в халачча: Havul-ar. O iyi-dir. (T. Tekin) [вж. Добрев 2005, 401-409, вж. и срв. Левитская 1976, 59-65; Серебренников, Гаджиева 1986, 155-172; Tekin 2016, 54].
  13. Тем лучше, половина у них - огузы, как и турки.
  14. Не могу, пусть ваш собеседник поможет вам, его татарский ближе к турецкому.
  15. Столько леть, видно, вам неизвестно, что Клаусон давным давно посылал вашего Сводеша в Небытию: Leksikoistatistik tekniğinin Altay teorisine uygulanmasının sonuçları şöylece özetlenebilir: 1. Tarihi dönemler boyunca Moğolcanın değişmeye karşı bir hayli dirençli olduğu görülüyor. Türkçe bu açıdan, ortalamadan daha dirençli bir Altay Teorisinin Leksikoistatistiksel Bir Değerlendirmesi tutum sergiliyor. Bu özelliklerin yakın zamanlarda geliştiğini iddia etmek için bir sebep bulamayız. 2. Ortak temel vokabülere sahip olmadıkları için Türkçe ve Mançuca akraba değildir. 3. Türkçe ve Moğolcada ödünçlemeye dayalı ortak kelimeleri attıktan sonra, temel vokabülerdeki ortaklığın sadece yüzde iki civarında olduğu ortaya çıkar. Bu oran da yukarıda açıkladığımız gibi, genetic akrabalığın değil, ödünçlemenin bir sonucu olmalıdır. 4. Benzer ayıklamaları yaptıktan sonra Moğolca ve Mançucanın temel vokabülerlerinde ortak kelimelerin oranı yüzde üç buçuğu geçmez. Bunlar da aynı şekilde, Mançucanın Çince ve Moğolca ile yoğun ilişkisi dikkate alındığında, ödünç kelimeler olarak değerlendirilmelidir. Bütün bunlardan sonra yine de, Moğolca, Türkçe ve Mançucanın temel vokabülerleri arasında genetik akrabalığın asgari şartını sağlayacak benzerlikler olduğu düşünülürse, o zaman Moğolcanın her iki dille birden akraba olamayacağını söyleriz, çünkü Türkçe Mançucayla bağlantılı değildir. Bu kanıtlar ışığında Altay teorisi geçerli değildir [Clauson 2013a, 173-174]. Türkçenin en eski tarihi gizemlerle örtülüdür. Gerçekte, Türkçenin Moğolca (ileride ‚Moğ.' olarak kısaltılacaktır) ve Tunguz dilleriyle genetik bakımdan akraba olup olmadığı sorusu hâlâ heyecanla tartışılmaktadır. Benim bu konuda dikkate alınmaya değer görüşüm, bu akrabalık ilişkisinin mevcut olmadığı yönündedir. Bu görüşümün sebeplerini Central Asiatic Journal II 3'te yayımlanan bir makalemde belirttim. Bu görüşlerime uygun olarak, makalemi şu varsayımlara dayandırarak yazdım: Bir kelime hem Türkçede hem de Moğolcada aynı biçimde görülüyorsa, bu durum, ilgili kelimenin bir dilde yerli unsur, öteki dilde ise alıntı olduğunu gösterir. Ayrıca Moğolcadaki bir Türkçe kelime, uygun durumlarda Türkçedeki bu kelimenin hayat hikâyesini açıklamada kullanılır. İlk olarak, bu çalışmaya dâhil edilen ve bu çalışmanın dışında bırakılan Türk dillerini kısaca özetlemeliyim. Ben, Dr. Pritsak'ın Die Bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren, (ileride ‚Pritsak 1955' şeklinde anılacaktır) adlı kitabında ifade edilen, Hunların bir çeşit erken Türkçe konuştuklarına dair görüşünü kabul ediyorum; fakat Hunların konuştuğu dil hakkındaki bilgilerimiz oldukça belirsiz ve şüpheli olduğu için, bu dili çalışmanın sınırları içerisine dâhil etmedim. Ayrıca, Proto-Bulgarcanın, Hun dilinin daha sonraki bir biçimi ya da büyük oranda, batıya gerçekleşen Hun hareketlerini şekillendiren Türk boyunun diliyle yakından ilgili olduğu ve Çuvaşçanın, Proto-Bulgarcanın sonraki biçimini oluşturduğu yönündeki görüşlerini de kabul ediyorum; fakat Çuvaşçayı, Türkçenin konuşulduğu esas bölgenin hayli dışında kalması nedeniyle, bu çalışmanın dışında bırakıyorum. Benzer bir şekilde, A. P. Okladnikov'un Istoriya Yakutskoy adlı eserinde açıklanan, Yakutçanın, VIII. yy. Türkü yazıtlarında adı geçen Üç Kurıkanların dilinin daha sonraki şekli olduğu görüşünü de geçici olarak kabul etmeme rağmen, Yakutçayı da, Çuvaşça gibi, Türkçenin konuşulduğu esas bölgeden hayli uzaklaşmış olması nedeniyle, bu çalışmanın sınırları dışında bıraktım [Clauson 2013, 177].